Р Е Ш Е Н И Е   № 424   гр.София, 09 ноември  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Първо наказателно отделение в съдебно заседание на  девети октомври  две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН  ТОМОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:    КАПКА КОСТОВА                                                                         БЛАГА ИВАНОВА                                                                                                                                              със секретар   Аврора Караджова при участието на прокурора    НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно  дело под № 394/2009 година   Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред нея по жалби от- или от името на- подсъдимите И. М. Н. и И. В. А. срещу второинстанционното (въззивно) решение на Софийския апелативен съд, с което е изменена осъдителната присъда срещу тях на градския съд. Присъдата на първата инстанция - № 22 от 17 ноември 2008 год. по нохд № 3801/2007 год. е, за извършения на 25 януари 2006 год. грабеж на вещи (златен синджир, часовник, мобилен телефон, пари в брой) на обща стойност 8 567 лева от Е. Т. – престъпление по чл.198, ал.1 НК (за двамата подсъдими), и във вр. с чл.199, ал.1, т.4 и с чл.20, ал.2 НК (за извършителското качество и опасния рецидив на Н. ), и само във вр. с чл.20, ал.4 НК (за участието като помагач на А. ). По-тежко квалифицираното участие на първия от подсъдимите е наказано със 7 години лишаване от свобода при строг режим, а по-лекото – на втория – 3 години и 6 месеца лишаване от свобода при общ режим.важен е гражданският иск на Т. за равностойността на ограбеното имущество и за солидарното й заплащане от Н. и А. ; уважен е също искът за причинените на Т. неимуществени щети, които подсъдимите трябва да заплатят поотделно (по 2 000 лева). Решението на въззивната инстанция - № 116 от 3 април 2009 год. по внохд № 67/2009 год., е постановено по жалби от страните, обжалвали и сега, и с него само е намалено наказанието на А. – на 3 години лишаване от свобода условно за 5 години. Касационната жалба на Н. е срещу осъждането му за грабеж вместо само за причиненото на пострадалия телесно увреждане; твърди се, че липсва отнемане и на негово имущество, от гледна точка на което присъдата е сметната за „много несправедлива”. Касационната жалба от името на А. съдържа позоваване на всички отменителни основания, но без конкретизиране на искането. Касационната жалба на първия от подсъдимите е поддържана – уточнена и допълнена, от защитника му; оспорена е по-подробно доказаността на обвинението в частта му относно отнемането на вещите, а е поискано актовете на двете инстанции да бъдат изменени или отменени с връщане на делото за ново разглеждане. Втората касационна жалба също е конкретизирана най-вече във връзка с доказаността на обвинението, а от изведеното от това съществено нарушение на процесуалните правила е видяно само по себе си като достатъчно за позоваването и на другите две касационни основания, респ. за искането подсъдимият да бъде оправдан още във ВКС или делото да бъде върнато за ново разглеждане в САС. Прокурорът е за отхвърлянето на жалбите като неоснователни. ВКС намери, че трябва да уважи частично само жалбата на подсъдимия Н. І. Допусната е явна несправедливост на наложеното му наказание. Предвиденото в закона минимално наказание 5 години лишаване от свобода е достатъчно тежко за санкционирането на конкретния случай. Чл.199, ал.1, т.4 НК очевидно има предвид наличието на предходни осъждания, а те в случая са в рамките на минимума за квалификацията „опасен рецидив”, каквито са и размерите на наложените две наказания лишаване от свобода. Преувеличено е относителното значение и на „бруталността” на извършеното с оглед увреждането на пострадалия в рамките на леката телесна повреда по чл.130, ал.1 НК. Потвърденото от САС отчитане от СГС на „наркотичната зависимост на подсъдимия Н, която очевидно е улеснила поемането на пътя към престъпния начин на живот …, възрастта… и целите на наказателната репресия, която изисква да се даде …последен шанс… за ресоциализация и … принципа на хуманизма … в българското демократично наказателно право …” (мотиви към присъдата, л.225-гърба, от съд.дело), всичко това е позволявало извода, че тъкмо наказанието 5 години лишаване от свобода е справедливото за Н. Изводът е бил още по-наложителен за САС, когато е смекчил отговорността на втория подсъдим и така неоправдано увеличил твърде много разликата между санкциите на единия и другия. ІІ. Във всяко друго отношение жалбите са неоснователни. Те и без друго няма как да бъдат уважени заради нарушение на материалния закон (за двамата подсъдими) или за явна несправедливост на наложеното наказание (за А. ), само защото има позоваване на тези касационни основания, и то не като на самостоятелни недостатъци на осъждането, а като на произтичащи от недоказаността на обвинението (вж. повече аргументи в т.р. 51/1964 – ОСНК, което не е загубило актуалността си в тази насока; вж. и р.4/02-І, Бюл. 4/02). Доколкото пък недоказаността на обвинението е свързана с нарушения на процесуалния закон, второто касационно основание (по чл.348, ал.1, т.2 НПК) също липсва. Това е очевидно, когато се иска (Николов) да бъдат доказани обстоятелства извън предмета на доказване – например на кого е правото на собственост върху вещите, отнети от владението на ограбения. Липсата на съществено нарушение на процесуалните правила обаче се отнася и до претенциите за недоказаност на обстоятелствата, че е бил отнет именно конкретният мобилен телефон или за наличните пари у пострадалия, които са му били отнети – посочването от пострадалия Т. , например(Атанасов), на същия номер на телефона още при съобщаването за грабежа на полицията и винаги по-нататък, е достатъчно за извода, че мобилният оператор му е издал дубликат на отнетата СИМ-карта; твърдението(Николов), от друга страна, че е възможно телефонът да е бил загубен от Т. , е напълно голословно предположение. Що се отнася до възраженията за недопустим и/или неоснователен отказ от САС по искания за допускане на нови свидетели , те освен че са отчасти некоректно обосновани в допълнението към касационната жалба (Атанасов) – с несъществуващи „цитати” на САС, са и напълно неоснователни с оглед отговора, който им е дал въззивният съд. ІІІ. Ръководен от изложеното и съобразно чл.354, ал.2, т.1, във вр. с чл.348, ал.1, т.3 НПК, ВКС – І наказателно отделение   Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ решение № 116 от 3 април 2009 год. по внохд № 67/2009 год. на Софийския апелативен съд, като намаля на пет години потвърденото с него наказание седем години лишаване от свобода, наложено на И. М. Н..   ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: