3 гр. д. № 1073/2017 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 75 София, 25.05.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА СВЕТЛАНА КАЛИНОВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1073/2017 год. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК. Образувано е по молба на С. Г. Д., Е. Х. Д. и С. С. Д., вх. № 630 от 09.06.2014 г., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 5 и т. 6 ГПК на решение № 204 от 02.11.2007 г. по гр. д. № 15/2007 г. на Районен съд Елин Пелин. Във втората молбата за отмяна (вх. № 1575 от 12.12.2016 г.) е посочено, че се иска отмяна на първоинстанционното решение само основание чл. 303, ал. 1, т. т. 5 ГПК без да е мотивирано с данните по делото. Във втория и следващите абзаци на молбата са развити доводи за неправилност на изводите на апелативния съд за нередовността на касационните жалби. Иска се отмяна на това определение и „даване на възможност те да бъдат разгледани по същество”. Поддържа се, че неправилно СОС е изпратил съобщението за връщане на касационните жалби до адв. Д., който е бил упълномощен да представлява молителите пред въззивната инстанция, поради което с постановяване на въззивното решение е прекратена и представителната му власт, от което следва, че съобщенията са връчени на нелегитимиран представител. При това съдържание на молбата тя не може да бъде определена като такава за уточняване или допълване на първата. Ответникът Ж. М. намира молбата за неоснователна, като се обосновава и с недобросъвестното процесуално поведение на молителите, целящо да възпрепятства изпълнението на събирането на паричното вземане, което ответникът има от молителя С. Д.. Не заявява претенция за разноски. С определение № 71 от 23.03.2017 г. молбата за отмяна е намерена за допустима и е внесена за разглеждане по същество. За да се произнесе по основателността й настоящият тричленен състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното: В производството пред районен съд Елин Пелин ответниците по иска не са били редовно призовани, поради неспазване разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК. Връчените на съседа Х. при отказ книжа са били върнати от него в съда с молба. Молителите са узнали за изготвеното решение най-късно на 09.06.2014 г., когато са подали въззивна жалба срещу него чрез пълномощника им адв. Ю. Д.. Косвени доказателства за узнаване на наличието на висящо дело срещу тях и изготвеното решение се съдържат в отбелязването, направено от връчителя на призовките на 18.06.2008 г., относно това, че той не ги е намерил на адреса многократно, но те са осъществили връзка с него на оставения телефон (л. 94 от гр. д. № 15/2007 г. на ЕлПРС). Въпреки че ги е уведомил за наличието на съдебни книжа за връчване, те не са се явили в канцеларията на съда да ги получат. Решението е било съобщено на Е. Д. на 30.07.2007 г. лично, което е удостоверила с подписа си (л. 85 от гр. д. № 15/2007 г.) и на С. Д. на същата дата, като е било връчено на съпругата му (л. 84 от същото дело). Срещу решението е подадена въззивна жалба от тримата ответници, сега молители. Във въззивното решение съдът е обсъдил доводите им за нарушаване правото на участие на ответниците в първоинстанционното производство. Намерил е, че не са налице основания за обезсилване на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, тъй като въззивният съд е задължен да разгледа спора по същество, като предостави на страните възможност да упражнят процесуалните права, които не са могли да упражнят в първоинстанционното производство, за което се е позовал на чл. 266, ал. 2 ГПК. Позовал се е и на това, че за тази инстанция не е предвидена възможност за връщане на делото на първоинстанционния съд поради допуснати от него процесуални нарушения. Във въззивното производство молителите не са направили искания за събиране на доказателства и съдът е формирал правните си изводи въз основа на събраните в първоинстанционното производство. Молителите развиват доводи за наличие на основание за отмяна на разпореждането за връщане на касационните им жалби като нередовни, също поради нарушение на правата им за участие в производството. Тези доводи са неотносими към предмета на извънинстанционното производство за отмяна. Молителите не поддържат искане за отмяна на въззивното решение поради нарушаване правото им на участие. При тези данни не са налице поддържаните основания за отмяна на първоинстанционното решение. За яснота следва да се посочи, че решението на районния съд не е самостоятелен източник на сила на пресъдено нещо, след като е било предмет на въззивно обжалване. Във въззивното производство са отстранени допуснатите процесуални нарушение от първоинстанциионния съд, с това е постигнато задължението на съда да осигури възможност на страните да упражнят предоставените им от закона процесуални права. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното и след влизането му в сила е формирана силата на пресъдено нещо по спора. При така извършените съдопроизводствени действия не се установява да е налице основание по чл. 303, ал.1, т. т. 5 и 6 ГПК за отмяна на първоинстанционното решение. Молбата като неоснователна следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на С. Г. Д., Е. Х. Д. и С. С. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 5 и т. 6 ГПК на решение № 204 от 02.11.2007 г. по гр. д. № 15/2007 г. на Районен съд Елин Пелин. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: