Р Е Ш Е Н И Е № 72 гр. София, 22 май 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ : ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 279/ 2019г. Производството е по чл. 423, ал. 1 НПК, образувано по искане на задочно осъдения Г. Н. Г., от [населено място], депозирано чрез защитник- адв. В. В. и допълнено лично, за възобновяване на НОХД № 1825/ 2012г., по описа на Районен съд- гр. Варна, 13 наказателен състав, отменяване на постановената по същото дело влязла в сила присъда № 430 от 19. 09. 2012г. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането се изтъква, че наказателното производство, завършило с атакуваната влязла в сила присъда, е било проведено изцяло по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК- в условията на задочно производство, тъй като подсъдимият не е бил намерен на посочените от него адреси поради отсъствието си от страната. Искателят, лично и чрез своя редовно упълномощен защитник, поддържа искането по изложените в него съображения, със заявеното искане. Изтъква, че не е знаел за разглеждането на делото от районния съд, поради което не е участвал в наказателното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдения е допустимо и основателно, тъй като същият не е участвал в процесуалните действия по делото. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425, вр. чл. 423 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С атакуваната присъда Районният съд- гр. Варна, 13 наказателен състав е признал подсъдимия Г. Н. Г., от [населено място], за виновен в извършено от него престъпление, квалифицирано по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предл. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, и във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, което наказание е постановил да се изтърпи при строг първоначален режим. Със същата присъда подсъдимият Е. Г. В., от [населено място], е признат за виновен и осъден за престъпление със същата правна квалификация- на една година и шест месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим. Присъдени са разноски, възложени в тежест на подсъдимите. Искането за възобновяване е процесуално допустимо- депозирано е от легитимирано лице, по смисъла на чл. 423, ал. 1 НПК и в установения срок. Макар присъдата, чиято отмяна по реда на възобновяването се иска, да е постановена на 19. 09. 2012г., а искането за възобновяване е депозирано пред първоинстанционния съд на 26. 02. 2019г., по делото няма данни, въз основа на които да се направи извод, че осъденият е знаел за присъдата в един по- ранен момент от датата на неговото задържане в /населено място/, Федерална република Германия на 30. 12. 2018г., въз основа на издадената ЕЗА от 19. 12. 2013г. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че искането е направено в срока по чл. 423, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, е основателно. Съображенията за това са следните: Присъдата не е била обжалвана и протестирана, поради което същата е влязла в сила, при условията на чл. 412, ал. 2, т. 3 НПК. Прегледът на релевантните данни по делото показва, че срещу осъдения Г. на 26. 12. 2010г. е започнало досъдебно производство за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, което се счита за образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването- в случая оглед на местопроизшествие, на основание чл. 212, ал. 2 НПК. На същата дата, както и впоследствие на 23. 01. 2011г., са снети обяснения от Г.. На 26. 10. 2010г. осъденият е предал на разследващ полицай при Трето РУ [населено място] вещи, подробно описани в надлежно съставения протокол за доброволно предаване, предмет на първото инкриминирано деяние, както и средства за осъществяването му. Въпреки всички положени усилия и предприети действия, вкл. изискване на информация и издирвателни мероприятия, по време на досъдебното разследване местонахождението му не е могло да бъде открито. Последното е станало причина привличането на Г. в качеството на обвиняем на 21. 02. 2012г. да се проведе в негово отсъствие, задочно, на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ НПК, с участието на назначения му от разследващия орган служебен защитник. С постановлението мярка за неотклонение по отношение на същия не е била взета. На същата дата е предявено разследването отново на служебния защитник на осъдения- адв. В. С.. В съдебната фаза на процеса Г. също не е участвал. Положените и от първостепенния съд усилия той да бъде открит и призован, включително и с обявяването му за общодържавно издирване, отново не са дали резултат. Поради това на подсъдимия не е бил връчен препис от обвинителния акт. Делото е разгледано при условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК, отново с участието на назначения от фазата на досъдебното производство служебен защитник. От всичко казано до тук става ясно, че съдебната фаза на процеса е приключила с постановяването на атакуваната присъда, изцяло без участието на осъдения. Нормата на чл. 423, ал.1 НПК регламентира в кумулативна даденост предпоставките за уважаване на искането за възобновяване на наказателно дело на задочно осъдено лице, а именно: депозирането му в шестмесечен срок, считано от узнаване на влязлата в сила присъда или от фактическото предаване от друга държава на Република България, и осъденият да не е участвал в наказателното производство. В конкретния случай искането е основателно и следва да бъде уважено, тъй като не са налице изключенията, предвидени в изр. 2 на чл. 423, ал. 1 НПК- на осъденото лице не е било предявено обвинението в досъдебното производство, а отсъствието му от самото начало на разследването, продължило и в съдебната фаза на процеса, е станало причина и процедурата по чл. 247б, ал. 1 НПК да не може да бъде изпълнена от първоинстанционния съд. Различно би било положението ако по собствена воля, знаейки за воденото срещу него наказателно производство, деецът се е отклонил и е препятствал провеждането му, въпреки стриктно съблюдаваните от органите по ръководство и решаване на делото в съответните фази на наказателния процес процедури, включително тези, гарантиращи упражняването на собствените му процесуални права. В тези случаи той не би могъл да се ползва от благоприятния за себе си резултат от приложението на института на възобновяване на наказателното дело, регламентиран с нормата на чл. 423 НПК. Както беше изтъкнато, осъденият изобщо не е бил уведомен по предвидения в НПК ред, че срещу него се води наказателно производство- от самото му начало в досъдебната фаза до приключване на съдебното производство. За постановената срещу него осъдителна присъда Г. е узнал едва когато е бил задържан във Федерална република Германия въз основа на ЕЗА и предаден на българските власти за изпълнение на наложеното с нея наказание лишаване от свобода. При тези данни, искането на осъдения Г. Г. е основателно, което налага възобновяване на наказателното дело, свързаната с това отмяна на влезлия в сила съдебен акт, и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, когато е започнало задочното производство- чл. 425, ал. 2 НПК. В конкретния случай делото следва да се върне на досъдебното производство, в стадия на разследването. Предвид решението си за възобновяване на наказателното дело, на основание чл. 423, ал. 4 НПК, настоящата инстанция следва да се произнесе и по мярката за неотклонение на осъденото лице, каквато до настоящия момент спрямо него не е била взета. Като съобрази, че към настоящия момент Г. изтърпява наказанието си по влязлата в сила присъда, обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК, кумулативно с целите на мерките по чл. 57 НПК, а именно степента на обществена опасност на деянието и дееца, включително, че последният е осъждан многократно, ВКС прие, че е налице реален риск от укриване и извършване на престъпление. Това налага по отношение на искателя да бъде определена най- тежката мярка за неотклонение- „задържане под стража”, която единствена би могла да обезпечи регламентираните от закона цели и законосъобразното протичане и приключване на наказателното производство срещу него. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 и ал. 2, вр. чл. 423 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 1825/ 2012г., по описа на Районен съд- гр. Варна, 13 наказателен състав, ОТМЕНЯВА постановената по същото дело присъда № 430 от 19. 09. 2012г., като ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане- на досъдебното производство, от стадия на разследването. ОПРЕДЕЛЯ по отношение на искателя Г. Н. Г. от [населено място], мярка за неотклонение „задържане под стража”, на основание чл. 423, ал. 4 НПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : Р Е Ш Е Н И Е №.......................... гр. София, 23 декември 2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ : ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 279/ 2019г. Производството е по 414, ал. 1, т. 1 НПК, образувано по искане на прокурор от Варненската районна прокуратура, с което се иска тълкуване на решение № 72 от 22. 05. 2019г., постановено по н. д. № 279/ 2019г., по описа на ВКС, ІІІ наказателно отделение. В искането на прокурора при РП- гр. Варна се излагат съображения, че в диспозитива и в мотивите на решението на ВКС е взето отношение само по отношение на задочно осъдения Г. Н. Г., спрямо когото е взета и мярка за неотклонение „задържане под стража“, при което не е ясно дали възобновяването на делото и отмяната на влязлата в сила присъда със съответните последици, се отнася само до Г., или има действие и спрямо второто осъдено по същото дело лице- Е. Г. В.. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за тълкуване на съдебното решение за неоснователно, поради което счита, че същото не следва да бъде уважено. Изтъква, че в съдебния акт са изложени съображения единствено по отношение на осъдения Г. и в този смисъл няма никакви индиции, че е обсъждана и съдбата на другия осъден, за да е налице съмнение относно волята на съда. Осъденият Г. Н. Г., нередовно призован, не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Неговият упълномощен защитник заявява, че същият е уведомен за съдебното заседание и знае за разглеждането на делото от ВКС. По същество поддържа, че искането на прокурора от РП- Варна е неоснователно, тъй като второто осъдено по същото дело лице е присъствало при разглеждането му, включително и при постановяване на присъдата и следователно то няма качеството на задочно осъдено. Поради това е ясно, че отмяната се отнася единствено до задочно осъдения Г.. За да се произнесе по искането, с което е сезиран, ВКС, ІІІ н.о., в състава, постановил решението, чието тълкуване се иска, като обсъди съображенията на вносителя -прокурор от РП- Варна, становищата на представителя на ВКП и защитника на осъденото лице, предвид данните по делото, намира следното: С решение № 72 от 22. 05. 2019г., постановено от ВКС, ІІІ н.о., след надлежно сезиране от задочно осъдения Г. Н. Г., е възобновено НОХД № 1825/ 2012г., по описа на РС- гр. Варна, отменена е постановената по същото дело осъдителна присъда и делото е върнато за ново разглеждане- от досъдебното производство, от стадия на разследването. Със същото решение спрямо искателя Г. е взета и мярка за неотклонение „задържане под стража“. Очевидно е, че вносителят изразява съмнение дали волята на съда обхваща отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела на постановената осъдителна присъда само спрямо задочно осъдения Г. Г., или се отнася и до второто осъдено по същото дело лице- Е. В.. Цялостният прочит на постановеното от ВКС решение, разглеждано като единство на диспозитив и мотиви, в контекста и на производството, в рамките на което е постановено, принципно изключва възможността да се заключи, че то би могло да се отнася и до лице, нямащо качеството на задочно осъдено. Институтът на възобновяване на наказателни дела по искане на задочно осъден, регламентиран с нормата на чл. 423 НПК, урежда възможността на лицата от посочената категория, които впрочем единствени могат да бъдат субекти на инициатива в това производство пред ВКС, да поискат възобновяване и отмяна на съответните съдебни актове в изрично предвидените от закона хипотези. Най- общо казано, въведената най- напред с реформата на НПК през 1999 година процесуална възможност задочно осъденият да поиска възобновяване на делото, уредена понастоящем и от действащия НПК, цели при наличието на предвидените в закона предпоставки, да се постигне отмяна на съответния осъдителен съдебен акт, да се възстанови висящността на наказателното производство в съответния процесуален стадий, за да се осигури процесуалното право на задочно осъденото лице на лична защита, оказало се нарушено в хода на наказателното производство. Ето защо, правомощието на ВКС да възобнови наказателно дело по искане на задочно осъден, е ограничено само до оценката на предпоставките и основанията, отнасящи се единствено до съответния искател. Последният винаги е задочно осъден, и преценката на върховната съдебна инстанция относно допустимост и основателност е основана на данните, относими към конкретното искане, депозирано от конкретното задочно осъдено лице. В този смисъл, дори и по делото да е налице и друг задочно осъден, извън вносителя, ако той не е отправил съответното искане по реда на чл. 423 НПК, ВКС не разполага с процесуалната възможност да се произнесе и по отношение на него. В обобщение, макар и посочени в най- схематичния си и синтезиран вид, характеристиките и особеностите на производството по чл. 423 НПК, дефинитивно изключват възможността при уважаване на искане за възобновяване на конкретен задочно осъден, отмяната на влязлата в сила присъда да обхваща което и да било друго, различно от него лице. Още по- абсурдно, в контекста на казаното, изглежда съмнението, че постановената от ВКС отмяна по реда на възобновяването, освен за задочно осъдения искател, упражнил правото си да сезира ВКС, би могла да се отнася и за „присъствено“ осъдения, макар и по същото дело Е. В.. Точно поради това, както правилно е забелязал вносителят на настоящото искане за тълкуване, в мотивите на решението са обсъждани и преценявани само основанията, отнасящи се до задочно осъденият Г., докато наказателноправното положение на втория осъден по делото- В., въобще не е коментирано. Неизбежно, предвид изложените в мотивите съображения от фактическо и правно естество, диспозитивът, съдържащ и произнасяне по мярката за процесуална принуда на искателя, изразява решението на съда за отмяна на влязлата в сила присъда по реда на възобновяването на наказателни дела единствено по отношение на посочения задочно осъден. Друга правна възможност в коментираното производство за ВКС няма. Независимо, че волята на състава на ВКС е ясна, доколкото поначало е ограничена от рамката на процесуалните му правомощия, установени в производството по чл. 423 НПК и обективирани в постановения съдебен акт, за да бъдат изключени всякакви възможни съмнения, следва да се допусне исканото тълкуване на решението, като се приеме, че постановената с него отмяна по реда на възобновяването на наказателни дела, е само по отношение на задочно осъдения Г. Н. Г.. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 414, ал. 1, т. 1, предл. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ДОПУСКА тълкуване на решение № 72 от 22. 05. 2019г. на Върховния касационен съд, ІІІ наказателно отделение, по н. д. № 279/ 2019г., което да се счита постановено само по отношение на задочно осъдения Г. Н. Г., от [населено място]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :