Р Е Ш Е Н И Е № 137 гр. София, 01 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 март, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 195/2013 година. Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура София, против въззивна присъда на Софийския окръжен съд, постановена по внохд № 513/2012 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, като се прави искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че поддържа протеста по изложените в него съображения и иска да бъде уважен. Подсъдимият чрез неговият защитник счита протеста за неоснователен и иска да бъде потвърдена второинстанционната присъда. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда от 12.11.2012 г., Софийският окръжен съд, наказателно отделение, 2-ри въззивен състав, е отменил присъда № 42/ 26.03.2012 г., на Сливнишкия районен съд, постановена по нохд № 457/2011 г. и вместо нея е признал подс. Г. А. И., за не виновен в това, че на 17.04.2011 г., около 15.30 ч., на митнически пункт „Калотина”, при влизане в Република България, е нарушил разпоредба на валутния закон, както и акт на М – во на финансите – Наредба № 10/16.12.2003 г. относно режима на внос на валутни ценности и задълженията за тяхното деклариране, поради което го е оправдал по обвинението му по чл. 251 НК. Произнесъл се е за веществените доказателства и направените по делото разноски. По довода за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно по следните съображения: Първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че на 16.04.2011 г., около 15.30 ч., подс. И. с микробус с рег. н. К 6878 АС, заедно с возените от него пътници пристигнали на митница „Калотина”. На въпрос, на дежурния митнически служител дали имат нещо за деклариране, всички отговорили отрицателно. Помолил ги да слязат и започнал проверка на микробуса при която до скоростния лост намерил чантичка и попитал подсъдимия какво има в нея. Той отговорил, че има пари и след преброяването им било установено, че възлизат на 26 440 евро и 9 400 датски крони. На въпроса към И. защо не ги е декларирал, последният отговорил, че те не са само негови, а и на останалите пътници, които му ги били дали да ги съхранява. Бил му съставен акт за административно нарушение. Въз основа на всички събрани и преценени доказателства по делото, въззивният съд от своя страна законосъобразно е приел, че така възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е непълна, тъй като са били игнориране и необсъдени преки доказателства, съдържащи се в показанията на св.- Е., кореспондиращи изцяло с обясненията на подс. И. и показанията на св. Й., Е., Х., М. и А., относно собствеността на намерената в чантичката сума, касаещи мястото им там, поставянето им в нещо като пликове за писма, предаването им на подсъдимия за съхраннение. Тези безспорно установени данни правилно оценени от тази инстанция, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че подсъдимият не е бил длъжен да декларира цялата намираща се в чантичката му сума, след като личните му средства и тези предоставени от св. М., не превишават установеният от наредбата размер от 10 000 евро. Останалите парични средства, безспорно по делото е, че са на лицата които пътували с него и всяка една поотделно сама по себе си не подлежи на задължително деклариране. Както правилно е посочено, механичното събиране на едно място на всички парични средства, на пътуващи в едно и също превозно средство лица и предоставянето им във фактическо владение на едно от тях, не може да породи за това лице задължение за деклариране на цялата сума. Поради това е и законосъобразен извода на въззивната инстанция, че съставът на престъплението не е осъществен от подс. И.. Точни са изводите на въззивната инстанция, че не могат да бъдат споделени констатациите на първоинстанционният съд, за наличие на умисъл в действията на подсъдимия. При тези безспорни данни, въззивният съд е приложил правилно закона, като е счел, че с действията си подсъдимият не е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 251, ал. 1 НК. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема направените изводи относно постановяването на оправдателната присъда. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че не е установено по несъмнен начин, че подс. И. е извършил престъплението по чл. 251, ал. 1 НК. Затова няма никакво основание за уважаване искането по касационният протест за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на прокуратурата. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Софийският окръжен съд е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда, по реда на чл. 313 и 314 НПК. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните й права. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал., като са изпълнени и изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, поради постановяване на новата присъда. Прокуратурата е имала възможност да поддържа обвинението, да прави искания и устни бележки и възражения по делото. По повод на подадена жалба пред нея и в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала извода си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от подс. И.. При положение, че въззивният съд не е нарушил правилата на съдопроизводството при анализа и оценка на доказателствата, процесуално недопустимо е касационния състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция не е възприела превратно доказателствата в разрез с правилата на формалната логика. Преценила ги е поотделно и в съвкупност и точно е посочила кои от тях кредитира и кои не и защо, и на кои гради правния си извод за невиновността на подс. И.. Не възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционния съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 12.11.2012 г., постановена по внохд № 513/2012 г., на Софийския окръжен съд, наказателно отделение, 2-ри въззивен състав. Председател: Членове: