Р Е Ш Е Н И Е № 283 София, 19 юни 2014г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Тома Комов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 830/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения Д. Р. М. за възобновяване на нохд № 918/14г. по описа на РС-Варна. От съдържането на искането и допълнението към него, макар и изключително бланкетни, е изводимо касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Представителят на ВКП изразява становище, че искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение, тъй като е неоснователно. Намира, че при одобряване на споразумението са спазени всички процесуални правила, също така не е нарушен и материалният закон. Наложеното наказание е към минимума на предвиденото в закона и се явява справедливо отмерено, предвид многобройните осъждания на М.. Адвокат П., назначен в качеството на служебен защитник на осъдения поддържа направеното искане за възобновяване и моли за неговото уважаване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното от първоинстанционния съд определение, с което е било одобрено споразумение, постигнато между подсъдимия, защитника и прокуратурата е влязло в сила, като не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. В РС- Варна е било образувано нохд № 918/14г. по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Д. Р. М. с обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. В хода на съдебното производството, прокуратурата е постигнала споразумение с подсъдимия и защитата му. С определение от 28.03.2014г., РС-Варна е одобрил споразумението и е прекратил наказателното производство, водено срещу Д. М.. По силата на одобреното споразумение, което е окончателно и не подлежи на проверка от горните инстанции, подсъдимият е бил признат за виновен в това, че за периода 17.02.2014г. - 18.02. 2014г. в [населено място] , при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 743,39лева , от владението на Д. К. и Т. С., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. В разпоредбите на Глава двадесет и девета от НПК е предвидена една от възможните диференцирани процедури за развитие и приключване на наказателното производство, а именно решаване на делото със споразумение. Този институт е въведен като приемлив компромис между интересите на държавното обвинение от една страна и обвиняемия/подсъдимия от друга. Споразумението, което се изготвя в писмена форма следва да съгласува насрещните волеизявления на страните-обвинението и защитата, по въпросите, визирани в чл.381, ал.5 от НПК. Обвиненото лице признава фактите по обвинението и своето виновно поведение, приемайки да бъде наказано с наказание, договорено по вид и размер между неговия защитник и прокурора, като се отказва от процедурата по разглеждане на делото в съда, в която прокурорът е длъжен да докаже неговата вина. В замяна обвиняемият/подсъдимият очаква по-благоприятно наказателноправно третиране. В процедурата по Глава двадесет и девета от НПК е налице и специфика на ролята на съда. Докато в останалите производства, като това по общия ред, така и по останалите особени производства, предвидени в Част пета на процесуалния закон, съдът е длъжен сам да изследва въпросите по чл.301 от НПК и да постанови мотивиран съдебен акт, в производството по цитираната глава на НПК, макар и да е арбитър на правния спор, той само упражнява контрол върху начина, по който са решени въпросите по чл.381, ал.5 от НПК и то само в обсега на правомощията си по чл.382, ал.7 от НПК. Когато съдът намери, че споразумението не противоречи на закона и морала, го одобрява с определение без да излага мотиви за това. В настоящият случай е било постигнато съгласие за това, че подсъдимият Д. М. е виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК от НК. При споразумяване по въпросите, касаещи вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено, страните не са допуснали нарушение на закона, като са постигнали съгласие наказанието да бъде определено при условията на чл.54 от НК, а именно четири години лишаване от свобода. Одобрявайки споразумението в представения му вариант, съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила, касаещи правомощията му по чл.384, вр. чл.382 от НПК. Районният съд правилно е констатирал, че постигнатото споразумение не противоречи на закона, включително и в частта досежно наказанието. При постигане на споразумението, видно от изготвената му писмена форма, както и в съдебното заседание от 28.03.2014г., когато същото е било одобрено е участвал служебен защитник, назначен още на досъдебното производство. Също така, подсъдимият в съдебното заседание изрично е заявил, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, разбира последиците от споразумението, съгласен е с тях и доброволно го е подписал. Наложеното по силата на споразумението наказание, освен законосъобразно определено, не се явява и несправедливо, каквото твърдение осъденият поддържа в искането си. Предвид изложеното, касационният съд не констатира основания за възобновяване на производството, отмяна на определението, с което е одобрено споразумението и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Р. М. за възобновяване на производството по нохд 918/14г., по описа на Районен съд-Варна. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: