4 4 Р Е Ш Е Н И Е № 83 София, 10 май 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 297 по описа за 2019 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалба на подсъдимия Г. А. Б. против решение № 465 от 26.11.2018 г. на Апелативния съд-София, постановено по внохд № 691/18 г. Възразява се наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК, като се заявява недоволство от наказателната и гражданската части на оспореното решение. Алтернативно се иска оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на обезщетенията за неимуществени вреди. Пред ВКС жалбоподателят лично и защитата му – адв.К. И., поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира причини за изменение на обжалваното въззивно решение. Гражданските ищци Д. Г. К. и Б. Н. К. лично изразяват становища за неоснователност на жалбата. Повереникът им – адв.Р. М., е депозирал писмени отговори на касационната жалба на подсъдимия, в които е заявено, че няма основания за намеса от страна на ВКС. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 494/15 г. Градският съд-София осъдил подсъдимия Б. за деяние, извършено на 05.04.2013 г., на основание чл.123, ал.4, във връзка с ал.1 и чл.54 от НК на една година лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за срок от три години. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати обезщетения за неимуществени вреди, както следва: на Д. К. – 30 000 лева и на Г. К. – 20 000 лева, дължими ведно със законната лихва от деня на увредата до окончателното им изплащане, като до пълно предявените размери, гражданските искове на К. и К. са отхвърлени. СГС осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски, в това число и за служебно издаване на изпълнителен лист, както и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове. С обжалваното решение, САС изменил присъдата на СГС като увеличил размерите на обезщетенията за неимуществени вреди съответно – за Д. К. на 60 000 лева, а за Г. К. – на 45 000 лева, както и дължимата от подс.Б. държавна такса. В останалата част присъдата на СГС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Посочи се, че подсъдимият възразява наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК. По възражението за наличието на основанието по чл.348, ал.1 т.2 от НПК: в подкрепа на това основание жалбоподателят и защитата му претендират, че САС не е имал основание да не даде вяра на обясненията на подс.Б. относно начина по който е произведен изстрела, още повече, че те намирали подкрепа в „изводите на приетата по делото комплексна експертиза”; отделно съдът не е изложил съображенията предопределили невъзприемането на последно посочените изводи; твърди се, че фактическата обстановка не е изяснена изцяло, в частност – относно мястото на произвеждане на изстрела от страна на подсъдимия, като се поддържа, че приетото от съда, че същото място се установява от показанията на св.К. и мястото на което е намерена гилзата, не е достатъчно убедително; възразява се срещу липсата на коментар на причината поради която е налице различие във височината на входната и изходната огнестрелни рани; според защитата на подсъдимия правилата на инкриминираната наредба не са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Всички възражения са били поставяни на вниманието и на двете предходни съдебни инстанции. Същите са получили отговори от съответния съд, и това добре е видно от мотивите на съдебните актове. Доколкото предмет на проверка в настоящото производство е решението на САС, трябва да се отбележи, че липсват основания за критично отношение към него. САС е извършил възложената му от закона проверка в съответствие с изискванията на чл.313, във връзка с чл.314, ал.1 от НК и е изпълнил задължението по чл.339, ал.2 от НПК. Всички доводи на подс.Б. и защитата му, поставени на вниманието на въззивния съд, са получили отговор – виж л.8-10 от мотивите на решението. ВКС не установи обстоятелства от кръга по чл.102 от НПК да са останали неизяснени, в това число и обстоятелството, на което е поставен акцент в жалбата на подсъдимия. Освен, че се поддържа, че възприетото от съда не е убедително, подсъдимият и защитата му не са се ангажирали с други доводи или данни. Така и не става ясно какво повече е могло да бъде сторено от съда и ако, както се твърди, е налице неизясненост, как тя се отразява на безспорните констатации относно механизма на причиняване на увреждането на пострадалия – от пряко(директно) попадение на проектил от изстрел от далечно разстояние (над1,5-2 м.), с направление, в частта, на която е поставен акцент от жалбоподателя - леко косо отгоре-надолу, последното обяснимо с динамиката на движението на пострадалия. Що се отнася до възражението, свързано с изводи на „приета по делото комплексна експертиза”, необходимо е да се посочи, че за изясняване на правнозначимите факти и обстоятелства, по делото са назначени и приети редица експертизи, в това число и две комплексни експертизи – една от тях на досъдебното производство (л.153-том 1) и друга - в хода на първоинстанционното разглеждане на делото (л.214). Така и не става ясно от касационната жалба коя от двете комплексни експертизи, според жалбоподателя, дава основание да се кредитират обясненията на подсъдимия. Внимателното запознаване с експертните заключения, за които иде реч, препятстват доверието в тях. САС не може да бъде упрекнат и в това, че не е изложил съображения по оценката на едно или друго от събраните по делото доказателства, както и по експертните изводи по множеството експертизи, надлежно приети. Освен че е утвърдил доказателствения анализ на СГС, САС е изложил и собствени съображения в същата посока. Изложеното дотук очертава отсъствието на касационното основание по чл.348, а.1, т.2 от НПК, което й предопределя рамките в които е възможна проверката за правилното приложение на закона, а именно – фактите, приети за установени от въззивния съд. В рамките на последните се разкриват признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав и поради това съдът е имал основание да ангажира отговорността на подсъдимия – наказателна и гражданска. Възражението срещу наличието на пряка причинна връзка между допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата на инкриминираната наредба и настъпилия вредоносен резултат, изцяло игнорират съображенията на САС – собствени и инкорпорираните от него такива на първостепенния съд. Не са налице условията на чл.15 от НК, защото подсъдимият виновно е нарушил инкриминираните правила за боравене с огнестрелно оръжие, поради което именно е настъпил вредоносния резултат. Иначе казано той е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат, а това изключва извод за наличието на „случайно деяние”. Наложеното на подсъдимия наказание не е очевидно несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такова е справедливо. Не се установява обстоятелство от значение за обема на отговорността да е останало вън от погледа на съда или да е ценено неадекватно на обективното му значение. По вид, размер и начин на изтърпяване санкцията способства постигането на целите на наказанието. Оспореното решение е правилно и в гражданската част. При формалистичния подход от страна на първостепенния съд, неубедително защитен в мотивите, което е й констатирано от САС, последният при анализ на обстоятелствата от значение за определянето на справедливи по размер обезщетения за неимуществени вреди е имал основание за намеса, в обективираната в решението посока. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и тъкмо с това се е съобразил САС. Определените от него обезщетения по размер са съответни на изискванията на чл.52 от ЗЗД. Водим от горното, като не установи основания за изменение или отмяна на обжалваното решение, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 465 от 26.11.2018 г., постановено по внохд № 691/18 г. на Апелативния съд-София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: