Р Е Ш Е Н И Е №97 гр. София, 12 май 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети април двехиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ със секретаря Марияна Петрова, при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 306 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производството по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК е образувано въз основа на постъпила жалба от защитника на подсъдимия Д. С. М. - адв.Е. Й. против въззивно решение № 454/22.12.2015 г., постановено по внохд № 1090/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се поддържа наличието на две от касационните основания по чл.348 ал.1 т.2 и т.3 от НПК. Посочено е, че е ограничено правото на защита на подсъдимия, тъй като е отказано събирането на нови доказателства от страна на въззивния съд, като не са допуснати до разпит двама нови свидетели, което е попречило за разкриване на обективната истина по делото. Според защитника е налице и превратно тълкуване на събраните писмени и гласни доказателства, както и липса на субективния елемент по отношение авторството на деянието при наличието на данни, изключващи вменяемостта на подсъдимия. Изложени са и доводи, че макар и определено при условията на чл.55 от НК, наложеното наказание за престъплението по чл.142 ал.2 от НК е несъразмерно тежко с оглед конкретното деяние и личността на подсъдимия. Претендира се да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Частният обвинител И. Ч. редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Повереникът адв.Ч. Т. моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си адв.Й. поддържа депозираната жалба и моли същата да бъде уважена по изложените в нея доводи. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С Присъда № 192/12.06.2013 г. по НОХД № 495/2015 г., на Софийски градски съд подсъдимият Д. С. М. е признат за виновен в това, че на 10.11.2013 г. в [населено място] в съучастие с три неустановени по делото лица е отвлякъл И. Л. Ч., като деянието е извършено от повече от две лица, поради което и на основание чл.142 ал.2 т.2 вр. с ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за виновен в това, че на същата дата и място е: - отнел чужда движима вещ – ръчен часовник „К.“ на стойност 54 лв. от владението на И. Л. Ч., поради което и на основание чл.194 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. - причинил на И. Л. Ч. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на короната на първи горен зъб вляво и частично счупване на короната на първи горен зъб вдясно, представляващо избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, поради което и на основание чл.129 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.199 ал.1 т.3 пр.2 вр. с чл.198 ал.1 пр.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК. На основание чл.23 ал.1 от НК на М. е определено едно общо най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода, което при условията на чл.61 т.2 от ЗИНЗС е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.59 ал.1 от НК от така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на подсъдимия е приспаднат периода на предварителното му задържане, считано от 09.10.2014 г. до 25.02.2015 г.. С присъдата в тежест на М. са възложени и направените по делото разноски от 480 лв.. Единствено по жалба на защитника на подсъдимия адв.Й. е образувано внохд № 1090/2015 г. по описа на Апелативен съд - гр. София. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, е изменена първоинстанционната присъда само по отношение режима на изтърпяване на наложените наказания, както и на определеното общо най-тежко такова от строг на общ и е постановено то да се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип. От начина, по който е изложено в жалбата, наведеното касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК по-скоро съдържа възражения за необоснованост на съдебния акт, които по начало са извън обхвата на касационната проверка, освен ако не се констатират процесуални нарушения при доказателствения анализ и извеждането на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства. След дължимата проверка настоящият състав на ВКС не установи да са допуснати сочените процесуални нарушения. Изразената от страна на защитата отрицателна оценка - за превратно тълкуване на показанията на пострадалия и на свидетеля Д., не се приема от касационната инстанция. При липсата на дължимата в случая конкретика в жалбата, която да бъде обсъдена в настоящото производство, касационният състав е на становище, че заявеното от защитника по-скоро представлява неговата отрицателна оценка относно процесуалната дейност на въззивния съд. Това обаче не означава, че инстанциите по фактите, включително и апелативния съд, не са изпълнили процесуалните си задължения - аналитично да разгледат показанията на свидетелите по отделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници. Въззивната инстанция е оценила наличната доказателствена съвкупност относно релевантните факти спазвайки стриктно принципите, залегнали в процесуалния закон, поради което не са налице пороци в доказателствената й дейност, които да поставят под съмнение правилността на формирането на вътрешното убеждение на съда. Възползвайки се от правото да не дава обяснения по така повдигнатото му обвинение и с оглед обстоятелството, че пострадалият не е познавал останалите лица, осъществили насилствените действия спрямо него, подсъдимият сам е поставил защитника си в незавидното положение да бъде отхвърлено искането му за допускане до разпит в качеството им на свидетели на М. Н. и А. И.. Освен твърденията на адв. Й., че двете идентифицирани лица са присъствали на инкриминираното място в инкриминирания момент, в тази насока по делото няма данни, още по-малко доказателства за това. От друга страна, с оглед направеното възражение в касационната жалба следва да се отбележи, че принципно не всяко искане от страните за събиране на нови доказателства следва да бъде допускано от инстанциите по фактите, а само това, което би довело до разкриване на обективната истина по делото относно значимите за предмета на доказване факти, включени в обсега на чл. 102 от НПК. Не може да бъде споделено и изложеното в жалбата, че приетата по делото комплексна съдебно психиатрична и психолигична експертиза, се явява основание за порочност на въззивното решение с оглед наличието на данни, изключващи вменяемостта на подсъдимия към момента на извършване на деянието. Вещите лица са категорични, че не разполагат с обективни данни, че подсъдимият не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Детайлно е обсъдена разликата между поставената очевидно некомпетентна диагноза „параноидна шизофрения” в амбулаторния лист от 2011 г. и „шизоафективното разстройство”, от което действително страда М. следствие употребата на вредни психоактивни вещества – марихуана и амфетамин, но което не води и не е довело до промени в интелектуално волевата му дейност. Следва да се посочи, че заключението по назначената на досъдебното производство КСППЕ, правилно е кредитирано и възприето от инстанциите по фактите като неоспорено от страните, пълно и ясно, обосновано и компетентно изготвено, без каквито и да било съмнения за неговата правилност. С оглед на гореизложеното касационният състав приема, че по делото не се установяват пропуски в процеса на събиране на доказателствата, поради което не се налага извършването на допълнителни процесуални действия, които да отстранят претендираните за действителни от страна на защитата съмнения относно наличието на неясноти или непълноти допуснати в процеса. В заключение следва да се отбележи, че наложените санкции за всяко едно от престъпленията са отмерени в рамките на очертаните от закона предели, още повече че за отвличането наказанието е определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК. В случая не се установява очевидно несъответствие между определените наказания от една страна и наличните и отчетени смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства - от друга, т.е. наложените наказания, включително и за престъплението по чл. 142 ал.2 от НК са съобразени, както с обществената опасност на инкриминираните престъпления, така и с личността на техния извършител и като такива се явяват справедливи, поради което не се налага тяхното изменение в желаната от жалбоподателя насока. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че следва да остави в сила обжалваното въззивно решение, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 454/22.12.2015 г., постановено по внохд № 1090/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: