Р Е Ш Е Н И Е № 75 София, 01 юли 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 2357/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 94/2012 г. по описа на Апелативен съд-Варна и отмяна на постановеното по него решение № 100 от 01.08.2012г., с което е потвърдена оправдателна присъда № 28 от 05.03.2012г. по нохд № 13/2012 г. на Окръжен съд – Силистра . В искането на Главния прокурор се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, които са касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излагат се доводи във връзка с незаконосъобразния извод на първоинстанционния съд относно невъзможността тримата подсъдими по делото да бъдат признати за виновни при съобразяване разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК за извършено престъпление по чл. 277а, ал.3, пр.1, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2 НК – за подсъдимите Д. С. и Д. Д. и по чл. 277а, ал.3, пр.1, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.4 от НК за подсъдимия Р. И., без изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал.1 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция Д. П. С., Д. Т. Д. и Р. М. И. не се явяват и не се представляват. От тримата е постъпило писмено становище за оставяне искането на Главния прокурор без уважение. Представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор по съображенията, изложени в него, и моли същото да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното въззивно решение е влязло в сила и не е проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Съдебното производство е образувано за първи път по нохд № 252/2009г. по описа на ОС-Силистра по внесено от Окръжна прокуратура – С. обвинение по отношение на Д. П. С., Д. Т. Д. и Р. М. И. - по чл. 278б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК. С присъда № 89 от 25.11.2009г. по същото дело подсъдимите са признати за виновни да са извършили престъпление по чл. 277а, ал. 3, вр. ал.2, вр. чл. 20, ал.2 от НК. По протест на съответната прокуратура по отношение на наложените наказания и жалби на подсъдимите е образувано внохд № 8/2010г. на ВАС, приключило с решение № 48 от 29.03.2010г., с което първоинстанционната присъда е отменена изцяло и производството е върнато на ОП-С.. По внесен обвинителен акт срещу същите лица по чл. 278б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК е образувано нохд № 262/10г. на ОС-Силистра, като с присъда № 39 от 06.04.2011 г. подсъдимите Д. П. С. и Д. Т. Д. са признати за виновни по чл. 277а, ал.3, вр. ал. 2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.2, ал.2 от НК, а подсъдимият Р. М. И. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 278б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. По протест на ОП-Силистра с искане и тримата подсъдими да бъдат признати за виновни и осъдени по първоначално повдигнатите им обвинения, е образувано внохд № 305/2011г. по описа на ВАС, по което с решение № 149 от 02.11.2011 г. горната присъда е отменена и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от стадия на подготвителните действия. С разпореждане № 195 от 12.12.2011г. по нохд №314/2011г. на ОС-Силистра, съдебното производство е прекратено и делото върнато на Окръжна прокуратура-С. с указания за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, по-конкретно - за изготвяне на отговарящ на изискванията на чл.246 от НПК обвинителен акт. По повод на поредното внесено обвинение от ОП-Силистра по отношение на Д. С. - по чл. 278б, ал. 2, вр. ал.1 /отм./ от НК и чл. 20, ал.2 от НК, Д. Д. - по чл. 278б, ал. 2, вр. ал.1 /отм./ и чл. 20, ал. 2 от НК и Р. И. - по чл. 278б, ал. 2, вр. ал. 1 /отм./ и чл. 20, ал. 4 от НК е образувано нохд № 13/2012г. по описа на СОС, по което е постановена оправдателна по отношение и на тримата подсъдими присъда № 28 от 05.03.2012г. Присъдата е проверена по въззивен ред по протест на ОП-Силистра и потвърдена с атакуваното пред настоящата инстанция по реда на глава тридесет и трета от НПК, решение № 100 от 01.08.2012г. по внохд № 94/2012 г. на АС-Варна. Разгледано по същество искането е неоснователно. Твърденията в искането за допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон не са диференцирани досежно подкрепящата ги аргументация. Позоваването е на незаконосъобразни изводи на съда относно невъзможността за ангажиране наказателната отговорност на тримата подсъдими, без изменение на обвинението за престъпление по чл.277а от НК, при първоначално внесеното обвинение по чл.278б от НК и последвалата отмяна на този текст. Настоящата инстанция счита, че тези твърдения не намират опора в аргументите и изводите на съдилищата, видно от мотивите на постановените съдебни актове. В друга насока са изводите на съдилищата за невъзможност да постановят осъдителна присъда, без изменение на обвинението. Така както се сочи и в протеста, първият съд при последното разглеждане на делото е приел, че изяснената фактическа обстановка обуславя правен извод за това, че тримата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.277а, ал.3, пр.1, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2 и 4, вр. чл.2, ал.2 от НК. Във връзка с тези си изводи, съдът е съпоставил цитираната разпоредба, която е действащия към момента закон, свързан със закрила обектите на културното наследство и нормата на чл.278б, ал.2, вр. ал.1 от НК, по което обвинение тримата подсъдими са предадени на съд, но която е отменена. Преценявайки законодателните промени, първият съд е извел правилни изводи/възприети от въззивната инстанция/, че инкриминираното на тримата подсъдими обвинение не е декриминализирано, тъй като понятието “археологически паметник на културата” се включва в понятието “недвижима културна ценност”. Когато със законодателна промяна се въвежда различна правна формулировка на някой от обективните признаци от състава на дадено престъпление, какъвто е настоящият случай , не се променя или отменя защитата на обекта на посегателство от състава на отменената норма със състава на новата норма. Принципно съдът е приел, че при установяване на фактически положения, които могат да бъдат квалифицирани като престъпление по отменения текст на чл.278б, ал.2, вр. ал.1 от НК, то те запълват фактическия състав и на сега действащата норма на чл.277а, ал.3 от НК. Също така, правилно е прието, че след тази констатация на основание чл.2, ал.2 от НК следва преценката за приложимия по-благоприятен закон. Горната проблематика касае въпроси по приложението на материалния закон, свързани с криминализирането на деянието и определяне на приложимия закон, по отношение на които въпроси, институтът на чл.287 от НПК не намира приложение. В обобщение може да се каже, че принципно в хода на съдебното следствие са установени факти, които обуславят възможност за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимите за реализирано от тях престъпление по чл.277а, ал.3, пр.1, вр. ал.2, вр. чл.20, ал.2 и 4, вр. чл.2, ал.2 от НК, като за това не е необходимо изменение на обвинението. Независимо от горните констатации, касателно съставомерността на деянието, решаващите съдилища са приели, че не могат да приложат материалния закон с правилната правна квалификация и произтичащите от това последици, тъй като е налице “пасивно поведение на прокуратурата”. В рамките на проведените няколко първоинстанционни производства, прокуратурата поддържа обвинение за това, че деянието е извършено в археологически паметник на културата -“Селище от палеолита и крепости от бронзовата, желязната и римската епохи” с площ от 320 дка, вписана в регистъра за автоматизираната информационна система “Археологическа карта на България към Националния научно-документален архив на НИНК под № 120011. Оценявайки доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие, първият съд е приел за установено, че археологическият паметник, в който подсъдимите са извършвали изкопни работи е “Античен и средновековен землен лагер с ровове и валове, разположен на 3,5 см. северно и 23 градуса азимут в местност /населено място/. Установено е, че този паметник не е идентичен, не съвпада и не попада в инкриминирания. Последният е комплекс, находящ се на брега на река Д., докато земления лагер отстои от него на 150-200метра и е самостоятелен археологически обект.Тази фактология сочи на осъществяване на изкопните работи на място, различно от инкриминираното. При тази констатация ,съдилищата са приели, че е налице съществено изменение на правно релевантните факти, които изискват надлежно изменение на обвинението от страна на прокуратурата, за да може съдът да постанови осъдителен акт. В случая става въпрос за факти, които са релевантни при преценката за съставомерността на деянието. Освен, че изкопните работи, като действия следва да бъдат извършени върху определен, конкретен терен, то той следва да има характеристиките на паметник на културата/недвижима културна ценност. Изясняването на този съставомерен признак от състава на престъплението, изисква поддържането на обвинение, не обобщено за паметник на културата, а за конкретен такъв със съответните негови характеристики. От гореизложеното е видно, че двата обекта са коренно различни, намират се на различни места и имат самостоятелни статути на културни ценности. При тези данни, съдът не би могъл с присъдата сам да приложи закон за същото, еднакво и по-леко наказуемо престъпление, тъй като тези му правомощия са осъществими само, когато не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, а в случая сме изправени пред обратната хипотеза, която изисква упражняване от страна на прокуратурата на правомощията й по чл.287 от НПК. Действително практиката на ВКС, сочена и в искането за възобновяване е последователна досежно това, че при правилно възведени и доказани факти, срещу които деецът се е защитавал, няма пречка те да получат правна квалификация от съда, различна от първоначално повдигнатата, като съдът упражни горепосочените си правомощия да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. В настоящият случай обаче, са установени нови, различни от възведените в обвинителни акт факти, срещу които подсъдимите не са се защитавали. Правомощие на прокуратурата е да повдига и поддържа обвинение за съответно престъпление. Нейно е и правомощието по чл.287 от НПК да измени обвинението в хода на съдебното следствие. Неупражняването му не е процесуално нарушение, нито води до нарушаване на материалния закон. Съдът има задължение да реши въпросите по чл.301 от НПК, но в рамките на възведеното обвинение. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че при проведеното срещу тримата подсъдими/на две инстанции/ наказателно производство не са допуснати твърдяните в искането за възобновяване нарушения, обуславящи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, поради което същото следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 94/2012 г. по описа на Апелативен съд – Варна и отмяна на постановеното по него решение № 100 от 01.08.2012 г., с което е потвърдена присъда № 28 от 05.03.2012 г. по нохд № 13/2012 г. на Окръжен съд – Силистра. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: