Р Е Ш Е Н И Е № 118 София, 23 април 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 156/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адвокат П., защитник на подсъдимата Е. Х., срещу въззивно решение № 454 от 05.12.2012г. на Софийски апелативен съд, НО, 5 състав, постановено по внохд № 1180/12 г. В жалбата се релевират касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, а именно допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Касационна жалба е депозирана и от гражданския ищец-Министъра на финансите, като представляващ държавата, чрез пълномощника му юрисконсулт Л., в която се развиват оплаквания, обуславящи касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Постъпило е възражение от адв.П., срещу касационната жалба на гражданския ищец, с което се оспорва нейната процесуална допустимост. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимата. Намира, че постановеният от въззивната инстанция съдебен акт е съобразен със събраните доказателства. По отношение жалбата на гражданския ищец, прокурорът счита, че същата следва да бъде уважена. Гражданският ищец и повереникът му, редовно призовани, не се явяват. Защитникът на подсъдимата Х., адвокат П. поддържа касационната си жалба и моли за нейното уважаване. Позовава се на липсата на доказаност, досежно субективна страна. По отношение жалбата на гражданския ищец поддържа становище за нейната недопустимост. Подсъдимата Е. Х., редовно призована за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, намери следното: С присъда от 18.09.2012 г., постановена по нохд №4343/2011г., Софийски градски съд, Наказателно отделение, 32 състав е признал подсъдимата Е. Х. за виновна в това, че през периода 14.08.2002г.-14.10.2002г., в гр.София, при условията на продължавано престъпление в качеството си на едноличен собственик и управител на “Микала”ЕООД, избегнала плащането на данъчни задължения в размер на 151 585,33лева, като потвърдила неистина в подадените в ТДД-“Триадица”-София, месечни справки-декларации по чл.100 от ЗДДС/отм./, включвайки в дневниците за покупки данъчни фактури, отразяващи неосъществени сделки и укритите данъчни задължения са в особено големи размери, поради което и на основание чл.257, ал.1, вр. чл.255, ал.1, пр.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК и чл.55 от НК и е наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3000лева. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. Със същата присъда, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от държавата граждански иск за имуществени вреди в размер на 151 585,33лева, като погасен по давност. В тежест на подсъдимата са възложени деловодните разноски. С въззивно решение № 454 от 05.12.2012 г., постановено по внохд № 1180/12 г., Софийският апелативен съд е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като я е отменил в частта досежно наложеното на подсъдимата наказание глоба в размер на 3000лева. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба на подсъдимата е допустима, но неоснователна. Процесуално недопустима е жалбата на гражданския ищец. Както беше посочено по-горе първоинстанционният съд е отхвърлил приетия за съвместно разглеждане граждански иск, поради изтекла давност, като присъдата в тази й част е била потвърдена от апелативния съд. Въззивното производство е било образувано и се е провело само по жалба на подсъдимата, като гражданският ищец не се е ползвал от правото си на въззивно обжалване. При тези констатации, настоящата инстанция намира, че гражданският ищец няма правото на касационна жалба, тъй като не са налице предпоставките на чл.349, ал.3 от НПК, а именно страните извън прокурора имат правото на касационна жалба само ако са нарушени техните права или законни интереси, пред каквато хипотеза не сме изправени, тъй като в гражданската й част първоинстанционната присъда освен, че не е била обжалвана от гражданския ищец, е и потвърдена от въззивния съд. Като процесуално недопустима, касационната жалба на гражданския ищец следва да бъде оставена без разглеждане. Рамките на касационната проверка се определят от касационните основания, релевирани с протеста и тяхната подкрепяща ги аргументация. В настоящият случай съдържането на протеста обективира само касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, независимо, че касаторът се позовава и на допуснати съществени процесуални нарушения. Твърденията за нарушения на материалния закон се свързват с недоказаност на субективната страна на инкриминираното на подсъдимата обвинение. Сочи се, че през процесния период друго лице е било упълномощено да осъществява търговската дейност на дружеството и независимо, че подсъдимата е подписала справките-декларации, тя не е знаела, че вписаните в дневника за покупки фактури, отразяват неосъществени сделки. Във връзка с тези твърдения следва да се посочи, че при вярно установена фактология, решаващите съдилища са извели изводи за осъществено от подсъдимата Е. Х. престъпление по чл.257, ал.1, пр.1, вр. чл.255, ал.1, пр.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК. Съдът е приел за доказано, че деянието на подсъдимата е и субективно съставомерно, като е изложил убедителни аргументи, касателно наличието на пряк умисъл, какъвто се изисква при осъществяване на горепосоченото престъпление. Изводите на съдилищата досежно елементите от субективната страна на престъплението, правилно са изведени от обективните находки по делото, а не от последвалите обяснения на подсъдимата. Независимо, че вината е израз на психическото отношение на дееца към извършеното, изводите за нейната доказаност следва да се базират на обективните данни за действията на подсъдимата, установени от събраните доказателства и преценени в тяхната съвкупност. Решаващите съдилища са подложили на задълбочена оценка всички основно значими фактори от обективна страна, които са обосновали извода за наличието на субективна съставомерност на деянието, реализирано от подсъдимата. Доколкото в контекста на горното, настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи на контролираните съдилища, не намира за необходимо да ги преповтаря, тъй като изложената в жалбата и в съдебно заседание пред настоящата инстанция аргументация, в подкрепа на възраженията за нарушения на материалния закон, е била предмет на обсъждане и при въззивната проверка. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че въззивното решение на САС, с което е изменена първоинстанционната присъда в частта досежно наказанието, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 454 от 05.12.2012г., постановено по внохд № 1180/12г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 5 състав. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на гражданския ищец-Министъра на финансите, като представляващ държавата. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: