Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     №.154                                          София.. 08.12.2009 г.                    В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на тридесети септември  две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА  ВЪРБАНОВА                                               ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ                                                                                  КАМЕЛИЯ  ЕФРЕМОВА   при секретаря  Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/  Татяна  Върбанова т.дело № 194/2009 година   Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на „М” КДА/Merck KGaA/ Г. , срещу решение № 120 от 14.11.2008 г. по гр.д. № 2435/2007 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, трети състав, с което е оставено в сила решението на Софийския градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав, по т.д. № 39/2006 год. С посоченото решение е отхвърлен предявеният срещу „М” Е. , гр. Д. иск с правно основание чл.76, ал.1, т.2 ЗМГО за преустановяване на нарушение на правото върху търговски марки рег. № 00000625 „МERCK” – словна и рег. № 00008522 „МERCK” – комбинирана, регистрирани за стоки от класове 01 – 05 на Международната класификация на стоките и услугите, чрез използването в търговската си дейност на знака „МERCK” без съгласието на ищеца. Касаторът счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се, че ответникът „М” Е. не използва коректно фирменото си наименование, изписано на български език, нито транслитерирания вариант на фирменото си наименование – „Меrk”, а използва знак, абсолютно идентичен на словната марка, собственост на ищеца – „Merck”. След като ответникът е рекламирал своята дейност с марка, собственост на друго лице, без необходимото за това съгласие, то според касатора, решаващият съд не е дължал изследване на въпроса дали ответното дружество е обозначавало конкретни стоки с този знак и дали тези стоки са идентични със стоките на дружеството – ищец. Отделно от тези съображения, в жалбата се поддържат и доводи, че съгл. чл.7 от ТЗ търговското наименование не следва да противоречи на морала и на обществения ред. Ответникът по касация не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите във връзка с поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: С определение № 263 от 19.05.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Прието е, че формулираният от касатора материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, а именно налице ли е недобросъвестно поведение когато като търговско наименование се използва чужда търговска марка и съответно доколко е приложима разпоредбата на чл.73, ал.1, във вр. с чл.13 ал.2 ЗМГО, се разрешава противоречиво от съдилищата. В тази насока са взети предвид представените от касатора влезли в сила решения на Апелативен съд – София и на Софийски градски съд. С постановеното от Софийския апелативен съд решение по настоящото дело е счетено за недоказано наличието на кумулативно предвидените в чл.13, ал.2 ЗМГО елементи от фактическия състав: използването на чужда марка което да е направено по начин, несправедливо облагодетелстващ нарушителя или увреждащ интересите на потребителите. След преценка на доказателствения материал по делото, включително и на представените нови доказателства, въззивната инстанция е приела, че ищцовото дружество е притежател на марка MERCK, словна, регистрирана на 21.12.1955 г. със срок на закрила 18.07.2009 г. за стоки от класове 01- 05 и на марка MERCK, комбинирана, с рег. № 0* със срок на защита до 03.06.2012 год. Ответното дружество, което е с фирмено наименование „М” Е. , използва знака MERCK при изписване на фирмата, с която е регистрирано, както при реклама на дейността си – шивашки услуги, дизайн и производство на работно облекло, така и в търговските си книжа. По делото не са ангажирани доказателства за обозначаване на произвежданите от ответното дружество облекла с посочения знак. Инстанцията по същество е направила и извод, че произвежданите и предлагани от ответника работни облекла са различни от стоките и услугите, за които ищецът е регистрирал процесните марки – за различни видове лекарства и химически препарати. Отчитайки обстоятелствата, че стоките не се припокриват по класове и са насочени са към различни потребители, е изразено становище за изключване на възможността за свързване на знака с марката, както и вероятността от объркване на потребителите и увреждане на интересите им. Изводите на въззивния съд за неоснователност на предявения иск по чл.76, ал.1, т.2 ЗМГО, са правилни. Като неоснователни следва да се преценяват доводите в касационната жалба, че с факта на изписване на фирменото наименование на ответното дружество на латиница, използвайки знак, идентичен на марката на „М” К. , е осъществено нарушение на притежаваните от касатора изключителни права върху марката. Независимо от идентичността на регистрираната от касатора словна марка с изписваното на латиница фирмено наименование по посочения начин както при осъществяване на търговска кореспонденция, така и при рекламната дейност на произвеждани от това дружество работни облекла, не може да се обоснове поддържаното от касатора разбиране за доказаност на нарушението на регистрираната словна марка. Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 ЗМГО използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл.13 без съгласието на притежателя съставлява нарушение на правото на регистирана търговска марка. В случая обаче ответното дружество е използвало знака MERCK като търговско име, като последното е надлежно регистрирано в Търговския регистър и не се касае за противоправно използване в търговската дейност на знак, идентичен или сходен на регистрираната марка и то за идентични или сходни стоки и услуги. В тази връзка въззивният съд правилно е отчел липсата на част от елементите от фактически състав на поддържаното нарушение на правото на регистираната словна марка. При произнасяне по претендираната от ищеца закрила на изключителното право върху марка, както и при разрешаване на значимия за изхода на делото материалноправен въпрос, е необходимо да се акцентира върху това, че търговската марка и търговското име/фирмено наименование/ са самостоятелни обекти на правото на индустриална собственост, съгласно легалното определение дадено в чл.1 от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. Търговската фирма, като словесно обозначение, следва да отговаря на установените в ТЗ изисквания, за да може да бъде вписана в регистъра и съответно с регистриранато наименование търговецът да участва в търговския оборот и да осъществява съответна стопанска дейност. С императивната разпоредба на чл.11, ал.2 ТЗ е въведено изключителното право върху фирмата – само за регистриралия я търговец. Смисълът на посочената разпоредба е да се предотврати въвеждането в заблуждение относно дейността на търговеца, както и имитацията на вече регистрирана фирма. Законодателно въведеното изискване за уникалност на търговското име следва да се преценява в национален мащаб в производството по регистрация. Съдържанието на абсолютното право върху фирмата предоставя на търговеца възможност да я използва в цялостната си дейност – при търговски преддоговорни и договорни отношения, рекламна дейност на произвеждани стоки и/или предоставяни услуги, отразяване на фирмата върху произвеждани и предлагани стоки. Вписването в търговския регистър и използването на съответно фирмено наименование е и задължение на търговеца по смисъла на чл.13, ал.1 ТЗ. Защитата на търговското име във всички страни – членки на съюза, съгласно чл. 8 от Парижката конвенция, следва да се реализира независимо от това, дали то съставлява или не част от една търговска марка. След като предоставената закрила не е обусловена от предварителни условия, не би могло да се противопоставя правото за изключително ползване на търговското име на абсолютното право на регистрирана марка дори и при наличие на словна идентичност. Като допълнителен аргумент за неоснователност на иска по чл.76, ал.1 т.2 ЗМГО би могло да се изтъкне и предвиденото в чл.14, ал.1 т.1 ограничаване на правото върху марка. Използването от страна на ответника на регистрираното търговско име при осъществяване на своята дейност, с оглед данните по делото, не следва да се приема като противоречащо на добросъвестната търговска практика по смисъла на чл.14, ал.1 ЗМГО, нито пък притежателят на правото върху марка може да забрани на търговеца да ползва своето име. Правото на марка като абсолютно субективно право, не може да се упражнява от касатора по начин, създаващ пречки за ответника да ползва търговското си наименование, правото върху което също има характеристика на абсолютно. Разпоредбата на чл.14, ал.1, т.1 ЗМГО не се отнася само до физически лица тъй като употребеното понятие „лице”, по смисъла на закона е физическо или юридическо лице/ § 1, т.1 от ДР на ЗМГО/. В тази насока е и казуалното тълкуване на разпоредбата, обективирано в Решение № 549/20.06.2007 г. по т.д. № 200/2006 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Що се отнася до доводите на касатора, че се касае за закрила на общоизвестна марка и съответно за приложението на чл.6 bis от Парижката конвенция, то дори и да се счете, че с оглед представените пред въззивната инстанция писмени доказателства, е проведено пълно и главно доказване на твърдението за общоизвестност на марката по смисъла на посочената конвенция, към която препраща § 1, т.3 от ДР на ЗМГО, то следва да се има предвид, че визираните в тази насока задължения на страните – членки на конвенцията са свързани единствено с регистрацията и използването на търговски марки, а не и с търговските имена като обекти на индустриална собственост. Що се касае до гражданскоправната защита на търговското име съгласно нашето законодателство, такава е предвидена по реда на ТЗ / чл.11, ал.2/ или по реда на Закона за защита на конкуренцията. Твърденията на касатора, че използваният от ответника знак не е идентичен с неговото търговско наименование, както и за противоречието на наименованието на морала и на обществения ред, са въведени за пръв път в процеса и затова е недопустимо да се преценяват по същество. Въз основа на горните съображения, настоящият съдебен състав приема за правилно разбирането на въззивната инстанция по настоящото дело, че с използване на фирмено наименование, идентично с регистрирана търговска марка не се осъществява нарушение на правото на марка по смисъла на чл.13, ал.1, т.2 и т.3 във вр. с ал.2, т.4 ЗМГО. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120 от 14.11.2008 г. по гр.д. № 2435/2007 г. на Софийския апелативен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: