Р Е Ш Е Н И Е № 101 гр.София, 14 февруари 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 158 по описа за 2013 г Производството е образувано по искане, депозирано на 9.01.13, от осъдения А. А. К., за възобновяване на ВНОХД № 339/12 по описа на Окръжен съд, Разград, по което е постановено решение № 122 от 7.11.2012 г, с което е потвърдена присъда на Разградски районен съд № 499 от 4.09.12 г, по НОХД № 252/12. С първоинстанционната присъда молителят е признат за виновен в това, че на 12.02.12 г, в [населено място], общ. Ц. К., обл. Разград, е направил опит да се съвъкупи с Р. А. А., като я принудил към това със сила и заплашване, с оглед на което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 5 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на шест години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, със зачитане на предварителното задържане, считано от 15.02.2012 г. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква се, че обвинението не е доказано, съгласно процесуалните изисквания, че не са взети предвид показанията на св. М., св. К. и св. М., че осъдителната присъда е постановена единствено въз основа на съдебното минало на молителя. Иска се да бъдат отменени постановените съдебни актове, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Молителят пледира за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Доказателствените източници са обсъдени при спазване изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Изводът на съдилищата, че обвинението е доказано съгласно изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК, е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Обвинителната теза почива на последователните и безпротиворечиви показания на св. А., св. К., св. Д., св. М., подкрепени от заключенията на СМЕ и СПЕ-зи. Версията на подсъдимия, че е посетил дома на пострадалата, но не е извършил посегателство спрямо нея, е опровергана от съвкупността на гласните, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, установяващи, че молителят е упражнил принуда спрямо св. А. в двете й форми / сила и заплашване / с цел да сломи съпротивата й и да осъществи с нея полов акт против волята й. С оглед психическите особености на пострадалата, която страда от лека умствена изостаналост, при нея липсва способност да фантазира и да пресъздава събития, които не са се случили / в такъв смисъл е СПЕ /. Неоснователно се твърди, че не са обсъдени показанията на св. М. / лекар /, както и на св. К. и св. М. / медицински сестри /. Техните показания са оценени в контекста на събраната доказателствена съвкупност, но тези гласни доказателствени източници не опровергават обвинителната теза, тъй като свидетелите са заявили, че не са узнали за инцидента и не са оказвали медицинска помощ на пострадалата. Св. А. е прегледана в [населено място] от съдебен медик, автор на СМЕ, констатирала, че при пострадалата са налице: повърхностно охлузване на кожата в лявата скулова област с насиняване на кожата около скулата и насиняване на кожата с лек оток на меките тъкани на клепачите на двете очи, които увреждания могат да бъдат получени по време и по начин, както е съобщила пострадалата. Изяснено е, че подсъдимият страда от синдром на алкохолна зависимост. Към момента на деянието се е намирал в състояние на алкохолно повлияване, което е изиграло улесняваща роля при извършване на престъплението. Предвид безспорната доказателствена съвкупност, уличаваща молителя, е видно, че осъждането почива на надеждна доказателствена основа, а не на обремененото му съдебно минало, каквото при него е налице / молителят е осъждан нееднократно, а квалификацията опасен рецидив се обуславя от предходна присъда по чл. 152 вр. чл. 18 НК /. Липсата на допуснати съществени процесуални нарушения изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. К., за възобновяване на ВНОХД № 339/12 по описа на Окръжен съд, Разград, по което е постановено решение № 122 от 7.11.2012 г, с което е потвърдена присъда на Разградски районен съд № 499 от 4.09.12 г, по НОХД № 252/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: