Р Е Ш Е Н И Е № 404 София 17.11.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5275/2014 г. Производството е по чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК. Образувано е по молба на Д. П. В., Б. П. В. и Т. Е. В., тримата със съдебен адрес - [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Н. А., за отмяна на влязло в сила решение №759 от 17.04.2014 г. по гр.д. №1869/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, с което частично е отменено решение №1364/03.04.2012 г. по гр. дело №8972/2009 г. на Пловдивския районен съд и са уважени исковете с правно основание чл.76 ЗН и чл.108 ЗС на В. П. Р., Н. Ф. Г., В. А. Ч., А. Г. Ч., П. Г. Ч., К. А. С., В. К. К., В. Д. К., Р. Д. К., К. И. Й., Е. И. Й., София И. С., П. И. П., С. Г. В., Ф. К. В., В. К. В. срещу Д. П. В., Б. П. В., Т. Е. В., Д. Л. Т., Р. Е. Т., Д. Щ. Щ., Н. Г. Щ., Н. С. Ф. и Й. Г. Ф.. Ответниците В. П. Р., Н. Ф. Г., В. А. Ч., А. Г. Ч., П. Г. Ч., С. И. С., П. И. П., С. Г. В., Ф. К. В., В. К. В. оспорват молбата. Ответниците К. А. С., В. К. К., В. Д. К., Р. Д. К., К. И. Й., Е. И. Й., Д. Л. Т., Р. Е. Т., Д. Щ. Щ., Н. Г. Щ., Н. С. Ф. и Й. Г. Ф. не са заявили становище по молбата. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл.305, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Молителите твърдят, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК на решение №759 от 17.04.2014 г. по гр.д. №1869/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, защото преди него с влязло в сила решение №677 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 533/2009 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение от 29.12.2008 г. по гр. дело №1092/2008 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение двама от тях Д. П. В. и Б. П. В. са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат владението на К. Г. Д., М. Г. Д., А. Ф. В. и Г. А. В. на недвижими имоти. Липсва тъждество между делата по отношение на страни и предмет, но е разрешен противоречиво въпросът дали техният наследодател П. А. В. е бил осиновен от Д. и Б. В. и произтичащите от това последици във връзка с наследяването на процесните земеделски имоти. Молителите освен това искат ако се приеме, че молбата за отмяна е неоснователна, същата да се разгледа като касационна жалба, защото цената на предявените искове по гр.д. №1869/2013 г. на Пловдивския окръжен съд е над 5 000 лв. и въззивният съд неправилно е приел, че решението не подлежи на касационно обжалване. Молят и да се допусне на основание чл.309, ал.1 ГПК спиране изпълнението на решение №759 от 17.04.2014 г. по гр.д. №1869/2013 год. на Пловдивския окръжен съд в частта относно осъждането им да платят 450 лв. деловодни разноски. Отменителното основание по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК е налице тогава когато има пълно субективно и обективно тъждество на делата, по които са постановени противоречиви решения. Това означава, че между едни и същи страни за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. В този случай се отменя това от двете противоречиви решения, което е неправилно. В разглеждания случай няма субективна и обективна идентичност, тъй като двете посочени по-горе решения са постановени по отношение на различни страни и имат различен предмет. Достигането до различен извод по отношение наличието или не на осиновяване на наследодателя на молителите не е основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, тъй като противоречието трябва да съществува между решенията, а не между мотивите им. След като не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.4 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. Решение №759 от 17.04.2014 г. по гр.д. №1869/2013 год. на Пловдивския окръжен съд е постановено по искове с цена под 5000 лв. Съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела. Ето защо постановеното решение не подлежи на касационно обжалване и е влязло в сила. Съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК релевантен критерий за допустимостта на касационното обжалване е цената на иска, разгледан от въззивния съд, а съгласно чл. 56, ал.1, изр.2 ГПК/отм./ и чл.70, ал. 1, изр. 2 ГПК въпросът за цената на иска не може да се повдига нито от страните, нито от съда след приключването на първото заседание по делото в първата инстанция. След този момент са без правно значение евентуалните неточности при първоначалното определяне цената на иска. Молбата за отмяна е неоснователна, поради което и молбата за спиране изпълнението на решението в частта, с която молителите са осъдени да платят деловодни разноски е безпредметна. Съобразно изхода на спора молителите трябва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата В. П. Р. 300 лв. деловодни разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. П. В., Б. П. В. и Т. Е. В., тримата със съдебен адрес - [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №759 от 17.04.2014 г. по гр.д. №1869/2013 г. на Пловдивския окръжен съд. ОСЪЖДА Д. П. В., Б. П. В. и Т. Е. В., тримата със съдебен адрес - [населено място], да заплатят на В. П. Р., [населено място], 300 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.