О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 364   гр.София, . 21.05. 2010 година   Върховният касационен съд на Република България,  Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на  деветнадесети май две хиляди и десета година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:   ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                      ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА                                                                                                                                                         изслуша   докладваното  от    председателя       (съдията)   ЛИДИЯ ИВАНОВА ч.търговско  дело под № 672/2009 година   Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на О. б. б.-АД, гр. С. срещу определението на Софийски градски съд ІІІ”Е” състав № 1465/15.01.2009 год. по ч.гр.дело № 5595/2008 год., с което е оставено в сила разпореждането на Софийски районен съд, І ГО, 43 състав от 07.10.2008 год. по ч.гр.дело № 27657/2008 год. в частта му, с която е оставена без уважение молбата на банката по чл.417, т.2 във вр. с чл.418, ал.1 ГПК за допускане на незабавно изпълнение на парично вземане и издаване на изпълнителен лист срещу Р. Б. Н. от с. О., обл. Враца за сумата 4 929,53 лева – предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит от 09.08.2006 год., договорна лихва в размер на 242,47 лева за периода от 28.03.2003 год. до 11.09.2008 год., договорна наказателна лихва в размер на 3,42 лева за същия период, както и законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2008 год. до окончателното й изплащане и съответните съдебни разноски. Оплакванията са за неправилност на обжалваното определение поради незаконосъобразност и необоснованост. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК като поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата по приложението на чл.417 и сл. ГПК, което е от съществено значение за точното прилагане на закона. Ответникът по частната жалба Р. Б. Н. от с. О., обл. Враца не ангажира становище по основателността на направените оплаквания. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане на СРС, с което е отхвърлена молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, намира, че жалбата е допустима на основание чл.274, ал.3, т.2 ГПК, подадена е в законния срок и е редовна. С определението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила първоинстанционното разпореждане на СРС от 07.10.2008 год. по ч.гр.дело № 27657/2008 год. в частта му, с която е оставена без уважение молбата на ОББ-АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417, т.2 ГПК. Изложени са съображения, че договорът за потребителски кредит от 09.08.2006 год. и представеното извлечение от сметка не удостоверяват към 28.03.2008 год. подлежащо на изпълнение вземане в размер на 4 929,53 лева ведно със съответните договорна и наказателна лихви, тъй като не е посочено движението по сметката на длъжника, погасената част от задължението и настъпването на предсрочна изискуемост за остатъка от кредита и началната дата за начисляване на наказателни лихви. Видно от т.17 на представения по делото договор за потребителски кредит от 09.08.2006 год. страните са уговорили предсрочна изискуемост на предоставения заем, която настъпва автоматично при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван. Посочената клауза дава право на заемодателя да пристъпи към изпълнение на цялата неизплатена част от главницата, ведно с договорените и наказателни лихви в случай на неизпълнение. Последното се потвърждава от представената по делото счетоводна справка, надлежно заверена и установяваща към 11.09.2008 год. твърдяното от касатора неизпълнение на главницата и лихвите, включително начислена наказателна лихва за просрочени главници за периода от 29.03.2008 год. до 11.09.2008 год. Кредитополучателят не е оспорил представеното извлечение от счетоводните книги на ОББ, нито е представил доказателства за извършени плащания извън приетите от касатора. По поставените от жалбоподателя материалноправни и процесуални въпроси относно предсрочната изискуемост на процесния кредит и съдържанието на документа, установяващ вземанията на б. те посочени в чл.417, т.2 ГПК за да се издаде заповед за незабавно изпълнение, настоящият състав на ВКС счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е решил поставените въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, съдържаща се в определения № 118/24.02.2009 год. по ч.т.дело № 25/2009 год., № 264/07.05.2009 год. по ч.т.дело № 210/2009 год., № 693/16.11.2009 год. по ч.т.дело № 731/2009 год., № 332/22.10.2008 год. по ч.т.дело № 288/2008 год. и др., която е в смисъл, че при наличие на изрична уговорка за предсрочна изискуемост на кредита при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски и представени от банката договор и извлечение от счетоводните книги, които са изготвени от нейни длъжностни лица и са редовни от външна страна документи, може да се издаде заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.2 ГПК. Частната жалба е основателна. Към заявлението са приложени договорът за потребителски кредит между страните от 09.08.2006 год. и извлечение от счетоводните книги на ОББ на основание чл.417, т.2 ГПК, които съдържат данни за кредитополучателя, за поетото задължение, за размера на кредита, начина и срока на издължаване, за договорните и наказателни лихви, за предсрочната изискуемост, настъпваща автоматично при неизплащане на две погасителни вноски, за просрочени главници през периода от 28.03.2008 год. до 11.09.2008 год. и за остатъка от задължението към 11.09.2008 год. Налице са документи по чл.60, ал.2 ЗКИ във връзка с чл.417, т.2 ГПК, изходящи от банката, изготвени от оторизирани нейни длъжностни лица, въз основа на които следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение. При тези доказателства неправилно с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл, че не може да се издаде исканата заповед за изпълнение по чл.417, т.2 и изпълнителен лист, като е прието, че претендираното вземане не е ликвидно и точно определено по размер поради неяснота относно определените суми като наказателни лихви и договорената лихва. С оглед на изложеното определението на СГС, както и разпореждането на СРС, с което е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следва да се отменят и вместо тях да се постанови друго, с което искането да бъде уважено. При този изход, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 411,82 лева, от които 177,51 лева държавна такса за трите съдебни инстанции и 234,31 лева адвокатско възнаграждение. С оглед на изложеното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд   О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯ определение № 1465/15.01.2009 год. по ч.гр.дело № 5595/2008 год. на Софийски градски съд, ІІІ”Е” състав и потвърденото с него разпореждане на Софийски районен съд, І ГО, 43 състав от 07.10.2008 год. по ч.гр.дело № 27657/2008 год. в частта, с която е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и вместо това ОПРЕДЕЛИ: ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист за заплащане от Р. Б. Н. ЕГН ********** от с. О., обл. Враца, ул.”Г” № 15 на О. б. б. АД, гр. С., ул.”С” № 5 на сумата 4 929,53 лева – парично задължение по договор за потребителски кредит от 09.08.2006 год. ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението 12.09.2008 год. до окончателното й изплащане, сумата 242,47 лева – договорна лихва за периода от 28.03.2008 год. до 11.09.2008 год., 3,42 лева – наказателна лихва за периода от 28.03.2008 год. до 11.09.2008 год., както и сумата 411,82 лева разноски по делото. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение. Определението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: