Р Е Ш Е Н И Е № 314 София, 17 юли 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Павлина Панова Севдалин Мавров при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Р. Карагогов изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 853/2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. К., изготвена от защитника му адвокат В. О. от САК срещу нова присъда № 64/1.03.2012 година, постановена по в н о х д № 261/2012 година от Софийски градски съд, НО, 4-ти въззивен състав. В жалбата са въведени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1- 3 от НПК. По това за допуснато нарушение на закона, в жалбата и в допълнението към основната жалба, не се съдържат конкретни доводи. Направено е искане за оправдаване на подсъдимия от третата инстанция. По основанието за допуснато съществено процесуално нарушение, твърдението е, че осъдителната присъда е постановена в нарушение на принципа по чл. 303 ал. 2 от НПК – съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. От съдържанието на жалбите може да се изведе и твърдение за допуснато нарушение на принципите за формиране на вътрешното съдийско убеждение по чл. 14 ал. 1 от НПК. По това основание искането е за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. По третото основание за явна несправедливост на наказанието доводи не са изложени. Пред касационната инстанция подсъдимият се явява лично, като в правото си на лична защита поддържа тезата, че не е извършил престъплението в което е обвинен. Твърди, че не е могъл да посочи в РПУ повече данни за истинския извършител, поради което обвинението се е насочило към него. Защитникът му поддържа жалбата, като акцентира на визираните в нея процесуалните нарушения – в основата на осъждането са поставени показанията на пострадалата, чийто показания по отношение външния вид на извършителя не кореспондират с данните за подсъдимия. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивния акт в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С цитираната нова присъда е отменена присъдата на първостепенния съд – СРС, НО, 15-ти състав и вместо нея съставът на СГС е постановил, че признава подсъдимия К. К. за виновен в това, че на 13.06.2005 година в гр.София, общежитията в Студентски град е отнел чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Сименс” на стойност 108 лева и СИМ карта на стойност 20 лева от владението на Р. С., с намерение противозаконно да ги присвои , като употребил сила за да запази владението върху тях, след като е заварен на местопрестъплението от пострадалата С., която се опитала да попречи на запазване владението върху вещта й – прест. по чл. 198 ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК. На основание чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, условно, с тригодишен изпитателен срок. Осъден е да заплати разноските по делото. Жалбата е неоснователна. По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения: При проверката по делото не се установиха твърденията на жалбоподателя и защитата му в подкрепа на касационното основание за отмяна на въззивното решение по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК. Съставът на Софийски градски съд е изяснил всички обстоятелства от предмета на доказване и е отговорил на всички въпроси посочени в чл. 301 от НПК, на които съдът отговаря при постановяване на присъдата. Въззивният съд, въз основа на доводите в протеста, с който е бил сезиран и служебно, по реда на чл. 313 и 314 НПК е извършил пълна проверка на оправдателната присъда на СРС. Направил е нов анализ на доказателствата и фактите установени от първата инстанция и направил противоположен правен извод, относно това има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно, както и съставлява ли то престъпление, респ. каква е правната му квалификация. При проверката по делото не се установи причина да се счита, че този съд не е обсъдил доказателствените факти или, че е изопачил съдържанието на някои от тях при оценката им. Правилно е прието, че основните преки доказателства уличаващи подсъдимия К. в извършване на деянието са показанията на св. С. и процесуално- следственото действие – „разпознаване на лице”, извършено от нея. От проверявания съд са изяснени спорните въпроси свързани със законосъобразността на провеждането му и респ. процесуалната му годност. Настоящата инстанция споделя извода на въззивния съд, че твърденията на защитата за нередности при оформянето на протокола за разпознаване, като забелване и подпис на поемните лица на лицевата страна на протокола, не рефлектират върху доказателствената стойност на този протокол. Поемните лица са се подписали и на отреденото за това място в бланката, а освен това, разпитани в съдебно заседание са потвърдили подписите си. Обстоятелството, че след повече от пет години не могат да идентифицират подсъдимия като лицето което е било в групата от лицата за разпознаване, е по - скоро логично и житейски достоверно, поради което оценката на въззивния съд е правилна и кредитирането на това доказателство не противоречи на процесуалните правила. Въззивният съд е акцентирал на обстоятелството, че в последните си показания пред първоинстанционния съд, пострадалата от престъплението е заявила категоричната си убеденост, че лицето което е посочила като извършител на разпознаването на досъдебното производство е това, което е отнело веща й – инкриминирания мобилен апарат. Поради изложеното следва де се приеме, че повдигнатото обвинение за извършване на престъпление от страна на подсъдимия К. по чл. 198 ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК е доказано по несъмнен начин, при спазване на процесуалните правила. Доводи в подкрепа на третото касационно основание за явна несправедливост на наказанието не са изложени в жалбата и устните пледоарии на защитата в съдебно заседание, поради което настоящата инстанция е лишена от предмет за обсъждане и произнасяне. Поради липса на касационни основания за отмяна на въззивния съдебен акт, същият следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 64/1.03.2012 година, постановена по в н о х д № 261/2012 година от Софийски градски съд, НО, 4-ти въззивен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: