Р Е Ш Е Н И Е № 21 гр. София, 15 февруари 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети януари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 3053/ 2011 година Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура- гр.Велико Търново срещу въззивна присъда № 219 от 3. 11. 2011г., на Окръжен съд- гр.Велико Търново, постановена по ВНОХД № 604/ 2011г., по описа на съда, с която е отменена присъда № 155 от 16. 09. 2011г., на Районен съд- гр.Велико Търново, по НОХД № 1151/ 2011г., и вместо нея е постановена нова. В касационния протест на Окръжна прокуратура- гр.Велико Търново, допълнен по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, се поддържа, че въззивната присъда е постановена в нарушение на материалния закон, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК. Заявява се искане за отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на второинстанционния окръжен съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, като излага съображения, че не са налице релевираните в него основания за отмяна на протестирания въззивен съдебен акт, и пледира за оставянето му в сила. Подсъдимият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция. Неговият упълномощен защитник поддържа, че протестът е неоснователен, а атакуваната присъда, като постановена в съответствие със закона, следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в протеста, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест на Окръжна прокуратура- гр.Велико Търново е неоснователен. С първоинстанционната присъда Районният съд- гр.Велико Търново, наказателна колегия, е признал подсъдимия И. П. Р., от [населено място], за виновен в това, че на 10. 09. 2010г., в [населено място], употребил заплашване, с цел да принуди органи на властта- главен специалист- инспектор в ОО „КД-ДАИ”-Велико Т. О. Н. Н. и мл. инспектор в ОО „КД-ДАИ”- Велико Т. Б. М. М. да пропуснат нещо по служба- да не съставят акт за установяване на административно нарушение на К. Ж. А. за нарушение по Наредба № 11/ 2011г. на МРРБ, както и да не задържат документ, свързан с превоза на товара- пътна разписка, поради което и на основание чл. 269, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимия. С протестираната въззивна присъда, Окръжният съд- гр.Велико Търново, на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, е отменил изцяло цитираната първоинстанционна присъда, и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия И. Р. за невинен в извършване на гореописаното деяние, поради което го е оправдал изцяло по обвинението по чл. 269, ал. 1 НК. Релевираният довод в протеста на Окръжната прокуратура за нарушение на закона, е развит в корелация с този за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, аргументиран основно с възражения срещу доказателствената дейност на втората инстанция. Несъгласието на прокурора касае основно решението на окръжния съд да кредитира подсъдимото лице, възприемайки тезата му, че възникналата конфликтна ситуация с контролните органи, е била насочена единствено към връщането на пътната разписка или предоставянето на заверен препис от нея, тъй като без този документ превозното средство с товара не може да продължи пътя си до местоназначението, и същевременно е пречка за освобождаването и заплащането цената на стоката. Така мотивиран, видно от представеното и прието по делото допълнение към касационния протест, обсъжданият довод по същество се свежда до необоснованост, която е изцяло извън кръга на лимитативно регламентираните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1- 3 НПК отменителни основания. ВКС може да упражни контролните си правомощия, когато констатира, че инстанциите по фактите са изградили фактическите си изводи на базата на негодни доказателствени средства, на несъществуваща доказателствена основа, или когато намери, че доказателствата са оценявани едностранчиво, изопачено или тенденциозно. В случая касационният съдебен състав не намери нарушения от посочената категория, поради което прие, че въззивната инстанция е осъществила своята дейност по събиране, проверка и оценка на доказателства, при съблюдаване на принципните изисквания на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 НПК. В нейните правомощия е да прецени кои от доказателствените източници следва да кредитира, и кои да отхвърли. Затова, когато окръжният съд кредитира обясненията на подсъдимия по делото, но излага убедителни и аргументирани съображения за кореспонденцията им с други доказателствени източници, той не извършва приписваното му процесуално нарушение.По делото е установено по безспорен и категоричен начин, че намесата на подсъдимия Р. и всички негови действия в рамките на развилия се инцидент, са били насочени не към препятстване на действията на контролните органи да съставят акт за административно нарушение на шофьора А.- негов работник, а за да ги мотивира да му осигурят заверен препис от пътната разписка. Това обстоятелство е възприето, както от полицейския служител, изпратен на място- свид. А. А., така и от свид. С. М.- Началник на „ОО КД ДАИ”-гр. Велико Т.. Последният е свидетелствал, че конфликтът, развил се в динамика, е продължил и в сградата на Областния отдел на ДАИ, придружен дори със скандал и обиди към служителите, и е финализиран едва когато е било удовлетворено искането на дееца да получи заверено копие от пътната разписка. При тези фактически обстоятелства, приети за установени, окръжният съд правилно е заключил, че липсва осъществено съставомерно деяние по чл. 269, ал. 1 НК, тъй като обективно действията на подсъдимия не са били насочени към принуда на оторизираните длъжностни лица за пропускане на конкретните инкриминирани действия по служба- съставяне на акт за административно нарушение и задържане на превозния документ- пътна разписка, доколкото по делото е безспорно доказано, че те са целели единствено неговото връщане или получаване на заверен препис от документа, поради необходимостта от такъв при изпълнение на превоза и освобождаването на товара в крайния пункт. В този смисъл напълно законосъобразно съдът е упражнил правомощията си по чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, отменил е първоинстанционната осъдителна присъда и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия И. Р. за невинен и го е оправдал изцяло по предявеното му обвинение. Предвид гореизложеното, ВКС прие, че протестът на Окръжна прокуратура- гр.Велико Търново е неоснователен, а атакуваната с него присъда, като постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон, следва да бъде оставена в сила, съобразно правомощията на настоящата инстанция по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 219 от 3. 11. 2011г., на Окръжен съд- гр.Велико Търново, постановена по ВНОХД № 604/ 2011г., по описа на съда. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: