Ключови фрази


8


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60461
София, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА


като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2065 по описа за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 5178 от 28.08.2020 г. по в. гр. д. 3069/2019 г. на Софийски градски съд е отменено решение № 365362/19.03.2018 г. по гр. д. № 63006/2010 г. на СРС, 123 състав и е постановен следният резултат:
- допусната е съдебна делба при равни квоти между С. Г. Д. и Й. Г. Д. на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор .....по КККР на [населено място] и находящите се в него къща с площ от 75 кв. м. и разгъната застроена площ от 150 кв. м., състояща се от сутерен от две стаи, кухня, тоалетна и антре и първи етаж от две стаи, кухня, баня и антре; 2 гаража с площ от по 20 кв. м.; две бараки с площ от 16 кв. м. и 15 кв. м.; стопанска постройка от около 20 кв. м.; подпокривен етаж с площ от 120 кв. м., състоящ се от стълбищна клетка, коридор, две стаи, тоалетна и две тавански помещения.
- отхвърлен е искът на С. Г. Д. срещу Й. Г. Д. за делба на пристройка с площ от 42 кв. м., състояща се от: сутерен от три мазета и първи етаж – от кухня, хол и коридор, както и надстройка с площ от 120 кв. м., състояща се от четири стаи, кухня, баня и коридор;
- отхвърлен е искът да делба на С. Г. Д. срещу А. М. Д..
- отхвърлена е претенцията на Й. Г. Д. по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на дарението, извършено от наследодателя Г. С. Д. в полза на С. Г. Д., извършено с нотариален акт № .... г.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
През 1954 г. наследодателят на страните Г. С. Д. е закупил заедно с Л. С. Ц. ливада с площ от 1100 кв. м. През същата година съсобствениците са извършили доброволна делба, при която Г. Д. е получил югоизточната част от мястото с площ от 550 кв. м., което по първоначалния регулационен план на местността “К.“ представлява парцел .... в кв....., а понастоящем е УПИ .... с площ от 738 кв. м., съответстващ на процесния ПИ с идентификатор .....
В периода 1958 – 1959 г. мястото на наследодателя е било застроено с двуетажна жилищна сграда, която през 1979 г. е била пристроена и надстроена и понастоящем се състои от следните етажи: сутерен: в старата част на сградата са разположени две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор и стълбище, а в пристройката - три мазета със светли площи 17.50 кв. м., двете по 5 кв. м.; етаж - в старата част на сградата са разположени три стаи, вестибюл, баня-тоалетна и стълбищна клетка, в новата - кухня, дневна, коридор с достъп от двора; втори етаж /полуетаж/ - над старата част на сградата са разположени две стаи, кухня, вестибюл, стълбищна клетка, а над новата - две стаи и баня-тоалетна; тавански етаж – стълбищна клетка, вестибюл, две тавански стаи и тоалетна, като останалата част от площта на етажа попада под скосената част на покрива. Старата част от сградата е с площ от 77 кв. м., а пристройката – 42,50 км. м.
Прието е, че пристройката и надстройката са извършени от синовете на Г. Д. – ищеца С. Д. и ответника Й. Д., въз основа на учредено от баща им право на строеж по реда на чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ /отм./ с декларация с нотариална заверка на 09.03.1979 г., надлежно вписана. С тази декларация Г. Д. е изразил съгласие синовете му Й. и С. да построят от свое име и за своя сметка жилищно помещение съобразно утвърден архитектурен план, със застроена площ от 120 кв. м., от които 78 кв. м. построени и 42 кв. м. пристройка, и надстройка на втори етаж, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет, баня, включително застроената част на пристройката и построената част. По делото е представен одобрен архитектурен проект на 27.06.1979 г. за пристройка и надстройка на масивна жилищна сграда. Проектът е одобрен по искане на посочените като молители Й. Д. и С. Д. и в същия са обозначени отделните обекти за всеки един от молителите: пристройката за С. Д., а надстройката за Й. Д.. Таванският етаж, който също е изграден от С. и Й., е извън учредената суперфиция.
Според свидетелите строежът е реализиран съвместно от съделителите. До края на 1979 г. били изградени в груб строеж вторият и таванският етаж. Ответникът Й. Д. и съпругата му А. Д. /също ответник/ се нанесли през 1982 г. на втория и на таванския етаж.
През 1983 г. е починала Е. Д., която е съпруга на Г. Д. и майка на двамата братя съделители С. и Й..
С нотариален акт № 191 от 03.12.1991 г., дело № 14957/91 г., С. Г. Д. е дарил на баща си Г. С. Д. собствената си 1/2 идеална част от следния недвижим имот: жилище-пристройка на първия етаж от двуетажната жилищна сграда, състоящо се от стая, кухня и антре с площ от 40 кв. м., и втория етаж от жилищната сграда, състоящ се от четири стаи, кухня, баня и антре с площ от около 117 кв. м., без дворното място върху което е построена сградата.
С нотариален акт № ...... г. Г. С. Д. е дарил на сина си С. Г. Д. гореописания имот.
Г. С. Д. е починал на 23.07.2010 г. и е оставил за наследници по закон синовете си Й. Г. Д. и С. Г. Д..
От правна страна, за да се произнесе по предявените искове за делба, въззивният съд е разсъждавал по следния начин:
За дворното място: прието е, че има идентичност между полученото от Г. Д. при делбата от 1954 г. дворно място и процесния ПИ с идентификатор ..... Мястото е съсобствено между С. Д. и Й. Д. и делбата му следва да се допусне при равни квоти:
За двата гаража, двете бараки и стопанската постройка – тези строежи съществуват и по силата на приращението по чл.92 ЗС са станали собственост на Г. Д., а след неговата смърт по наследство са преминали в патримониума на синовете му при равни права и затова делбата им също следва да се допусне.
За къщата /старата част на сградата/: Къщата е изградена по време на брака между родителите на С. и Й.. Искът за делба на тази къща не се оспорва и тя следва да бъде допусната между двамата братя при равни квоти.
За пристройката и надстройката: Вписването на молбата по чл.56, ал.2, т.2 ЗТСУ/отм./ има конститутивен ефект. Изграденото в резултат на суперфицията не е в патримониума на наследодателя на страните Г. Д. поради липса на предпоставките на чл.92 ЗС. Съделителите С. Д. и Й. Д. са станали собственици в резултат на осъщественото строителство в рамките на отстъпеното право на строеж. Съгласно приетото в съдебната практика в подобни казуси владението се осъществява посредством действията по построяване на сградата – решение № 194 от 14.10.2015 г. по гр. д. № 2767/2015 г. на ВКС, I г. о. След изграждането на сградата правото на строеж се е трансформирало в право на собственост върху построеното – за ищеца С. Д. върху пристройка с площ 42 кв.м., състояща се от сутерен – от три мазета, и първи етаж – от кухня, хол и коридор, а за Й. Д. – надстройка с площ 120 кв.м., състояща се от четири стаи, кухня, баня и коридор. Всеки от двата обекта е обособен със самостоятелен вход – обстоятелство, установено от показанията на свидетелите и от скиците, представляващи неразделна част от заключенията /основно и допълнително/ на вещото лице инж. Р.. По този начин се упражняват и правата от двамата съделители, като волята на бащата е била да обезпечи всеки от синовете си със самостоятелно жилище, видно от показанията на свидетелката Д.. По отношение на тези обекти делба не следва да се допуска, тъй като те са индивидуална собственост.
За таванския етаж: Този етаж е извън обхвата на учреденото право на строеж. Той представлява самостоятелен обект, тъй като има самостоятелен вход, състои се от три стаи със санитарен възел с преход от общо антре. В етажа няма кухня или кухненски бокс, но той отговаря на изискванията на чл.102, ал.3 от Наредба № 7 ПНУТ, според който в подпокривното пространство на жилищни сгради могат да се изграждат жилища и ателиета, а за обитателите на сградите – стаи-кабинети за индивидуална творческа дейност. Изискванията за ателиетата е да имат самостоятелен възел /тоалетна с мивка/, което в случая е изпълнено. Таванският етаж е приращение по смисъла на чл.92 ЗС и попада в наследството на Г. Д., а след неговата смърт става собственост на синовете му при равни права. Съдът е приел, че възражението на ответниците Й. и А. Д. за придобиване на етажа по давност е своевременно заявено, но е неоснователно. Съдът се е позовал на обстоятелството, че през 2011 г. двамата братя общо са подали молба за възстановяване на строителните книжа за УПИ ...., но решаващите му мотиви се основават на обстоятелството, че етажът е бил съсобствен и по делото не е установено ответниците да са отблъсквали владението на ищеца. Затова този етаж също следва да се допусне до делба при равни квоти.
По възражението на ответника Й. Д. с правно основание чл.30, ал.1 ЗН съдът е преценявал дали дарението по нотариалния акт № 57 от 06.12.1995 г., извършено от бащата Г. Д. в полза на сина му С. Д., накърнява запазената част от наследството на Й. Д.. Като резултат съдът е приел, че възражението е неоснователно.
Срещу решението са подадени две касационни жалби.
С. Г. Д. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен искът за делба на пристройката с площ 42 кв.м., състояща се от сутерен от три мазета и първи етаж от кухня, хол и коридор и надстройката с площ 120 кв.м., състояща се от четири стаи, кухня, баня и коридор.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: Поражда ли правно действие заявлението по чл.56, ал. 2 ЗТСУ /отм./ за учредяване право на строеж в дворното място, което е съпружеска имуществена общност, ако е подписано само от единия съпруг, без участието на другия, при действието на СК от 1968 г. Жалбоподателят счита, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1140 от 03.12.2008 г. по гр.д.№ 4437/2007 г. на ВКС, І г.о.
Й. Г. Д. и А. М. Д. обжалват решението в частта, с която е допусната съдебна делба на таванския етаж и в частта, с която е отхвърлена претенцията на Й. Г. Д. по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на дарението, извършено от наследодателя Г. С. Д. в полза на ищеца С. Г. Д. с нотариален акт № .... г.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: Когато близки роднини и сънаследници /съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от 10 години, трябва ли да извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 97 от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 325/2020 г., I г. о., а освен това по въпроса за допускане на делбата на таванския етаж въззивното решение било и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
По касационната жалба на С. Д.:
Макар в първата си част жалбата да има за предмет само отхвърлителното решение на въззивния съд по отношение на пристройката с площ 42 кв.м., състояща се на сутерена от три мазета и на първия етаж от кухня, хол и коридор, касационното обжалване следва да се допусне за целия сутерен и за целия първи етаж от сградата. Това се налага, тъй като пристройката не е самостоятелен обект на правото на собственост. Както в сутерена, така и на първия етаж от сградата пристройката няма необходимите по закон помещения, от които се състои едно жилище. По силата на чл.97 ЗС пристройката към всеки от тези два етажа образува едно цяло с главната вещ /старата сграда/, като по този начин се обособяват два самостоятелни обекта на правото на собственост – сутерен и първи етаж, включващи както стара, така и нова част. Съдебното решение не може да бъде различно за старата и за новата част на сградата и след като има жалба срещу това решение по отношение на новата част, то следва да се допусне касационно обжалване изцяло, включително и по отношение на старата част.
Касационното обжалване не може да се допусне по въпроса, поставен от С. Д.. Този въпрос не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като спор за правното действие на заявлението по чл.56, ал.2 ЗТСУ /отм./, подписано само от бащата Г. Д., не е бил въведен в процеса и въззивният съд не е изразявал становище по този въпрос. Самият жалбоподател, който е ищец по предявения иск за делба, се е позовал в исковата си молба на това заявление, от което черпи права заедно с брат си Й.. Ищецът не е въвел твърдение, че родителите му са били в граждански брак при закупуване на дворното място от баща му Г. Д. през 1954 г. и че при учредяване на правото на строеж е следвало да участва и майка му. По делото въобще няма данни кога е бил сключен бракът между родителите – преди или след закупуването на имота. Напротив, самият ищец е искал делба на това, което е построено въз основа на правото на строеж, общо учреденото на него и на брат му, т.е. самият той се е позовал на правното действие на заявлението за учредяване на право на строеж и по този въпрос не се е развил правен спор.
Касационното обжалване обаче следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, за проверка на извода на въззивния съд, че три мазета /на сутеренния етаж/ могат да се допуснат до делба отделно от две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор и стълбище на същия етаж, както и дали кухня, дневна, коридор /на първия етаж/ могат да се допуснат до делба отделно от три стаи, вестибюл, баня-тоалетна и стълбищна клетка на същия етаж. На същото основание – очевидна неправилност - следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и поради обстоятелството, че от фактическа страна съдът е отчел сделките по нотариални актове № .... г. и № ..... г., но когато е определял правото на собственост не е съобразил правното действие на тези актове.
Следва да се допусне касационно обжалване и в останалата обжалвана част на въззивното решение, по отношение на третия жилищен етаж /втори над сутерена/, на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, за проверка на извода на съда, че общо учредено право на строеж в полза на 2 лица може да породи правно действие за всяко лице по отношение на конкретен обект.
По касационната жалба на Й. Г. Д. и А. М. Д.:
По тази жалба не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предмет на жалбата е само таванският етаж, който е построен извън суперфицията по заявлението по чл.56, ал.2 ЗТСУ /отм./ и за който жалбоподателите са въвели възражение за придобивна давност. Този етаж по силата на приращението е станал собственост на собственика на земята, а след неговата смърт представлява наследствено имущество. Разяснения за това в кои случаи съсобственик /сънаследник/ може да придобие по давност идеалната част на друг съсобственик са дадени в ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, с което въззивният съд изцяло се е съобразил. Посоченото от жалбоподателите решение № 97 от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 325/2020 г., I г. о., разглежда една специална хипотеза, при която всеки от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен сънаследствен обект със знанието и без противопоставянето на другия сънаследник, която упражнява повече от 10 г. Прието е, че в подобна хипотеза има фактическо разделяне на наследствените имоти, при което всеки от наследниците владее имота, върху който е установил фактическа власт и това владение може да доведе до придобивна давност. Настоящият случай обаче не е такъв, затова към него не може да се приложи разрешението, дадено в това решение на ВКС, съответно – не може да възникне противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито пък очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване. По настоящото дело няма такова фактическо разпределяне на наследствените имоти, напротив, има спорове за права върху сутеренния и първия етаж от сградата; има и прехвърлителна сделка, която усложнява тези отношения, затова не може да се приеме, че „безпроблемната“ фактическа власт само върху таванския етаж може да доведе до придобиването му по давност от единия от съсобствениците, по аргумент от посоченото решение на тричленния състав на ВКС. По същите съображения въззивното решение не е и очевидно неправилно в тази част. Затова не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е допусната делба на таванския етаж.
Жалбоподателите не са поставили конкретен въпрос, свързан с оплакването им срещу мотивите на въззивния съд по чл.30, ал.1 ЗН. Въпросът за прилагането на този законов текст обаче ще възникне при разглеждане на касационната жалба на С. Д., която касае съсобствеността върху сутерена и първия етаж от процесната сграда, които са предмет на оспореното дарение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5178 от 28.08.2020 г. по в. гр. д. 3069/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която е допусната е съдебна делба на къща с площ от 75 кв. м. и разгъната застроена площ от 150 кв. м., състояща се от сутерен от две стаи, кухня, тоалетна и антре и първи етаж от две стаи, кухня, баня и антре и е отхвърлен е искът за делба на пристройка с площ от 42 кв. м., състояща се от: сутерен от три мазета и първи етаж – от кухня, хол и коридор, както и надстройка с площ от 120 кв. м., състояща се от четири стаи, кухня, баня и коридор, както и в частта, с която е отхвърлен искът да делба на С. Г. Д. срещу А. М. Д..
УКАЗВА на жалбоподателя С. Г. Д. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. и в същия срок да представи по делото доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата му ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5178 от 28.08.2020 г. по в. гр. д. 3069/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която е допусната делба на подпокривен етаж в същата сграда, с площ от 120 кв. м.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: