Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е   № 357   гр.София, 11.05.2010 г.     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Харизанова ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев   при секретаря  Райна Пенкова             и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 100/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 170/ 08.02.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 100/ 2010 г. по жалба на М. В. А., Ф. Х. А. и Т. М. В. е допуснато до касационно обжалване решение на Търговищки окръжен съд № 144/ 06.11.2009 г. по гр.д. № 279/ 2009 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Районен съд Омуртаг по гр.д. № 97/ 2009 г. в частта, в която е обявен за недействителен по отношение на А. С. Г. договорът за дарение, сключен с нотариален акт № 1* т.І, рег. № 1* н.д. № 156/2006 г. на нотариус Св. Г. за дарената от М. В. А. на дъщеря му Т. М. В. ½ ид.ч. от недвижим имот. Обжалването е допуснато за да се отговори на материалноправният въпрос могат ли да бъдат предмет на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД разпорежданията на длъжника с права, спрямо които не може да бъде насочено принудително изпълнение. По този въпрос има противоречива практика на съдилищата, като някои приемат, че несеквестируемите права не могат да бъдат атакувани по реда на чл.135 от ЗЗД, тъй като дори да бъдат върнати в патримониума на длъжника, кредиторът не може да обърне изпълнението върху тях, за да удовлетвори вземането си. Според други когато длъжникът е отчуждил свои несеквестируеми права, той сам се отказва от защитата, която би му дала секвестируемостта. Поради това той не може да възразява, че при обявяване на прехвърлителната сделка за относително недействителна спрямо кредиторът му, последният не би могъл да посегне върху правото, което е било предмет на сделката. Настоящият състав на Върховният касационен съд намира за правилно второто становище, застъпено в решение № 855 от 04.12.2003 г. по гр.д. № 123/ 2003 г., ІІ г.о. на ВКС и решение № 399 от 27.05.2004 г. по гр.д. № 668/ 2003 г., ІІ г.о. на ВКС. Логиката на несеквестируемостта се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане не негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Институтът идва да коригира в интерес на подложената на принуда личност общия принцип на чл.133 от ЗЗД, подчиняващ цялото длъжниково имущество на кредиторовото взискане. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще. Когато обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл.444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му. Ето защо няма логически основания да се счита, че по отношение на такова право не може да бъде уважен иск по чл.135 от ЗЗД. С връщането на имуществото в патримониума на длъжника се увеличава обезпечението на кредиторите му, които ще могат да насочат принудителното изпълнение към върнатото благо, без длъжникът да може успешно да им противопостави възражение за несеквестируемост. След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира по жалбата на М. В. А., Ф. Х. А. и Т. М. В. следното: Обжалваното решение е правилно. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че М. В. А. е осъден да заплати на А. С. Г. сумата 13 800 лв по запис на заповед от 04.06.2003 г. Издаден е изпълнителен лист в полза на Г. , образувано е изпълнително производство и по него са събрани едва 255 лв за частично погасяване на вземането. На 07.03.2006 г. М. В. А. и Ф. Х. А. дарили на дъщеря си Т. М. В. свой собствен недвижим жилищен имот. Следователно ищецът е кредитор с парично вземане спрямо М. А. , като последният след възникване на задължението се е разпоредил със свой недвижим имот – ½ ид.ч. от жилище, което е прехвърлил безвъзмездно на дъщеря си (с договор за дарение). С разпореждането кредиторът е увреден, тъй като длъжникът е намалил имуществото си, а и видно от материалите по образуваното изпълнително дело, длъжникът няма останало достатъчно имущество, което да послужи за удовлетворяване на паричното вземане на А. Г. По вече изложените по-горе съображения, секвестируемостта на правото е без значение, тъй като след извършване на разпоредителната сделка длъжникът не може да възразява за приложението на чл.444 от ГПК. Неоснователни са доводите на касаторите, че въззивният съд не е обсъдил надлежно доказателствата по делото и неправилно приел за доказано да е възникнало парично задължение по запис на заповед. Във въззивното решение е посочено какви факти приема за установени съдът и въз основа на какви доказателства. За записът на заповед е представен неоспорен от ответниците документ, който обективира волеизявлението. По делото не е имало нито твърдения, нито данни, които да сочат на неистинност на документа или на недействителност на волеизявлението на М. В. А., поради което фактическите изводи на въззивния съд не могат да бъдат счетени за неправилно формирани. Единственият друг довод на касаторите за неправилност на въззивното решение касае несеквестируемостта на имота, разпореждането с който се атакува от ищеца, и по който въпрос съдът вече изложи съображения. Други основания за незаконосъобразност касаторите не са изложили и такива не могат да се повдигат служебно от съда (чл.290 ал.2 от ГПК). В обжалваната част въззивното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения съдът   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение Търговищки окръжен съд № 144/ 06.11.2009 г. по гр.д. № 279/ 2009 г. в обжалваната част. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: