Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * топлинна енергия * заповед за изпълнение

5
Р Е Ш Е Н И Е №205

гр. София, 28.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова

при секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 439 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 273/ 06.11.2017 г. по гр.д. № 293/ 2017 г. в частта, с което Добрички окръжен съд, изменяйки решение № 396/ 02.05.2017 г. по гр.д. № 2800/ 2016 г. на Добрички районен съд, по иска, предвиден в чл. 422 ГПК и след заповед за изпълнение № 1014/ 20.07.2016 г. по ч.гр.д. № 2055/ 2016 г. на Добрички районен съд, е признал за установено, че Ж. Д. Г. дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД сумите 14 694.37 лв. – цена на електроенергия за периода 26.02.2016 г. – 26.03.2016 г. по фактура от 18.04.2016 г. за обект с абонатен № 0751008 в [населено място], обл. Д., 209, Бяла къща, клиентски № [ЕГН], ведно със законните лихви от 19.07.2016 г. и 16.36 лв. – законна лихва върху главницата в период 17.05.2016 г. – 20.05.2016 г., като е определил и отговорността за разноските в заповедното и в исковото производство съобразно изхода на спора.
Решението е допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) по въпроса: Кой е длъжник по вземането за цена на доставена електрическа енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката?
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е необходимо да ограничи отговора на въпроса до предмета на правния спор, а той е за това, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката кой дължи цената на доставената електрическа енергия за битови нужди в периода след прехвърляне на собствеността върху имота – старият или новият собственик, когато за същия имот няма сключен договор за електроенергия за битови нужди между крайния снабдител и ползвател на договорно основание. Поради това настоящият състав приема, че при действието на Закона за енергетиката, когато правото на собственост върху електроснабден имот е прехвърлено, старият собственик на имота, на когото е била доставяна електрическа енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената енергия за периода, който следва изгубването на собствеността. Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ длъжник на цената е новият собственик, без значение дали е битов или небитов клиент по смисъла съответно на § 1, т. 2а или т. 33а от ДР на ЗЕ. Отговорът не обхваща хипотезите, в които имотът е предоставен за ползване по силата на договорно отношение от стария, респективно от новия собственик на имота, а между ползвателя на договорно основание и крайния снабдител е сключен договор за продажба на електроенергия за същия имот.
Мотиви: След определението по чл. 288 ГПК по настоящото дело, с което въззивното решение бе допуснато до касационен контрол, е постановено ТР № 2/ 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/ 2017 г. ОСГК на ВКС. Извършеното с него нормативното тълкуване е на разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия. Спорното правоотношение по настоящото дело (лихвоносното вземане по издадената заповед за изпълнение) също намира правната си уредба в Закона за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди. ЗЕ регламентира и правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди“, а друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот. Даденият отговор не визира тези хипотези, а извършеното нормативно тълкуване с ТР № 2/ 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/ 2017 г. ОСГК на ВКС го предопределя. След прехвърлянето на собствеността длъжник по вземането е новият собственик на имот. За отговора е без значение, дали новият собственик на електроснабдения имот е „битов клиент“ или „небитов клиент“ по смисъла на чл. 1, т. 2а, респ. на т. 33а от ДР на ЗЕ. Чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ и двете дефинитивни разпоредби го сочат като длъжник по вземането. Случаят е на законово заместване на страната в правоотношението по визираната от закона сделка.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира въззивното решение неправилно в частта по уважения иск, разгледан при условията на чл. 422 ГПК. Съображенията са следните:
Правилно въззивният съд е приел, че в периода 26.02.2016 г. – 26.03.2016 г. ищецът, в качеството на краен снабдител по смисъла на чл. 94а ЗЕ и в изпълнение на договора за продажба на електроенергия, визиран в чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, е доставил електроенергия в двуетажна масивна жилищна страда в [населено място], обект 209, Бялата къща, за сумата 14 694.37 лв., а цената не е била платена. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че ответникът по иска Ж. Д. Г. е длъжник по лихвоносното вземане за главница, за което е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. По делото е представено решение № 528/ 13.10.2009 г. по гр.д. № 103/ 2008 г. на Добрички окръжен съд, влязло в сила на 16.08.2011 г., с което на основание чл. 28 ЗОПДИППД правото на собственост върху същия имот, бивша съпружеска имуществена общност, е отнето в полза на българската държава от ответника и от неговия съпруг. Представено е и постановление от 07.11.2011 г. на съдебен изпълнител с рег.№ 811 от КЧСИ, влязло в сила на 30.11.2011 г., с което 1/ 2 идеални части от правото на собственост върху същия имот, притежавано от съпруга на ответника по иска са възложени на взискателя „Финанс експрес – 8“ ООД. Въззивният съд е съобразил, че датата на влязлото в сила решение, а и тази на влязлото в сила постановление предхождат отчетния период, но за извода, че и след тях ответникът дължи цената на доставена в имота електроенергия, се е позовал на чл. 17, т. 3 от публично известните общи условия на ищеца за продажба на електроенергия за битови нужди. Въззивният съд е приел, че неизпълненото задължението на потребителя в 30-дневен срок да уведоми крайния снабдител за всяка промяна в собствеността, го квалифицира като „битов клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а от ЗР на ЗЕ, а вземането по заповедта за изпълнение съществува: за главницата – изцяло, а за законните лихви само за период на забавата 17.05.2016 г. – 20.05.2016 г. и до сумата 16.36 лв. Приел е искът, предвиден в чл. 422 ГПК, за частично основателен и съответно е изменил първоинстанционното решение.
Касационната инстанция е длъжна да отмени неправилното решение, включително в частта по разноските и да реши правния спор по същество (чл. 293, ал. 2 ГПК). Основателно е касационното оплакване, че въззивният съд е нарушил материалния закон (чл. 97, ал. 1, т. 4, вр. § 1, т. 2а от ЗР на ЗЕ), а не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. Всички относими факти по делото са установени.
Касационната инстанция намира, че от датата на влязлото в сила решение, с което е било установено материалното право на държавата по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) на отнемане на двуетажната жилищна сграда, ответникът е изгубил своята 1/ 2 ид. част от енергоснабдявания имот. Въпросът, дали българската държава е придобила правото на собственост върху имота в пълен обем или само до притежаваните от ответника 1/ 2 ид. части, постява влязлото в сила постановление. С него на взискателя по изпълнителното дело са възложени другите 1/ 2 ид. части върху имота, собственост на съпруга на ответника. Чл. 453 ГПК решава конкуренцията на правата на държавата (по влязлото в сила решение) с тези на взискателя от публичната продан. Разрешаването на конкуренцията на правата по настоящото дело е ненужно, тъй като тя надхвърля предмета на правния спор. За правния спор е от значение, че не по-късно от 30.11.2011 г. ответникът по иска и неговият съпруг са изгубили правото на собственост върху жилищната сграда, притежавано в имуществена общност, а с това – и качеството си на страни по договора за продажба на електрическа енергия. Това правоотношение е възникнало на основание Закона за енергетиката, а Законът го обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия имот. А. е от чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, във връзка с легалната дефиниция на понятието „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ в § 1, т. 42 от ДР (отм.) на ЗЕ, а след отмяната на допълнителната разпоредба – във връзка легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Неизпълненото задължение на бившия собственик на имота в 30-дневен срок да съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността (чл. 17, т. 3 от публично известните общи условия) може да породи вземане за обезщетение на вреди. Неизпълненото задължение по чл. 17, т. 3 от ОУ не квалифицира ответникът-бивш собственик на имота като длъжник на вземането за цена на доставената в имота електроенергия. След изгубването на собствеността, тази доставка обективно не обслужва „собствените битови нужди“ на бившия собственик, а тези на новия. Без значение е обстоятелството, дали новият собственик на електроснабдения имот е „битов клиент“ или „небитов клиент“ по смисъла на чл. 1, т. 2а, респ. на т. 33а от ДР на ЗЕ. Те са действащи за исковия период. Искът е за цената на доставена електроенергия от ищеца в двуетажната жилищна сграда в [населено място] и за период, който следва с години датата на изгубеното от ответника право на собственост. Вземането по издадената заповед за изпълнение не съществува, а искът, предвиден в чл. 422 ГПК, е неоснователен.
При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника по касация остават разноските, които е направил пред настоящата инстанция. Неговият иск, предвиден в чл. 422 ГПК, е изцяло неоснователен. В негова тежест не следва да се възлагат разноските по делото, които касаторът-ответник по иска е направил. И пред настоящата инстанция няма такава заявена претенция.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 273/ 06.11.2017 г. по гр.д. № 293/ 2017 г. на Добрички окръжен съд в частта, с която е уважен искът, предвиден в чл. 422 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ГПК и в частта да се признае за установено, че Ж. Д. Г. ЕГН [ЕГН] дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК[ЕИК] сумата 14 694.37 лв. – главница за доставена електроенергия за битови нужди в периода 26.02.2016 г. – 26.03.2016 г. за обект с абонатен № 0751008 в [населено място], обл. Д., 209, Бяла къща, клиентски № [ЕГН], и 16.36 лв. – законни лихви върху главницата в периода 17.05.2016 г. – 20.05.2016 г. по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1014/ 20.07.2016 г. по ч.гр.д. № 2055/ 2016 г. на Районен съд – Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.