Р Е Ш Е Н И Е № 205 София, 30 юли 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети април две хиляди и тринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: СEВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 494/2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по две жалби от защитата на подсъдимия С. Г., срещу въззивно решение № 471 от 21.12.2012г. на Апелативен съд-София, постановено по внохд №1193/12г. В жалбите се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се правят съответните искания в условията на алтернативност, а именно за оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият Г. в съдебното заседание пред касационната инстанция заявява, че не поддържа жалбата, подадена от адв.С., тъй като не го е упълномощавал да го представлява пред настоящата инстанция. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба, която се поддържа от подсъдимия и защитата му. Твърди, че съдилищата не са допуснали процесуални нарушения и такива на материалния закон. Изразява становище, че обвинението е доказано по безспорен начин, като е установено, че подсъдимият е нарушил правилата за движение и това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на две лица. По отношение на наказанията, намира, че съдът се е съобразил с всички значими за индивидуализацията обстоятелства, поради което не е налице явна несправедливост. Адвокат И., защитник на подсъдимия поддържа касационната жалба и моли за уважаването й. Намира, че двете предходни инстанции неправилно са приели, че кръстовището е регулирано и подзащитният й е отнел предимството на другия водач. Счита, че неправилно съдът е изключил от доказателствената съвкупност скицата от местопроизшествието, а е ценил огледния протокол, тъй като те са едно цяло и е невъзможно подобно отделяне. Намира за едностранно кредитирането на доказателствата, при това в подкрепа на обвинителната теза. Счита, че неправилно решаващите съдилища са отказали да приложат разпоредбата на чл.55 от НК, както и да приемат, че е налице съпричиняване от страна свидетеля С. С.. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане или присъдата да бъде изменена от касационната инстанция относно квалификацията и наказанието. Подсъдимият С. Г. моли за отмяна на осъдителната присъда, тъй като се счита за невиновен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 281 от 21.12.2012г., постановена по нохд №1462/11 г., Софийски градски съд, НО-22 състав е признал подсъдимия С. С. Г. за виновен в това, че на 28.04.2007г. в [населено място], на кръстовище, като водач на л.а. “Опел Кадет”с ДК № в нарушение на правилата за движение- чл.50, ал.1 от ЗДП, вр. чл.45, ал.2 от ППЗДП по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, а именно П. В. и О. В., поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.2, б.”Б”, вр. ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК, подсъдимият С. Г. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от шест години. В тежест на подсъдимия са възложени, направените деловодни разноски. С решение № 471 от 21.12.2012г., постановено по внохд №1193/12г., Софийски апелативен съд, НО - 4 състав е потвърдил горепосочената присъда. Касационното производство е образувано по две жалби. Едната депозирана от адв.И. и втора от адв.С.. В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимият заяви, че не е запознат със съдържанието на жалбата, подадена от адв.С., не я поддържа, както и, че не го е упълномощавал да го представлява пред ВКС. При това изявление, настоящият съдебен състав намира, че тази жалба не следва да бъде разгледана, тъй като е процесуално недопустима. Касационната жалба, подадена от адв.И. е допустима, но неоснователна. Доводите за допуснато съществено процесуално нарушение, предвид по-голямата част от аргументацията на касатора сочат на твърдения за необоснованост на акта, което не е сред касационните основания. Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не могат да бъдат поставени на контрол, стига при тяхното констатиране да не са допуснати процесуални нарушения. Възприемайки изцяло доказателствения анализ, направен от първата инстанция, апелативният съд е обективирал по един ясен и несъмнен начин, върху какви доказателства и при каква тяхна оценка е изградил вътрешното си убеждение, поради което не може да бъде упрекнат в допуснато нарушение на разпоредбите на чл.13 и 14 от НПК. Събраните от първата инстанция доказателства, проверени със съответните експертни заключения установяват по несъмнен начин механизма, по който е реализирано ПТП, действията на подсъдимия и изискуемата се причинно-следствена връзка между тях и настъпилия резултат. В рамките на оценъчната си дейност, въззивната инстанция е изключила от доказателствена съвкупност скицата, направена при огледа на местопроизшествието, тъй като е установила, че същата е несъответна на отразеното в протокола и фотоалбума. Неоснователно е възражението, че огледният протокол без скицата на местопроизшествие няма доказателствена сила. О. е един от способите за доказване в наказателния процес и разпоредбата на чл.156 от НПК визира правилата за неговото извършване, а за всяко действие по разследването се съставя протокол на мястото, където е извършено. В случая за извършения оглед на местопроизшествие, резултат от ПТП е съставен протокол, който е доказателствено средство за извършеното следствено действие, за реда по който е извършено и за събраните доказателства. Скицата не е задължителен елемент, пряко относим към преценката за законосъобразността на извършеното следствено действие, като не изготвянето на такава или констатирането на невярно отразяване в нея, не води до опорочаване на самото следствено действие, доколкото скицата следва и само онагледява отразяванията в протокола. След като съдът е констатирал, че огледът е извършен по надлежен ред, той е ценил събраните с този способ доказателства, наред с всички останали. Преценявайки цялостната доказателствена съвкупност, въззивният съд е обосновал по убедителен начин изводите си, че кръстовището между /населено място/ е било регулирано с пътни знаци, като подсъдимият с управлявания от него автомобил се е движел по пътя без предимство, което го е задължавало да се съобрази с разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДП и чл.45, ал.2 от ППЗДП. Неоснователни са възраженията на касатора за незаконосъобразност на изводите на съдилищата за липса на допуснати нарушения на правилата за движение от страна на свидетеля С. С.-водач на товарния автомобил, движещ се по пътя с предимство /населено място/. Не могат да се приемат за основателни твърденията на касатора за допуснато от С. нарушение на чл.20 от ЗДП. Независимо от подробните аргументи в подкрепа на тази теза, подкрепени и със съдебна практика, от значение за извеждането на такъв извод са фактическите констатации по делото. Последните сочат, че С. е управлявал МПС със скорост 40-50км/ч, която е била разрешена за пътния участък. За водача на товарния автомобил ударът и при двете скорости на движение е бил непредотвратим, тъй като е попадал в опасната зона, която е около 31-43 метра. За разлика от него подс. Г. е имал техническата възможност да предотврати удара, ако се е съобразил с изискването да пропусне движещите се по пътя с предимство. Водачът на товарния автомобил независимо, че се е движел по пята с предимство принципно е имал задължението да направи всичко зависещо от него, при възникване на опасност да спре или намали скоростта. В случая С. се е опитал да намали скоростта, но доколкото камионът е бил натоварен с около 40 тона пясък, а и опасността е възникнала в опасната му за движение зона, той не е успял да спре. При тези данни съдилищата правилно са приели, че той не е нарушил правилата за движение при управление на товарния автомобил и, че в случая липсва съпричиняване. Неоснователни са и възраженията за явна несправедливост на наложените на подсъдимия Г. наказания. Настоящата инстанция споделя изводите на контролираните съдилища, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обусловят приложението на чл.55 от НК. В рамките на индивидуализацията на двете наказания, съдилищата са отчели релевантните обстоятелства по чл.54 от НК, като законосъобразно и справедливо са определили наказание в минимален размер от три години лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото наказание- лишаване от права за срок от шест години. Правилно е приложението на чл.66 от НК, като съдилищата са се съобразили с данните за личността на подсъдимия и чистото му съдебно минало, неговата възраст-70год., влошеното здравословно състояние. Всичко това обуславя извод, че за поправянето и превъзпитанието на Г. не се налага ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Също така правилно въззивният съд е приел, че липсата на тахошайба и преклонната възраст на двамата починали, не са обстоятелства, които могат да бъдат ценени като смекчаващи относно наказанието. При гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че въззивният съдебен акт на апелативния съд е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТЯВА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на адвокат С. С.. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 471 от 21.12.2012г., постановено по внохд № 1193/12г. по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 4 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: