Р Е Ш Е Н И Е №364 гр. София, 29 октомври 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 979/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.2 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Ш. Ш. М. срещу въззивна присъда № 1981 от 13.05.2015г., постановена от ОС-гр.Благоевград по ВНОХД № 75/15г. В касационната жалба се развиват доводи за допуснати от ОС - Благоевград съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъкнати са съображения, че обвинението, по което бил осъден, било недоказано от обективна и субективна страна. Установяването на нарушение по ЗДвП и на престъплението по чл. 343б НК следвало да се извършва по стриктно регламентиран в ЗАНН и НПК процесуален ред и при спазване установените в Наредба № 30/27.06.2001г. правила, а същите не били спазени. В жалбата и допълнението към нея подробно са развити доводи, че полицейският служител проверил подсъдимия с техническо средство не е имал компетентност да извършва проверки с него, не е имал правомощия да съставя актове за административно нарушение и да издава талони за медицинско изследване. Въззивният съд игнорирал някои от доказателствените материали, а други изопачил. Въпреки заявената от св. Б. и В. липса на спомен относно начина на вземане на кръвната проба от подсъдимия, съдът приел, че липсват нарушения на Наредба № 30/27.06.2001г. Оспорва се и дадената от окръжния съд оценка на различните приети по делото химически експертизи и кредитирането на изготвената първа по време експертиза в тази насока. Явната несправедливост на наложеното наказание се аргументира с доводи относно обективна несъставомерност на деянието. Претендира се отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подс. М. по обвинението да е извършил престъпление по чл.343б, ал.1 НК В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП предлага на съда да остави в сила атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 73 от 12.01.2015г. по НОХД № 220/2014г., РС -гр. Гоце Делчев на осн. чл. 304 НПК е оправдал подсъдимия Ш. М. по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. По протест на прокурора срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 75/2015г. по описа на Благоевградския окръжен съд, като с присъда № 1981 от 13.05.2015г. въззивният съд е упражнил правомощията си по чл.336, ал.1, т.2 във връзка с чл. 334, т. 2 НПК- отменил е присъдата на районния съд и е признал подс. М. за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Наложил му е наказание при условията на чл. 54 НК, а именно три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложил на основание чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от три години. На основание чл.343г от НК съдът е лишил подсъдимия М. от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, а на основание чл.189, ал.3 от НПК го е осъдил да заплати направените по делото разноски в размер на 310, 81 лева. Касационната жалба на подсъдимия Ш. М. срещу въззивната присъда е допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество същата е неоснователна. При осъществения съдебен контрол настоящият състав на ВКС не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при разглеждането и решаването на въззивното дело. За да приеме, че подсъдимият е осъществил състава на чл. 343б, ал.1 НК, като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда и конкретно 1, 42 на хиляда, въззивният съд стриктно е изпълнил процесуалните си задължения, като в рамките на правомощията си като инстанция по фактите, е извършил собствен анализ на събраните пред първоинстанционния съд доказателствени източници и ги оценил според действителното им съдържание. Не се констатират нито превратност, нито възприемане на едни доказателства за сметка изопачаването на други. Показанията на св. В. и св. Б. са били предмет на обсъждане, като е отчетена тяхната еднопосочност във връзка с обстоятелството, че не е използван хибитант на спиртна основа. Допълнително следва да се посочи, че по делото се съдържат и писмени доказателства, подкрепящи заявеното от свидетелите, че обичайната практика при вземане на кръвна проба е, мястото откъдето тя се взема, да се третира с дезифенкционен препарат, който не съдържа летливи вещества (л.90 от НОХД№ 220/2014г. на РС-Гоце Делчев), като към момента на вземане на кръвната проба в ЦСМП-Благоевград като дезинфектант при вземане на алкохолни проби е използвана кислородна вода. Предвид това заявеното от подсъдимия М. обстоятелство, че при вземане на кръвната проба „усетил” миризма на спирт не е обективно подкрепено от доказателствата по делото, поради което, като изолирано, правилно не е било възприето за достоверно от решаващия съд. Не се споделя и доводът, че поради противоречия в отразените в протокола за медицинско изследване данни, била нарушена процедурата по вземане на кръвната проба. В него, съобразно изискванията на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 30/2001г. са отразени поведението, общото психическо и соматично състояние на подсъдимия М., поведенческите му реакции, степента на съзнанието, ориентация и памет преди вземането на кръвна проба, поради което обсъждания протокол се явява годно писмено доказателство. Възраженията на защитника на жалбоподателя срещу процесуалната дейност на въззивния съд по установяване на фактическото положение за съдържанието на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия М. са насочени основно срещу кредитираното от съда първо химическо изследване, изготвено на досъдебното производство (л.13 от ДП), на базата на което е прието, че концентрацията на етилов алкохол е 1,42 на хиляда. В тази насока се твърди, че по делото са налице още три експертни заключения, като е следвало да се кредитира заключението, изготвено от в.л. В. относно това, че наличието на етилов алкохол в кръвта на водача е 0,69 промила. Настоящият състав на ВКС намира възраженията на защитника в тази насока за неоснователни. При изясняването на въпроса за точната концентрация на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на деянието въззивният съд задълбочено е обсъдил съдържащите се в различните експертни заключения констатации и с основание е счел, че следва да се довери на химическото изследване, извършено на 06.01.2014г.- два дни след инкриминираното деяние. На практика между приобщените експертни заключения не е налице противоречие, доколкото същите са изследвали кръвната проба на подсъдимия в различни времеви моменти ( 06.01.2014г.; 17.01.2014г.; 05.03.2014г. и на 27.03.2014г.), при различно количество на кръвта, като при всяко отваряне на шишенцето, съдържащо кръвта, е имало изпарение на алкохол, а това обуславя и намаляване на концентрацията на етилов алкохол при всяко последващо изследване на пробата. Тези обстоятелства, еднозначно заявени от експертите като фактори, отразяващи на резултатите от химическите изследвания на кръвта, са били преценени от въззивния съд в контекста на цялата доказателствена съвкупност, вкл. показанията на полицейските служители Р., К., Д., книга за алкохолни проби и протоколи на ФСМП-Гоце Делчев, показанията на св. В. и св. Б., талон за медицинско изследване и протокол за медицинско изследване, който правилно е заключил от фактическа страна, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача М. към инкриминирания момент е 1,42 промила. Оспорването на начина на извършване на проверката чрез техническо средство ”Алкотест Дрегер” също е без основание, доколкото въззивната инстанция не е обосновавала фактическите си изводи относно обективната съставомерност на деянието на базата на проверката с техническото средство. Не е налице твърдяното нарушение на плоскостта на чл. 3, ал.3 от Наредба № 30/2001г. във връзка с оплакването на защитата, че св. К. не е имал правомощия да съставя актове за административни нарушения и да издава талони за медицински изследвания. В мотивите към въззивната присъда е прието, че св. К. (съставител и на акта за установяване на административно нарушение и на талон за изплащане на медицинско изследване) не бил оправомощен да борави с техническо средство „Алкотест Дрегер”, като на базата на това обстоятелство защитата счита, че този свидетел не е разполагал и с правомощия да издаде и талона за медицинско изследване, послужил като предпоставка за изземване кръвна проба от подсъдимия М.. За разлика от чл. 37 ЗАНН (уреждащ компетентността на съответните длъжностни лица във връзка със съставянето на актове за административни нарушения), разпоредбата на чл.3, ал. 3 от Наредбата е относима към съдържанието на акта, предпоставките за съставяне на талон за медицинско изследване и начина на връчването им на дееца. В конкретния случай в акта за установяване на административно нарушение са отразени час и начин на извършване на проверката, вид, модел, фабричен номер, показания на техническото средство. От друга страна талонът за медицинско изследване е връчен на подс. М. без възражения. При възприетата от въззивния съд фактология, дори и да бе допуснато отклонение в нормативните изисквания по съставяне на акта за административно нарушение (свързано с компетентостта на неговия съставител) то не би могло да се третира като самостоятелно основание за дискредитиране резултата от кръвното изследване. До такъв извод би се стигнало само при такива съществени нарушения на изискванията на Наредба № 30/2001г., при които под съмнение се поставя годността на пробата, възможността за манипулиране на съдържанието й, неяснота по въпроса от кое лице изхожда същата и т. н. В настоящия случай събраните доказателствени материали изясняват категорично и безспорно обстоятелствата, че изследваната проба е на подсъдимия, че пробата е иззета именно от него и при спазване на правилата на Наредба №30/2001г., че липсват данни за нейната манипулация; че пробата е била правилно съхранявана. При такива данни за съда не съществува никакво основание да се усъмни както в произхода на алкохолната проба, така и в констатациите относно от кого е иззета и какво конкретно количество алкохол е установено в нея. Така, изпълнявайки добросъвестно задълженията си да разкрие фактите в пълнота, чрез съвкупен и подробен анализ на доказателствената наличност, въззивният съд е формирал в съответствие с изискванията на процесуалния закон убеждението си по фактите, а именно, че подсъдимият М. е управлявал лек автомобил марка и модел „Х. ЦР-В” с рег. [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,42 на хиляда установено по надлежния ред. ВКС не констатира и ангажираните в чл.348, ал.1, т.1 и т.3 основания, по отношение на които жалбоподателят и неговият защитник не са изложили конкретни доводи. В рамките на установените и доказани фактически положения въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Законосъобразно е прието, че поведението на подсъдимия Ш. М. от обективна и субективна страна се субсумира под състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК. В тази насока въззивният съд е изтъкнал редица съображения, които са в съответствие със закона, съдебната практика и напълно се споделят от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо да се преповтарят. Отмереното при условията на чл.54 НК наказание в размер на три месеца лишаване от свобода и кумулативното наказание по чл.37, ал.1, т.7 НК- лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца, са съответни на обществената опасност на инкриминираното престъпление и личността на неговия извършител, поради което претенцията за несправедливост на наказанието е неоснователна. При индивидуализацията на наказанието, което подсъдимият М. следва да понесе за извършеното престъпление, са съобразени обективно съществуващите смекчаващи обстоятелства- чисто съдебно минало, обстоятелството, че е учащ, липса на други административни наказания за нарушения по ЗДвП и липса на данни за други протиообществени прояви. Всички тези обстоятелства са съобразени от съда, без да е надценено тяхното значение и въз основа на тях правилно е преценено, че на подсъдимия следва да се наложи наказание в предвидения общ минимум от три месеца лишаване от свобода. С оглед размера на наказанието, данните за личната обществена опасност на дееца и възможността върху него да се въздейства възпиращо и превъзпитателно, съответно е приложението на чл. 66, ал.1 НК. Конкретният размер на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 също не подлежи на корекции, тъй като кореспондира на фактическите данни за конкретно установената концентрация на алкохол в кръвта на водача. Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че не са налице претендираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 –т.3 НПК, поради което искането в жалбата за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение не може да бъде удовлетворено. Водим от изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 1981 от 13.05.2015г., постановена от ОС-гр.Благоевград по ВНОХД № 75/15г по описа на Окръжен съд-Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: