1 6 Р Е Ш Е Н И Е № 173 СОФИЯ, 07.01.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 5406/2016 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 131 от 22.07.2016 г. по в.гр.д. № 272/2016 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено решение № 137 от 05.02.2016 г. по гр.д. № 1257/2015 г. на Окръжен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от „Лийгал енд ланд сървисиз” ЕООД против К. Й. Ц. и Н. Д. Ц. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, представляващ апартамент № ...., находящ се в сграда [населено място], [улица], ет.6, с идентификатор .... по КККР на [населено място], с площ 179.68 кв.м, подземно паркомясто № .... с идентификатор .... с площ 16.50 кв.м и подземно паркомясто № .... с идентификатор .... с площ 16.80 кв.м, находящи се в същата сграда, ведно със съответните припадащи се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж за всеки обект. Против въззивното решение е подадена касационна жалба от ищеца „Лийгал енд ланд сървисиз” ЕООД. Жалбоподателят поддържа доводи за недопустимост на решението, като твърди, че са били налице предпоставките на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото пред въззивната инстанция до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.д. № 1893/2015 г. по описа на Окръжен съд- Варна. На следващо място сочи, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците по касация К. Ц. и Н. Ц. чрез своя процесуален представител изразяват становище, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № .... г. касаторът е продал спорните обекти на У. Р. С., за сумата 304 000 лв. В т.2 от нотариалния акт страните са уговорили, че продажната цена ще бъде платена като се прихване вземането на купувача У. С. към дружеството - продавач, произтичащо от предоставени на дружеството средства като допълнителни парични вноски. Тезата на ищеца „Лийгал енд ланд сървисиз” ЕООД е , че този договор е нищожен поради невъзможен предмет и поради липса на основание, тъй като купувачът не е правил допълнителни вноски в дружеството и съответно дружеството няма към него задължение за връщане на парични суми, с което да се извърши прихващане на продажната цена на имотите. Поради това и последващите разпоредителни сделки с тези имоти, извършени от У. С. и съпругата му Е. С. в полза на Н. Д., и от Н. Д. и съпругата му Ю. Д. в полза на К. Ц. и съпругата му Н. Ц. не са произвели вещно- прехвърлително действие и последните приобретатели- Ц., не са придобили правото на собственост върху тях. Искът за ревандикация, предмет на настоящото дело, е насочен само срещу последните приобретатели- К. Ц. и Н. Ц.. Предишните приобретатели не са страни по делото. Пред въззивната инстанция жалбоподателят „Лийгал енд ланд сървисиз” ЕООД е направил искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК поради наличието на висящ спор между дружеството като ищец и купувача по договора за продажба, обективиран в акт № .... г., У. С. и съпругата му М. Е. С. като ответници, предмет на т.д. № 1893/2015 г. по описа на Окръжен съд- Варна, за обявяване на сключения договор за нищожен поради липса на предмет, евентуално – липса на основание. Това искане е оставено без уважение от въззивния съд по съображения, че липсва идентитет на страните по двете дела. С определение № 389 от 29.06.2019 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост с оглед повдигнатия от жалбоподателя правен въпрос дали наличието на висящ правен спор по чл. 26 ЗЗД между продавач и купувач относно валидността на сключен между тях договор за покупко - продажба е предюдициален по отношение на спор за собственост между продавача по този договор и последващ приобретател на имота, и съставлява ли основание по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото по иска за собственост. Според т.1 от ТР № 09.07. 2019 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, въззивно решение, постановено при наличието на основание за спиране по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, е недопустимо. Основанието на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Когато обуславящото дело е гражданско, за да бъде зачетена силата на пресъдено нещо на решението по него от съда по обусловения иск, не е достатъчно предмета на преюдициалния спор да се инкорпорира в предмета на обусловеното дело, а трябва да е налице и субективен идентитет между двете дела. В случая ответниците по настоящото дело не са страни или правоприемници на страни по по т.д. № 1893/2015 г. на Варненския окръжен съд. Заявеното с исковата молба искане за привличането им като трети лица- помагачи на страната на ищеца е оставено без уважение от първоинстанционния съд и няма данни това определение до е било отменено по реда на обжалването. Поради това постановеното по т.д. № 1893/2015 г. решение не може да бъде противопоставено на ответниците по иска за ревандикация Ц., за да се приеме, че е била налице предвидената в чл. 229, ал.1, т.4 ГПК зависимост между двете дела, налагаща спиране на производството по настоящото дело. При това положение обжалваното решение не се явява постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, в какъвто смисъл са изложените в касационната жалба доводи, поради което не е недопустимо. Въззивният съд е обсъдил доводите на жалбоподателя за нищожност на договора на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД , с който „Лийгал енд ланд сървисиз” ЕООД е прехвърлил на У. С. процесните имоти, поради липса на предмет и на основание, и е намерил същите за неоснователни. Приел е, че за да е нищожна една сделка поради невъзможен предмет, е необходимо към момента на сключването й предметът да е фактически или правно невъзможен, каквато хипотеза в случая не е налице, тъй като недвижимият имот, предмет на договора за продажба, съществува, обособен е като самостоятелен обект на правото на собственост и не е изключен от гражданския оборот. На следващо място е приел, че договорът не е нищожен и поради липса на основание, тъй като се прехвърля собственост срещу заплащането на определена цена, каквато е типичната цел /основанието/ на договора за продажба, а уговорката в т.2 от договора продажната цена да бъде заплатена чрез прихващане на задължение на продавача към купувача, е относима към изпълнение на задължението на купувача, но не лишава сделката от основание. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за това, че при постановяване на своето решение въззивният съд не е разгледал въведеното от жалбоподателя в първото по делото заседание пред първоинстанционния съд основание за нищожност по чл. 26, ал.2 ЗЗД - поради липса на основание. Това оплакване е поддържано и пред въззивния съд, който е приел, че в проведеното на 23.10.2015 г. съдебно заседание ищецът не е навел нови фактически твърдения за нищожност на договора, различни от изложените в исковата молба, а само е дал нова правна квалификация на вече въведения довод за нищожност, която не води до изменение на предявения иск. Този извод на въззивния съд кореспондира с данните по делото. Видно от исковата молба, ищецът е твърдял, че е сключил с У. С. договор за покупка- продажба на недвижимите имоти, като в договора било посочено, че цената от 304 000 лв. ще бъде платена като се прихване вземането на купувача към дружеството- продавач, произтичащо от предоставени на дружеството средства като допълнителни парични вноски, каквито няма, нито пък съществува друго задължение на дружеството, с което да се извърши прихващане. Според ищецът тези обстоятелства обуславят извод за нищожност на договора поради липса на предмет/ невъзможен предмет/, а в проведеното на 23.10.2015 г. съдебно заседание е посочил, че тези обстоятелства сочат на нищожност на договора поради липса на основание. Така наведените две самостоятелни предпоставки за нищожност - липса на предмет и липса на основание, са разгледани от въззивния съд, поради което доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо в необсъждане на всички своевременно релевирани основания за нищожност на договора, е неоснователен. Неоснователно е и оплакването, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото. Такова оплакване е било направено във въззивната жалба. Съгласно разясненията, дадени в т.2 от ТР № 1 от 09. 12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази хипотеза въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла на чл. 146 ГПК, а следва да осигури на страните възможност да предприемат онези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада. В случая с въззивната жалба е направено доказателствено искане за събиране на писмени и гласни доказателства с оглед твърдението на жалбоподателя за допуснато от първоинстанционния съд нарушение във връзка с доклада. С определението си по чл. 258 ГПК въззивният съд е уважил искането за приемане на писмени доказателства във връзка с доводите за нищожност на договора, уточнени в първото по делото заседание. По този начин въззивният съд е изпълнил задължението си чрез собствените си действия да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада, като събере доказателства относно подлежащите на доказване факти, които са от значение за решаване на делото. Тезата на жалбоподателя, ищец по иска за ревандикация, е че прехвърлянето на собствеността върху процесните недвижими имоти е при условията на чл. 65 ЗЗД - даване вместо изпълнение, поради което при несъществуване на парично вземане на купувача, което да бъде погасено, договорът се явява нищожен поради невъзможен предмет и липса на основание. След преценка на събраните по делото доказателства съдът е направил обоснован извод, че договореното между страните за прехвърляне на собствеността върху процесните недвижими имоти за сумата от 304 000 лв., която ще бъде платена от купувача, като бъде прихванато вземането му срещу дружеството – продавач, произтичащо от предоставени на дружеството допълнителни парични вноски, следва да се квалифицира като договор за покупко-продажба, а не договор за даване вместо изпълнение, тъй като от съдържанието на договора не може да се направи извод, че собствеността се прехвърля с цел погасяване на паричен дълг на продавача към купувача, каквото е типичното основание на договора за даване вместо изпълнение. Аргумент в подкрепа на този извод е обстоятелството, че в т.2 от обсъждания договор изрично е уговорено плащане на продажната цена от купувача чрез прихващане със задължение на продавача към купувача, което недвусмислено сочи, че договорът е породил задължение за купувача за заплащане на цената, което е елемент от съдържанието на договор за продажба. Прихващането представлява друг способ за погасяване на задължения, различен от даване вместо изпълнение, поради което само поради това, че двете правни фигури имат сходен погасителен ефект/ при прихващането той е по- широк, тъй като се погасяват двете насрещни еднородни вземания до размера на по-малкото от тях/, не може да се поддържа, че в случая е налице договор за даване вместо изпълнение. В обобщение на изложеното, обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че договорът, с който дружеството- жалбоподател е прехвърлило на У. С. правото на собственост върху процесните недвижими имоти, по своя характер е обикновен договор за покупко - продажба, поради което и несъществуването на вземане на купувача към продавача, с което да се извърши прихващане на дължимата от купувача продажна цена, не обосновава извод за нищожност на договора поради липса на предмет и на основание. Ако вземането не съществува, не може да бъде извършено прихващане, и купувачът дължи на продавача цената на имота, но договорът е валиден и е породил вещнопрехвърлително действие. Последващите приобретатели са придобили имотите от собственик, поради което се легитимират като собственици на същите. По тези съображения въззивното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 131 от 22.07.2016 г. по в.гр.д. № 272/2016 г. на Варненския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: