Ключови фрази
иск за оспорване на вземането * заповед за изпълнение * допустимост на иск * отрицателен установителен иск


4

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 262

София, 31.05.2013 година

Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2375 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №13869,постановено на 17.08.2012г. от Софийски градски съд,ІV състав по ч.гр.д.№9534/2012г. е оставена без уважение частната жалба на Р. Н. М. срещу определение от 04.05.2012г. по гр.д.№61034/2011г. на СРС,37 състав,с което е прекратено производството по делото и е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение.
Определението е обжалвано от Р. Н. М. от [населено място]. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението с искане същото да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за провеждане на съдебно дирене по исковата молба,както и да бъде допуснато исканото обезпечение. Поддържа,че неправилно съдът е приел,че не са налице нови обстоятелства по смисъла на чл.424 ГПК и че същите не са новооткрити,както и че неправилно е прието,че тази преценка касае допустимостта на предявения иск,като този извод според жалбоподателката противоречи на практиката на ВКС, обективирана в определение №591/28.06.2012г. на ВКС по ч.т.д.№772/2011г.
Ответникът по жалбата не изразява становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос дали сезираният с иск по чл.424 ГПК съд извършва преценката за наличието на ново обстоятелство и за спазването на срока за предявяване на иска при извършването на проверката за редовност на исковата молба или по съществото на спора,като е приел,че дали соченото от предявилото иска лице новоткрито обстоятелство е от категорията на тези,които има предвид чл.424,ал.1 ГПК касае допустимостта на иска.
По същия въпрос тричленен състав на ВКС,ТК,ІІ ТО в определение №591/28.06.2012г. по ч.гр.д.№772/2011г. е приел,че дали новите обстоятелства,даващи основание за преодоляване на стабилитета на влязлата в сила заповед за изпълнение по реда на чл.424 ГПК са налице, т.е. дали изложеното в исковата молба твърдение на ищеца се явява относимо към фактическите признаци,свързани с обстоятелството,имащо правната характеристика на новооткрито и дали попада в обсега на посочените в чл.424 ГПК по изискуемите според закона белези-определеност и установеност към конкретен времеви момент и дали съществува връзка между поддържаното основание за оспорване на вземането и обстоятелствата,на които са изградени решаващите изводи за издаване на заповедта за изпълнение,като въпрос стоящ извън редовността на исковата молба и срока,в който правото да се предяви този специален иск може да бъде надлежно упражнено,подлежи на разглеждане по същество. Налице е следователно основание за допускане на касационно обжалване.
Според настоящия състав преценката дали соченото от предявилото иска лице новооткрито обстоятелство е от категорията на тези, които има предвид чл.424 ГПК,касае допустимостта на иска като съображенията за това са с следните:
По реда на чл.424 ГПК вземане,за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,може да бъде оспорено само когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Извън тази възможност вземането не може да бъде оспорвано,след като заповедта за изпълнение е влязла в сила и възражение в срока по чл.414 ГПК не е било подадено, респ. заповедта не е била обезсилена по реда на чл.415,ал.2 ГПК или чл.423,ал.3 ГПК. Длъжникът следователно следва да обоснове,че разполага с правото да предяви отрицателния установителен иск по чл.424 ГПК като изложи в обстоятелствената част на исковата молба доводи в подкрепа на допустимостта на предявения иск,посочвайки новооткритите обстоятелства, респ. новите доказателства,даващи му основание да отрича съществуването на вземането след изтичането на срока по чл.414 ГПК. Действително дали соченото в исковата молба обстоятелство е новооткрито и дали попада в обсега на посочените в чл.424 ГПК белези-определеност и установеност към конкретен времеви момент,както и дали съществува връзка между поддържаното основание за оспорване на вземането и обстоятелствата,на които са изградени решаващите изводи за издаване на заповедта за изпълнение,както е прието в определение №591/28.06.2012г. от тричленен състав на ІІ ТО по ч.т.д.№772/2011г.,е въпрос,който стои извън редовността на исковата молба и подлежи на разглеждане по същество. Не всяко обстоятелство,което длъжникът сочи в исковата молба обаче обосновава наличие на възможност за оспорване на вземането по реда на чл.424 ГПК.
Новите обстоятелства,които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането по реда на чл.424 ГПК следва да са свързани с фактическата страна на конкретния правен спор /с осъществяването на факти от действителността,имащи значение за конкретния правен спор/,т.е. с възникването,съществуването или прекратяването на спорното правоотношение. Само ако в исковата молба са изложени твърдения за осъществяването на такива обстоятелства, респ. за наличието на доказателства,установяващи съществуването им, може да се приеме,че предявеният иск е допустим. Преценката дали се поддържа наличието на новооткрити обстоятелства или се представят нови писмени доказателства в посочения по-горе смисъл касае допустимостта на предявения по реда на чл.424 ГПК иск. Практиката на съдилищата,вкл. и на ВКС по приложението на определена правна норма не представлява подобно обстоятелство,тъй като не касае осъществяването на факт от обективната действителност,който да има значение за възникването, съществуването и погасяването на субективни права и задължения на конкретни правни субекти,нито представлява ново писмено доказателства по смисъла на чл.424 ГПК,тъй като не удостоверява съществуването на такива факти. Позоваването на промяна в съдебната практика,вкл. на постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК решения,както и на тълкувателни решения, не представлява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.424 ГПК.
По изложените по-горе съображения подадената от Р. Н. М. частна жалба следва да се приеме за неоснователна,тъй като изложените в исковата молба твърдения не обосновават наличие на новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.424,ал.1 ГПК,което да има съществено значение за спора. Както правилно е приел въззивният съд, постановяването на решение от ВКС по реда на чл.290 ГПК,което не касае пряко спора за съществуването на вземането,за което в полза на [фирма] на 31.03.2011г. по реда на чл.410 ГПК по гр.д.№3930/2011г. по описа на СРС,85 състав е издадена заповед за изпълнение,не представлява ново обстоятелство,което да дава право на предявяване на иск по реда на чл.424 ГПК след като същото е станало известно на жалбоподателката. Не представлява такова ново обстоятелство и решението,постановено от Софийски районен съд на 04.02.2009г. по гр.д.№25352/2009г.,тъй като и то не касае съществуването на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА до касационно обжалване определение №13869/17.08.2012г. на Софийски градски съд,ІV състав,постановено по в.ч.гр.д.№9534/2012г.
ПОТВЪРЖДАВА определение №13869/17.08.2012г. на Софийски градски съд,ІV състав,постановено по в.ч.гр.д.№9534/2012г.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове: