Ключови фрази
Делба на наследство * съсобственост * наследяване * публична продан * уравнение на дялове * възлагане на неподеляем имот

Р Е Ш Е Н И Е

№ 19

София,08.02.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 619 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. К. Г., Р. К. Р.,Б. К. Р. и Д. К. Р. срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд, постановено на 02.04.2012г. по гр.д.№130/2012г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта,с която е изнесен на публична продан УПИ-парцел *,пл.№202 в кв.12 по плана на Л. д., [община] от 820кв.м.,ведно с паянтова жилищна сграда,стопанска постройка и други подобрения и вместо това на основание чл.349,ал.2 ГПК имотът е поставен в дял на М. Ц. Д.,която е осъдена да заплати за уравнение на дяловете на останалите съделители в срока по чл.349,ал.5 ГПК посочените в решението суми.
С определение №470/05.10.2012г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса за момента,към който следва да се извърши преценка дали претендиращият възлагане съделител е живял в имота с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване дали в настоящия случай намира приложение изразеното в т.9 на ТР №1/2004г. становище,че когато съсобствеността на неподеления делбен жилищен имот възниква в резултат на две или повече наследства,то за възлагането е достатъчно претендиращият възлагането съделител да е живял в имота при откриване на наследството,от което черпи права.
Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че по отношение на съделителката М. Д. са налице предпоставките за възлагане по реда на чл.349,ал.2 ГПК на допуснатия до делба жилищен имот,при положение,че същата не е живяла в имота към момента на откриване на наследството на наследодателя на страните Ц. Л.,както и че е притежавала друго жилище до 2004г. Молят обжалваното решение да бъде отменено.
Ответниците по касационна жалба Р. Ц. Т.,М. Т. Ц.,Ц. Т. Ц.,Д. Н. Н. и М. Ц. Д. не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Производството е за делба във фазата по извършване.
За да постанови обжалваното решение,с което процесният недвижим имот е поставен в дял на съделителката М. Ц. Д. по реда на чл.349,ал.2 ГПК, въззивният съд е приел,че същата отговаря на изискванията на чл.349,ал.2 ГПК-живяла е в имота към момента на откриване на наследството на майка си Н. Л. /1995г./,която е преживяла съпруга на общия наследодател Ц. Л. и чийто дял от имота също е разпределен между съделителите,имащи качеството на наследници по закон и спрямо нея.
Прието е също така,че М. Ц. не притежава друг жилищен имот,тъй като в представеното от нея удостоверение за декларирани данни е посочено,че освен идеална част от процесния имот притежава и търговски обект-пивницата в селото,но не и жилище.
По въпроса за момента,към който следва да се извърши преценка дали претендиращият възлагане съделител е живял в имота настоящият състав приема следното:
Ако претендиращият възлагане по реда на чл.349,ал.2 ГПК съделител е живял в имота към момента на смъртта на единия от наследодателите,от които черпи права,това е достатъчно да се приеме,че са налице предпоставките за възлагане. В хипотеза,при която съделителят черпи права върху имота от две или повече наследства,за да се приеме,че има право да получи имота в дял по реда на чл.349,ал.2 ГПК е достатъчно да е живял в имота към момента на откриване на едно от тези наследства, ако този наследодател е общ и за останалите съделители. Даденото в т.9 на ТР №1/19.05.2004г. по тълк.д.№4/2004г. на ОСГК на ВКС разрешение следва да намери приложение и в този случай.
Съображенията за това са следните:
По реда на чл.349,ал.2 ГПК може да се иска възлагане на имот,ако съсобствеността е възникнала по наследяване и то на общ за всички съделители наследодател. Ако е налице последователно придобиване на права по наследство от двама общи наследодатели /възходящи/ от страна на всички съделители,възлагане може да се иска ако са налице предпоставките за това към момента на откриване на което и да е от двете наследства ,тъй като всяко едно от последователно осъществилите се наследявания дава право на възлагане по смисъла на чл.349,ал.2 ГПК, противопоставимо на един и същи кръг лица-наследници по закон и на двамата наследодатели. Разпоредбата на чл.349,ал.2 ГПК не установява ограничение на правата при последователно наследяване и не е налице основание за стеснително тълкуване само до момента на откриване на наследството на първия общ наследодател.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема,че обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.
Правилно въззивният съд е приел,че съделителката М. Ц. има правото да иска допуснатият до делба жилищен имот да бъде поставен в неин дял по реда на чл.349,ал.2 ГПК-съделителката е живяла в имота към момента на откриване на наследството на Н. Л., преживяла съпруга на общия наследодател Ц. Л., която също има качеството “наследодател” по отношение на всички съделители-всички съделители са низходящи на Ц. Л. и Н.Л., като при откриването и на двете наследства придобиват права върху съответна идеална част от процесния недвижим имот.
Неоснователно е възражението на касаторите,че обстоятелството,че М. Ц. се е разпоредила с жилищен имот е пречка в неин дял да бъде възложен процесния имот по реда на чл.349,ал.2 ГПК-съгласно разясненията,дадени в т.7 на ТР №1/19.05.2004г. по тълк.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС право на възлагане по този ред има съделителят-наследник, който не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата, дори същият да се е разпоредил с жилищен имот преди или по време на делбения процес.
Представеното по делото удостоверение за декларирани данни представлява годно доказателство за установяване на обстоятелството, че претендиращият възлагането съделител не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата при липса на други данни и доколкото по делото не е установено противното.
Изводите на въззивния съд за наличието на предпоставки за извършване на делбата по реда на чл.349,ал.2 ГПК са правилни. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,правилно е приложен материалният закон, поради което по реда на чл.293,ал.1 ГПК същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Врачанския окръжен съд, постановено на 02.04.2012г. по гр.д.№ 130/2012г.


Председател:

Членове: