Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                                        №238                                                                                              София, 25 юни  2009 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова                                                            ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                                                 Севдалин Мавров   при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – М. Велинова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева  наказателно дело № 206/09 година   Производството е по глава тридесет и трета НПК.   Образувано е по искане на осъдения Р. С. , основано на чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК. Твърди се, че са налице всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 НПК, като предпоставка за допустимост на искането. По това за допуснато нарушение на закона, възражението е свързано с оспорване на авторството, което произтича от допуснати процесуални нарушения, във връзка с основните начала в процеса – разкриване на обективната истина и изграждане на вътрешното убеждение у решаващия съд, след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. По това основание, по конкретно се твърди нарушение на чл. 107 ал. 3 и ал. 5 НПК, както и на разпоредбите по чл. 144 и следващите от НПК /отм./, във връзка с реда за извършване на разпознаването. Алтернативно на посочените до тук основания е въведено и това за явна несправедливост на наказанието. Искането е за намаляване, с приложение на чл. 55 НК, тъй като според защитата са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. В съдебното заседание пред ВКС, осъденият се явява лично. Твърди, че е осъден несправедливо. Неговият служебен защитник – адвокат А от САК, поддържа искането за възобновяване по доводите изложени в искането, като акцентира и върху процесуалното нарушение допуснато от въззивния съд по чл. 339 ал. 2 НПК. Твърди, че в атакуваното решение не е даден отговор на всички възражения направени във въззивната жалба. Прокурорът дава заключение за частична основателност на искането по основанието за явна несправедливост на наказанието и прави искане за възобновяване на наказателното производство и намаляване размера на наложеното наказание. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:   Искането е неоснователно.   С присъда от 2.05.2007 година, девети състав на Софийски районен съд, по н о х д № 11265/2005 година, е признал подсъдимия Р за виновен в това, че на 23.02.2005 г., в гр. С. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 948,90 лева от владението на И. К. , с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и за престъпление по чл. 198 ал. 1, пр. 1 НК, на основание чл. 54 НК, му наложил наказание лишаване от свобода, в размер на седем години, при строг първоначален режим на изтърпяване, като го признал за невиновен и го оправдал по същото обвинение само за сумата от 120 лева, като стойност на мобилен телефон марка „Филипс”. На основание чл. 68 ал. 1 НК е активирана присъдата по н о х д № 1099/2004 година, с която 10 състав на СРС е наложил условно наказание лишаване от свобода, за срок от две години. На основание чл. 189 ал. 3 НПК, същият е осъден да заплати разноските по делото. Въззивният съд, с решение от 25.09.2008 година, по в н о х д № 2835/2007 година, е потвърдил тази присъда и определил първоначалния режим за изтърпяване на активираната условна присъда, като общ, на основание чл. 46, б. б ЗИН. Законосъобразността на въззивното решение се оспорва от гледна точка на задълженията на съда по фактите да проявява процесуална активност при събиране на доказателствата, необходими за изясняване на обективната истина /чл. 13 ал. 1 и чл. 107 ал. 3 и 5 НПК/. Тази теза не намира опора в данните по делото. Основната функция на съда в състезателното наказателно производство е да реши спора между обвинението и защитата. Справедливият процес изисква да бъдат обезпечени с равни възможности за пълноценно упражняване на предоставените им права. Посочените принципи не са били нарушени при разглеждане на делото пред първата и втората инстанция. Още първостепенният съд е удовлетворил всички искания на защитата на подсъдимия по доказателствата и това личи от изявленията им по повод приключване на съдебното следствие пред двете предходни инстанции. Наистина, законът предоставя на съдилищата по фактите правомощие да събират доказателства и по свой почин. Конкретните възражения в искането по коментираното основание, всъщност поставят под съмнение именно съдийската безпристрастност при събиране и обсъждане на доказателствата. Това не кореспондира с данните по делото. Незначителните отклонения в мотивите към присъдата и решението от установените факти при обсъждане маршрута на движение на осъдения преди и след инкриминирания случай, /определен точно по време и място в диспозитива на обвинителния акт/, не могат да повлияят върху извода свързан с основния предмет на доказване - авторството на деянието. В тази връзка, не са основателни и възраженията на защитата по отношение законосъобразността при провеждане на следственото действие „разпознаване на лица.” По делото е доказано, че пострадалата въпреки късния час и нападението върху нея е запазила присъствие на духа, опитала се е да охрани имуществото си, дори е предприела действия по преследването на дееца. Тя е запаметила характерните особености на лицето на нападателя и го е описала подробно още в първите си обяснения в полицията,/л.3/ непосредствено след като е сезирала компетентните органи. С това е изпълнено задължението на разследващите по чл. 170 НПК. Редът за извършеното разпознаване също е спазен и както от фотоалбума /л. 37/ изготвен на досъдебното производство, така и от личното впечатление на съда, включително и настоящия състав, описаните особени белези в протокола преди разпознаването съвпадат с тези на осъдения. Това, че в протокола за разпознаването не са посочени единните граждански номера на поемните лица, не е нарушение, /вж чл. 129 НПК/, относно съдържанието на протокола. По скоро е аргумент за обратното и в полза на защитата на личните данни на участниците в процеса. Следователно, не са допуснати посочените в искането и поддържани пред настоящата инстанция процесуални нарушения по чл. 13 ал. 1 и и чл. 107 ал. 3 и ал. 5 НПК. Не е допуснато и твърдяното нарушение относно мотивите към атакуваното решение. Естествено е, когато пред въззивния съд не са събирани нови доказателства, които да са довели до изменение на фактическата обстановка описана в мотивите към присъдата, да има идентичност на хронологията на действията на участниците в престъплението и другите релевантни за предмета на делото факти. При внимателен прочит на решение и жалбата, с която е бил сезиран въззивният съд, не се констатира нарушение на изискванията към съдържанието на решението посочено в чл. 339 ал. 2 НПК. Нещо повече, съдът по повод възраженията в жалбата е направил нов анализ на доказателствата и с изводите си е отговорил на всички възражения в жалбата свързани както с необосноваността на присъдата, така и обсъжданите по-горе твърдения на защитата за допуснати процесуални нарушения при разпознаването. Поради изложеното е неоснователна тезата на защитата, че са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда постановил въззивното решение, относно авторството на инкриминираното деяние. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 НПК решението за доказаност на обвинението е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Затова няма правно основание за отмяна на атакуваното решение по реда на извънредния способ за възобновяване на наказателното производство, завършило с влязла в сила осъдителна присъда спрямо Р. С. Според настоящия състав наложеното наказание е справедливо. То е определено по правилата на чл. 54 НК, при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, около средния размер на предвиденото наказание лишаване от свобода. Правилно въззивният съд е отчел, че всъщност превалират отегчаващите обстоятелства и само липсата на съответен протест от прокурора, е ограничило втората инстанция от привеждане в съответствие размера на наказанието с превеса на обстоятелствата, които отегчават отговорността на осъдения С. Поради изложеното, не е налице явна несправедливост на наложеното наказание, като предпоставка за изменение на наказанието, чрез неговата намаляване. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. С. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 2835/2007 година, по описа на Софийски градски съд, VІ-ти въззивен състав.   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: