Ключови фрази
Обида и квалифицирана обида * давност за наказателно преследване * граждански иск в наказателното производство

Р Е Ш Е Н И Е
№ 6

гр.София, 08 февруари 2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ

със секретар Аврора Караджова
при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 3048/2011 година

Частният тъжител А. М. чрез своя повереник е подал по реда на чл.346, т.4 НПК касационна жалба (която освен това нарекъл „частна”) срещу второинстанционно (въззивно) определение на Старозагорския окръжен съд.
Определението е отразено в протокола на съдебното заседание от 23 ноември 2011 год. по внчхд № 1324 от 2011 год. и с него е отменена присъда № 44 от 24 април 2011 год. на Елховския районен съд (след промяна по съответния ред на второинстанционната подсъдност) по нчхд № 64 от 2009 год., а производството по делото-прекратено както в наказателната, така и в гражданската му част.
Присъдата на районния съд е оправдателна и е по обвинението на частния тъжител М. срещу подсъдимия Д. Г., че през месец юни 2008 год. е наклеветил тъжителя, като му приписал извършването на престъпления и разпространил спрямо него неверни и позорящи обстоятелства – по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.147 НК (още заради по-тежко наказуемия начин на оклеветяването). С присъдата е отхвърлен като неоснователен и гражданският иск срещу подсъдимия за причинените на тъжителя неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.
С обжалваното по касационен ред определение СОС е приел, че не дължи произнасяне по основателността на въззивната жалба на тъжителя, тъй като междувременно след нейното подаване е изтекла давността за наказателното преследване на подсъдимия и той не е пожелал продължаване на наказателното производство (чл.24, ал.1, т.3 и ал.2 НПК); съдът е приел също така, че отмяната на присъдата и прекратяването на производството трябва да засегне и неговата гражданска част (чл.88, ал.3 НПК).
Този изход на делото във въззивната инстанция е оспорен в касационната жалба във всички насоки, макар акцентът да е поставен върху необходимостта от произнасяне на СОС по гражданската отговорност на подсъдимия; поискано е ново разглеждане на делото след отмяна на оспореното определение.
Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на ВКС, а другата страна е изразила писмено становище за отхвърлянето ѝ; такова е становището и на прокурора от Върховната касационна прокуратура.
Върховният касационен съд намери, че трябва да отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато за ново разглеждане в предходната инстанция.
Оспореният съдебен акт е посветен на проблематиката, която е предмет и на приетото на Тълкувателно решение № 1 от 4 февруари 2013 год. по тълкувателно дело № 2/2012 год. на Общото събрание на наказателната колегия. Очевидно е, че при това положение обжалваното определение не е могло да бъде съобразено със задължителните указания на ВКС, а то им противоречи изрично най-малкото с оглед на т.2 от диспозитива на тълкувателното решение по отношение на необходимостта от произнасяне по гражданския иск. На новия състав на въззивния съд, който трябва да се произнесе при новото разглеждане на делото, трябва обаче да бъде дадена и възможно най-пълната процесуална възможност да го приключи според дадените от ОСНК указания, поради което ВКС-І наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното определение на Старозагорския окръжен съд, отразено в протокола на съдебното заседание от 23 ноември 2011 год. по внчхд № 1324/2011 год.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание във въззивната инстанция.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:



/СЛ