4 гр. д. № 239/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о. 4 РЕШЕНИЕ N 184 София, 17.11.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 239/2015 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение от № 289 от 15.05.2015 г. постановено на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на решение № 1147 от 22.07.2014 г. по гр. д. № 1155/2014 г. на Варненски окръжен съд по разрешения в него въпрос: установителен иск за собственост, основан на друг период на осъществявано давностно владение, който включва част от периода, посочен по предявен по-рано друг иск, по който производството е прекратено поради направен отказ от иска, има ли различен предмет и дължи ли съдът произнасяне по него. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния и процесуален закон Ответниците по касация считат жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: От фактическа страна е установено, че касаторите са се позовали на придобивния способ – изкупуване на предоставен за ползване земеделски имот по реда на по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. При условията на евентуалност са поддържали, че са придобили правото на собственост върху имота и на основание давностно владение, осъществявано в периода 30.01.1997 г. (датата на заплащане на определената цена за имота) до предявяване на иска – 10.12.2010 г. Първоинстанционният съд е приел за установено, че на касаторите не е бил предоставен за ползване спорния имот, съставляващ № 113 в кв. 20 по плана на кв. В., местността „Д. чешма”, тъй като от представения по делото протокол за решение № 35/612-4 от 23.08.1983 г., въз основа на който е издадено удостоверение № 174 от 06.09.1983 г., от председателя на ИК на ОБНС Варна за предоставено право на ползване на лозе на касатора, не се установява да е вземано решение на него да му се предостави описания имот и въобще лозе в посочената местност. Въз основа на това е намерил, че касаторите не са били ползватели на имот по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което в тяхна полза не е възникнало право на изкупуване на имота. От това е формирал извода, че на това основание те не са придобили правото на собственост върху него. За неоснователен е намерен и предявения при условията на евентуалност установителен иск за признаване придобиване правото на собственост на оригинерното основание давностно владение. Изводът е основан на установеното по делото, че между страните е имало друго дело с предмет установяване правото на собственост върху имота, придобиването на което е било основано при условията на евентуалност и на давностно владение, осъществявано от датата на предоставяне правото на ползване на имота – 1983 г. до 22.02.2008 г. – датата на която касаторите са предявили срещу М. С. М. иск по чл. 124, ал. 1, ГПК. По тази искова молба е било образувано гр. д. № 1493/2008 г. на Варненски районен съд. Производството по делото е било прекратено поради направен от ищците, сега от касатори, пред касационния съд отказ от иска. Прието е, че отказът от предявен установителен иск съставлява признание, че ищците не са придобили вещни права върху имота на посоченото основание, т. е. не са упражнявали фактическа власт върху имота в продължение на десет години (през посочения от тях период) спокойно и по явен. Правна последица от направения отказ от иска е и заличаване на евентуално изтеклия в тяхна полза давностен срок. Периода от време след тази дата до предявяване на настоящия иск е недостатъчен за придобиване на вещни права върху имота. Въззивният съд в мотивите на решението си е проследил само придобиване правото на собственост върху имота от ответника. Приел е, че от доказателствата по делото е установено, че М. С. и съпругът й О. С. са придобили по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ правото на собственост върху имот от 600 кв. м., намиращ се в землището на [населено място], кв. В., м. „Делби чешма”, съставляващ имот № 113 в кв. 20 по плана на зоната, опредена за земеделско ползване, като на 17.04.1995 г. са се снабдили и с констативен нот. акт № 186, т. VІІ, по н. д. № 3968/95 г. за собственост на имота и на същата дата са го продали на Н. П. С., за което е съставен н. а. № 139, т. ХІІ, н. д. № 3969/96 г. За съставянето на акта е представено и удостоверение № 291 от 22.10.1982 г. за предоставяне ползването на имота на М. С. на основание ПМС № 11/82 г. През 1996 г. С. и съпругата му са сключили договор за замяна, с Н. и Д. Д., в резултат на което имотът е придобит от Д. (н. а. № 128, т. X., н. д. № 12767/96 г.) През 2004 г. Д. продават имота на М. С. М., ответник по иска, за който договор е съставен н. а. № 108, т.V, н. д. № 274/2004 г. Приел е за установено с техническа експертиза липсата на идентичност на имота, предмет на иска, с предоставения на касаторите за ползване имот съгласно удостоверение № 174 от 06.09.1983 г. , констатациите в което се опровергани от съдържанието на решението, въз основа на което е издадено удостоверението.Техническата експертиза е изготвена въз основа съпоставяне на вписваните граници на имота предоставен за ползване на касатора и тези описани в актовете съставени в полза на М. С.. Констатациите й са в противоречие с депозираните показания на свидетелите Д. на ищците и Б. на ответника, които установяват, че са ходили в имота и в него са виждали ел. стълб (мачтово трасе). Въз основа на установените факти въззивният съд е приел, че след като касаторите са се отказали от изтеклия давностен срок до 2008 г., то изтеклият нов срок до предявяване на иска не е достатъчен за придобиване правото на собственост върху имота на оригинерното основание давностен срок. Изводът е необоснован и не съответства на заявените в исковата молба факти с правно значение. Предявеният през 2010 г. иск има за предмет установяване придобиване право на собственост върху същия имот на основание давностно владение, но осъществявано в различен период от време – от м. март 1997 г., когато е заплатена определената цена на имота на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, до 10.12.2010 г. Това, че част от заявения период съвпада, с част от посочения в предходното дело, по което е направен отказ от иска, неправилно е възприето като основание този период – до 2008 г. да се изключи от заявения нов период. По въпросът, по който е допусната касационна проверка настоящият състав приема следното: Придобивната давност е първичен способ за придобиване право на собственост, както и други вещни права върху чужд имот чрез фактическото упражняване съдържанието на тези права в определен от закона период от време. Съдържанието на придобивната давност включва фактическо упражняване на съдържанието на вещното право, придобиването на което се иска и изтичането на определен период от време. Предмет на настоящия иск е установяване на осъществявано владение върху имота в един различен период от време и признаване на правните последици от това. Съвпадането на част от посочения период от време, с периода от време, за който е направено позоваване в друг правен спор между същите страни, не съставлява идентичност на предмета на спора. Спецификата в оригинерното придобивно основание давностно владение е единият от елементите на фактическия състав – осъществяване на фактическа власт върху имота в определен от закона срок. Когато е направено позоваване на период от време, който по продължителност не е достатъчен, за придобиване на вещни права, позоваването на друг период от време, частично съвпадащ с предходния не означава идентичност на срока. Обратно направено е позоваване на нов период от време, поради което предметът на иска е различен. На установяване подлежи упражняването на фактическа власт върху имота през този нов период от време с намерение да се придобият вещни права върху него. По същество на касационната жалба: Като е отхвърлил иска по съображения, че периодът след 2008 г. до предявяване на настоящия иск е недостатъчен по продължителност за посочения придобивен способ, а относно предходният период ищците, са направили признание, че не са придобили вещни права на основание давностно владение, поради което касаторите не са доказали да са придобили право на собственост на основание десетгодишно давностно владение, съдът е постановил решение в противоречие на процесуалните норми относно задължението на съда да се произнесе по предмета на иска, посочен от ищците. Също в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил събраните гласни доказателства и не е изложил съображения защо игнорира установените с тях факти. Допуснатото нарушение е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на друг състав за ново разглеждане с произнасяне по заявеното придобивното основание – давностно владение, осъществявано в периода от 1997 г. до предявяване на иска 10.12.2010 г. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички събрани доказателства по делото, както и да констатиране противоречието в установеното с техническата експертиза и със събраните гласни доказателства, депозирани от свидетели и на двете страни по делото, относно идентичността на владяния от касаторите имот и придобития от ответника, което налага и изслушване на допълнителна експертиза след извършване на оглед. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1147 от 22.07.2014 г. по гр. д. № 1155/2014 г. на Варненски окръжен съд. ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: