О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 257 Гр. София, 16.06.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 08.06.2022 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова ч.т.д. № 471/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по подадена частна касационна жалба от АСТРА ГАЗ ЕООД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, против определение № 465 от 08.12.2021 г. на Великотърновския апелативен съд по ч.т.д.№ 366/2021 г. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 261278 от 14.09.2021 г. по т.д.№ 53/2020 г. на Русенския окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на АСТРА ГАЗ ЕООД срещу решение № 260072/15.06.2021 г., на основание 262 ал.2 т.2 ГПК. В частната жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. В изложението за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси, разрешени от съда в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК: „1. Следва ли молбата за продължаване на срока да бъде мотивирана и подкрепена с доказателства, доказващи наличието на уважителна причина? 2. Тези доказателства подлежат ли на проверка и следва ли да бъдат поискани за представяне от съда? 3. Какво включва в себе си понятието „уважителни причини“?“. Сочи се и практика на ВС и ВКС, на която, според частния касатор, обжалваното определение противоречи – ТР на ОСГК № 127/84 г. и решения по чл.290 ГПК по т.д.№ 1106/2010 г. на ІІ т.о. и по гр.д.№ 4265/2014 г. на ІV г.о. Ответникът по частната касационна жалба – САКСА ООД [населено място] баня, чрез процесуалния си пълномощник, изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол върху въззивното определение. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. Не са налице обаче основания за допускането й до разглеждане по същество. За да потвърди разпореждането за връщане на въззивната жалба, съставът на въззивния съд е приел, че в предоставения едноседмичен срок не са отстранени всички нередовности на жалбата, а именно, не са представени доказателства за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 9 768.71 лв. по сметка на Великотърновския апелативен съд. Съобразено е, че с молбата за отстраняване на нередовности е поискано продължаване на срока за изпълнение на това задължение, но същата правилно е била оставена без уважение от администриращия съд, тъй като в нея не са били посочени уважителни причини, съгласно изискването на чл.63 ал.1 ГПК. От мотивите на въззивния съд в обжалваното определение е видно, че първият формулиран въпрос е частично относим към правната воля на съда, обусловила изхода от процесуалноправния спор. Той обаче не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, според която преценката, дали искането за продължаване на срока е основателно, се извършва по въведените от страната твърдения за наличие на уважителни причини, като липсата на такива твърдения е достатъчно основание молбата да бъде оставена без уважение. В този смисъл са постановени определение № 634 от 16.07.2010 г. по ч.т.д.№ 506/2010 г. на І т.о., определение № 400 от 01.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 311/2011 г. на І г.о., определение № 663 от 09.11.2012 г. по ч.т.д.№ 646/2012 г. на І т.о., определение № 136 от 14.03.2017 г. на ВКС по ч.т.д.№ 133/2017 г. на ІІ т.о. и мн. други. Въпросите в останалата си част нямат значение за изхода по делото, поради което не удовлетворяват общото селективно изискване на чл.280 ал.1 ГПК. Отделно от горното, посочените от частния касатор решения по чл.290 ГПК са неотносими към конкретния правен спор, цитираното ТР не е приложено, а и същото е постановено при действието на ЗУС /отм./, т.е. не представлява задължителна съдебна практика на ВС по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Предвид изложеното, достъпът до касационен контрол следва да бъде отказан. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 465/08.12.2021 г. на Великотърновския апелативен съд по ч.т.д.№ 366/21 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: