- 6 -
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60846
гр. София, 21.12. 2021 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 29.09.2021 (двадесет и девети септември две хиляди и двадесет и първа) година в състав:
Председател: Зоя Атанасова
Членове: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1679 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 260 819/04.02.2021 година, подадена от „Електроразпределение Север” АД, против решение № 260 001/04.01.2021 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 675/2020 година.
С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Русе е потвърдил първоинстанционното решение № 1158/14.08.2020 година на Районен съд Русе, шести граждански състав, постановено по гр. д. № 4947/2019 година, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че И. В. К. не дължи на „Електроразпределение Север” АД сумата от 7559.08 лева, по извършена корекция на сметката й за минал период-от 19.02.2016 година до 17.05.2019 година, за която сума е издадена фактура № /31.07.2019 година, за клиентски № и за обект на потребление, област Р., .
В подадената от „Електроразпределение Север” АД касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от И. В. К. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електроразпределение Север” АД твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Русе по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба И. В. К. не е подала отговор на същата в установения от закона срок, като не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
Касационната жалба е подадена в предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Русе е приел за установено, че липсвало спор за това, че страните по делото били в договорни отношения относно доставка и потребление на електрическа енергия за обект, находящ се в , област Р., като била извършена проверка и били констатирани показания на дисплея на електромера по невизуализирана тарифа: 1.8.3. Електромерът бил демонтиран и на негово място бил монтиран нов. Иззетият електромер бил поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба. Посоченият констативен протокол бил съставен в отсъствие на абоната, като бил подписан от актосъставителите и от двама свидетели. От констативен протокол на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел Р. се установявало, че при софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано било наличие на преминала енергия в тарифа 3, която не била визуализирана на дисплея. Отбелязано било, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, като същият не съответствал на техническите характеристики. Въз основа на този протокол било съставено становище за начисление на допълнително общо количество електрическа енергия за исковия период на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което било установено точното количество неотчетена енергия. Издадена е фактура общо за сумата 7559.08 лева с ДДС, представляваща стойността на количеството неотчетена електрическа енергия за процесния период. От заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-техническа експертиза, поддържано в съдебно заседание от вещото лице, се установявало, че към датата на извършване на проверката процесният електромер бил в срок на метрологична годност. Показанието, „прочетено“ в регистър 1.8.3 не било визуализирано на дисплея на измервателния уред. При нормалната му работа преминалата електроенергия през измервателната система се визуализирала на дисплея през различните часови зони и се записвала в енергийните регистри, съответно в регистър 1.8.1-нощна енергия и в регистър 1.8.2-дневна тарифа. В процесния обект отчитането било двутарифно, а абонатът бил битов. Другите два регистъра 1.8.3 и 1.8.4 при настройката на производителя не били активни, съответно не се визуализирали на дисплея и не се отчитали. В настоящия случай било визуализирано само количеството електрическа енергия, отчетено в часовите зони за дневна и нощна енергия. Показанието, записано в регистър 1.8.3 не било визуализирано на дисплея, което означавало, че след като има налични показания в този регистър било налице нарушение на функционалността на СТИ. Вещото лице давало заключение, че няма информация за момента на настъпване на евентуалната софтуерна намеса.
Въззивният съд е изложил съображения, че предвид така възприетата от него фактическа обстановка следвало, че изводът на първоинстанционния съд, че съобразявайки датата на извършената в конкретния случай проверка на СТИ, че за „Електроразпределение Север” АД е съществувало законово основание за коригиране сметката на клиент при доказано отчитане на потребената електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване бил правилен. Служебното начисляване на допълнително количество електрическа енергия по партидата на И. В. К. било извършено по реда на обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 година Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019 година. Същите били издадени от Председателя на КЕВР (приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 година) в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, във връзка с ал. 2 от ЗЕ, а именно-че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществявали и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Посочените правила по правната си същност били подзаконов нормативен акт, който бил задължителен за страните. Във връзка с това, посочените разпоредби от ПИКЕЕ били приложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление била извършена след влизане в сила на новите ПИКЕЕ- чл. 55, ал. 1, който гласял, че в случаите, в които се установяло, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислявал измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Следователно, за да възникнело в полза на ответното дружество потестативното право да извърши тази корекция, то трябвало да установи, чрез пълно и насрещно доказване, че процесното количество електрическа енергия е било реално доставено и консумирано в обекта на потребление на К. след монтажа на СТИ. По делото такива доказателства не били ангажирани. Представен бил протокол за монтаж/демонтаж на електромер , като срещу фабричния номер на електромера са записани показания „000 000“ за две тарифи-нощна и дневна. В протокола не бил удостоверен монтажът при нулеви показания в регистър 1.8.3. Нито от този документ, нито от други събрани по делото доказателства се установявало към датата на монтажа процесното СТЕ да е било с нулеви показания по невизуализираните регистри, конкретно по 1.8.3., за да бъдел направен извод, че процесната електрическа енергия в невизуализирания дисплей била натрупана след монтажа на СТИ и не е съществувала (т.е. е била занулена) към 18.02.2016 г. Още повече, че процесното СТИ не отговаряло на изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (изм., бр. 86 от 27.10.2017 година, в сила от 27.10.2017 година), като съгласно чл. 662 ал. 1 електромерът трябвало да има показващо устройство-електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато било възможно, показващото устройство трябвало да е видимо за потребителя; ал. 3 регламентирала, че действащата в момента тарифа трябва да е показана (индикирана), а ал. 4, че в случаите на няколко стойности, представяни от единичен дисплей, трябвало да е възможно показване на съдържанието на всички съответни памети. При изобразяване на паметта трябвало да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа, а при дисплей с автоматична последователност всяко изобразяване на регистъра за целите на отчитане трябвало да се задържа за минимум 5 s; съгласно ал. 5 натрупаната по време на употреба обща електрическа енергия трябвало да е невъзможно да се промени. Т.е. целите на наредбата били потребителят да е в положение на известност относно потребената от него електрическа енергия, докато процесното начисление било извършено на база на регистър, който не се показвал на дисплея.
С оглед на горепосочените мотиви на Окръжен съд Русе при постановяване на обжалваното решение, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електроразпределение Север” АД е поставило правните въпроси за това при установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването и в невизуализиран на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия; за това от правно значение ли са в този случай причините довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът в показанията на този регистър е безспорно установен и за това допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства. Касаторът твърди, че първият от така поставените въпроси е разрешен в противоречие с решение № 150/26.06.2019 година, постановено по гр. д. № 4160/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., вторият е разрешен в противоречие с решение № 21/01.03.2017 година, постановено по гр. д. № 50 417/2016 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., а третият е разрешен в противоречие с решение № 26/09.04.2020 година,постановено по гр. д. № 1764/2019 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. Така поставените от „Електроразпределение Север” АД в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси са включени в предмета на делото и въззивното решение трябва да се допусне до касационно обжалване за проверка на даденото им от въззивния съд разрешение с разрешението им в посочените решения на ВКС, поради което са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по тези въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електроразпределение Север” АД е поискало въззивното решение на Окръжен съд Русе да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените от „Електроразпределение Север” АД твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Русе.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 260 001/04.01.2021 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 675/2020 година по подадената против него от „Електроразпределение Север” АД, касационна жалба с вх. № 260 819/04.02.2021 година и такова трябва да се допускане.
На „Електроразпределение Север” АД трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 151.20 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 001/04.01.2021 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 675/2020 година по подадената против него от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, В. Т. Е, улица касационна жалба с вх. № 260 819/04.02.2021 година.
ДАВА на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, В. Т. Е, едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 151.20 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2. |