Р Е Ш Е Н И Е № 159 София, 03 октомври 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 644 по описа за 2019 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по касационна жалба на подсъдимия В. Д. К., подадена чрез неговия защитник адв.И. К., против решение на Апелативния съд-Бургас по внохд № 8/19 г., с която се релевират всички основания по чл.348, ал.1 от НПК и се иска оправдаване по възведеното обвинение. Пред ВКС жалбата се поддържа от адв.К.. Подсъдимият, редовно призован, не взема лично участие в касационното производство. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Д. И. Т. и Т. И. Т. – адв.Г. Д., счита жалбата на подсъдимия за неоснователна и претендира разноски, сторени от поверениците му в производството пред ВКС. Последните, редовно призовани, не вземат лично участие. Депозирано е писмено възражение по жалбата на подсъдимия. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 149/18 г. Окръжният съд-Ямбол ангажирал отговорността на подсъдимия К. за деяние, извършено на 11.07.2015 г. и на основание чл.343 ал.1, б.”в” и чл.55 от НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години, а на основание чл.343г от НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца. Подсъдимият е оправдан за част от първоначалното обвинение, а на основание чл.45 от ЗЗД е осъден да заплати на Д. Т. и Т. Т. обезщетения за неимуществени вреди от по 25 000 лева, дължими ведно със законната лихва от 11.08.2015 г. до окончателното им изплащане.Съдът се произнесъл по държавната такса и разноските по делото. С решение № 33 от 08.04.2019 г. по внохд № 8/19 г., образувано по жалба на подсъдимия, БАС потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Пределите на проверката по реда на глава двадесет и трета от НПК са стеснени, с оглед инициативата за образуване на производството пред ВКС и ангажираните съображения от жалбоподателя, като вън от тях стои оправдаването му за част от първоначално предявеното обвинение. Както се спомена, жалбопадателя претендира да са налице основанията по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.2 от НПК се поддържа, че въззивният съд е нарушил изискванията на чл.339, ал.2 и 3 от НПК, чл.305, ал.3 от НПК, както и тези по чл.13 и 14 от НПК. Възражението за нарушение на чл.339, ал.3, във връзка с чл.305 от НПК е неоснователно. Последно посочените задължения за съда са относими в случаите когато въззивната инстанция постановява нова присъда, а такава не е постановено по настоящото дело. Възраженията за нарушения на чл.339, ал.2 от НПК, чл.13 и чл.14 от НПК не могат да получат отговор. В касационната жалба, допълнението към нея и пред касационната инстанция не са конкретизирани възраженията, поставени на вниманието на въззивния съд, за които се твърди, че са останали без отговор, съответен на изискванията на чл.339, ал.2 от НПК. Поддържа се, че БАС „не е изпълнил задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК за всестранно, обективно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Част от доказателствените източници не са били обсъдени – не са били съпоставени с необходимото внимание помежду си, а друга – не са били интерпретирани съобразно действителното им съдържание.” Жалбоподателят не е посочил кои обстоятелства от кръга по чл.102 от НПК са останали неизяснени, по начина изискуем от процесуалния закон; кои доказателствени източници са обсъдени и интерпретирани от съда по начина, твърдян в допълнението към касационната жалба. Така поддържаните възражения предпоставят извършването на служебна проверка от страна на касационния съд, а тя е процесуално недопустима. Възраженията срещу обосноваността на изводите на първостепенния съд са били обсъдени от въззивния съд, който аргументирано ги е отхвърлил. Такива възражения, съдържащи се в касационната жалба, са извън основанията по чл.348, ал.1 от НПК, поради което и няма как да получат отговор от ВКС. Предвид изложеното, ВКС не намери да е налице касационното основание чл.348, ал.1, т.2 от НПК, като липсата му изключва възможността за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на БАС. При липсата на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието е възможна в рамките на фактите, приети за установени от БАС. Изложените в мотивите на въззивното решение фактически положения разкриват признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, поради което и правилно е била ангажирана наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия. Искането за оправдаване на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК не може да се удовлетвори. Приложението на чл.24, ал.1, т.1 от НПК от страна на ВКС е възможно когато в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, не се разкриват признаци от обективна и/или субективна страна на престъпление, а настоящият случай не е такъв. Наложените наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такива са справедливи. Всъщност данни в подкрепа на основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК не са посочени в жалбата и допълнението към нея. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и в гражданската му част. Присъдените обезщетения по реда на чл.45 от ЗЗД са справедливи и съответни на установени от съда болки и страдания, претърпени и търпими от пострадалите. Предвид искането на повереника на частните обвинители и граждански ищци и представения договор за правна защита и съдействие от 16.09.2019 г., в тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените от Т. Т. разноски (адвокатско възнаграждение) в производството пред ВКС – чл.189, ал.3 от НПК. Водим от горното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33 от 08.04.2019 г., постановено по внохд № 8/19 г. на Апелативния съд-Бургас. ОСЪЖДА подсъдимия В. Д. К. да заплати на частния обвинител и граждански ищец Т. И. Т. сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща направените от него разноски по касационното дело. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: