Р Е Ш Е Н И Е № 247 гр. София, 13.02.2020г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова Надежда Трифонова при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Калин Софиянски, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КД № 1093/19г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, т.2 от НПК. Образувано е по повод на постъпила жалба от подсъдимия М. Г. Г., чрез упълномощения му защитник, срещу присъда № 102 от 03.10.2019г., постановена по ВНОХД № 193/2019г. по описа на Великотърновския окръжен съд. С атакуваната присъда е отменена присъда № 76 от 18.12.2018г. по НОХД № 252/18г. на районния съд в гр. Севлиево, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 10.01.2014г. в [населено място], на [улица], по хулигански подбуди причинил на С. К. Ж. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на горен ляв крайник, и на основание чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, като изпълнението на наказанието е отложено за петгодишен изпитателен срок. Първоинстанционната присъда е потвърдена в оправдателната й част. В тежест на признатия за виновен подсъдим са възложени разноските по делото. С касационната жалба са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Като процесуални нарушения са изтъкнати липсата на мотиви във връзка с по-тежко квалифициращия деянието признак и основните аргументи на защитата, игнориране на част от доказателствените материали и превратно тълкуване на други. Тезата за неправилно приложение на материалния закон е базирана на доводи за действия при условията на неизбежна отбрана и физиологичен афект, в изпълнение на служебните задължения от страна на полицейски служител, липса на умисъл и изтекла давност. В съдебно заседание защитниците на подсъдимия поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Частният обвинител и повереникът му не се явяват и не изразяват становище във връзка с жалбата. Представителят на ВКП я намира за неоснователна, като счита, че фактическата обстановка е точно изяснена, обсъдени са всички събрани данни и изводът за наличие на хулигански подбуди е обоснован. Самият подсъдим моли за оправдаване. Пояснява, че се е легитимирал като полицейски служител и е издал разпореждане за преместване на спрелия автомобил. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери жалбата за основателна. Въззивната присъда е постановена при неизяснена фактическа обстановка. Великотърновският окръжен съд не е изпълнил процесуалното си задължение да изследва и анализира всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, в резултат на което обжалваният акт се отличава с непълноти и противоречия. Същественият въпрос, който е останал без отговор, касае уврежданията на подсъдимия. Очевидно съдът приема обективното им наличие, без да уточни дали са във връзка с обстоятелствата на обвинението. В мотивите на присъдата е записано, че пристигналите на местопроизшествието свидетели – полицейски служители, констатирали следи от насилие по лицето на подсъдимия, а на следващия ден той посетил многопрофилната болница за активно лечение в Г., където бил прегледан. Издадено му било съдебно-медицинско удостоверение. По делото е назначена и приета съдебно-медицинска експертиза, чието заключение безкритично е възпроизведено във въззивните мотиви. Според него уврежданията на пострадалия са локализирани по лицето и по гърба на лявата китка, като съдът е приел за установено, че единственият възможен механизъм на причиняване на отоците и кръвонасяданията по лицето е с удар с ръка /юмрук/, а кръвонасядането на китката може да е защитно или получено и по друг начин, напр. притискане или падане. От друга страна, при изложението на фактите не е посочено пострадалият да е удрял подсъдимия. В аналитичната част на мотивите гласните доказателствени средства, съдържащи твърдения за нападение от страна на Ж. не са обсъждани в този аспект. Като инстанция по фактите, Великотърновският окръжен съд е следвало да изрази позиция по въпроса дали приема за установено, че уврежданията на подсъдимия са причинени от пострадалия. В случай, че това е така, в обстоятелствената част на съдебния акт следва да бъде описано кога, как и при каква обстановка Ж. е ударил Г.. Ако прецени, че източникът на нараняванията е друг, то и този извод следва да бъде обоснован. Липсата на мотиви по съществените възражения на защитата се дължи именно на изтъкнатата непълнота във фактическата обстановка. Доводите за действия при условията на неизбежна отбрана са развити на базата на нападение от страна на пострадалия. Аргументите за физиологичен афект също инкорпорират тезата, че състоянието на подсъдимия е било предизвикано от пострадалия с насилие. При липсата на позиция по въпроса дали изобщо подсъдимият е бил удрян от пострадалия, няма как тези възражения да получат адекватен отговор. Същото се отнася и до оспорените от жалбоподателя изводи по отношение на субективната страна на престъплението. Независимо че не се спори, че механизмът на получаване на съставомерното увреждане е падане върху терена с извита ръка и притискане от падналото отгоре тяло на подсъдимия, за да се разсъждава дали е причинено виновно и при каква форма на вина, е необходимо да се установи чие действие е предизвикало загубата равновесие, както и характера му – нападателно или защитно. Така допуснатите съществени процесуални нарушения налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Необходимостта следващият състав на въззивния съд самостоятелно да изследва фактическата обстановка, прави безпредметно обсъждането на възраженията за неточна и тенденциозна оценка на достоверността на показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия. Съдът следва да изложи релевантните обстоятелства и едва тогава би било възможно да се провери дали са установени съобразно изискванията на чл.14, ал.1 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК. Основателно е и оплакването за ненадлежна аргументацията на извода за наличие на по-тежко квалифициращия деянието признак. Въззивният съд е разсъждавал върху моралната укоримост, обществената нетърпимост и публичния характер на поведението на подсъдимия, но не е разграничил задълбочено понятията „хулигански действия“ и „хулигански подбуди“, нито е обсъдил съотношението на по-тежката квалификация към наличието на личен мотив, на какъвто сочи изразената позиция, че пострадалият е предизвикал гнева на подсъдимият с това, че препятствал преминаването му по улицата. Тъй като точното приложение на материалния закон е възможно само спрямо надлежно установени факти, касационната инстанция не следва да разглежда оплакванията по чл.348, ал.1 т.1 от НПК. Без да е ясно какво точно се е случило, действията на подсъдимия не биха могли да получат правна квалификация като изпълнение на служебни задължения от страна на полицейски орган, като такива при условията на неизбежна отбрана или в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, ІІ наказателно отделение, Р Е Ш И : Отменя присъда № 102 от 03.10.2019г., постановена по ВНОХД № 193/2019г. по описа на Великотърновския окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.