5 Р Е Ш Е Н И Е № 205 София, 26.11. 2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и десета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова ЧЛЕНОВЕ : Камелия Ефремова Бонка Йонкова при участието на секретаря И. В. изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 218/2010 година Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Р. Ч., Х. И. Ч. и М. И. Ч., тримата със съдебен адрес в гр. К., срещу решение № 1429 от 19.11.2009 г. по гр. д. № 2280/2009 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав. Касационната жалба е насочена срещу частта от решението, с която е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, І-7 състав, решение от 15.07.2008 г. по гр. д. № 158/2007 г. в частта за отхвърляне на предявените от касаторите против ЗК „Български имоти” АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за разликите съответно над 50 000 лв. до 120 000 лв. - за В. Ч., и над 30 000 лв. до 100 000 лв. - за Х. Ч. и М. Ч.. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост като се прави искане за отмяната му и за цялостно уважаване на исковете, ведно със законни лихви и разноски. Касаторите поддържат, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като не е съобразил значимите за прилагане на критерия „справедливост” конкретни обстоятелства и в резултат на това им е присъдил обезщетения за неимуществени вреди в занижени размери. Позовават се на незаконосъобразност на решението в частта за разноските поради неприсъждане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Ответникът ЗК „Б.и” АД - гр. София оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище, че въззивното решение е правилно в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното : За да потвърди решението на Софийски градски съд по гр. д. № 158/2007 г. в частта за отхвърляне на предявените от касаторите против ЗК „Български имоти” АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ за разликите над сумите 50 000 лв. - за В. Ч., и по 30 000 лв. - за Х. Ч. и М. Ч., до 120 000 лв., 100 000 лв. и 100 000 лв., претендирани като обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на И. Ч. - съпруг на първата и баща на другите двама, настъпила в резултат на ПТП от 02.06.2006 г., причинено виновно от водач на превозно средство, застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” в ответното дружество, Софийски апелативен съд е приел, че с оглед степента на доказаност на претърпените неимуществени вреди присъдените от първоинстанционния съд обезщетения са справедливи по смисъла на чл.52 от ЗЗД и претенциите за завишаването им са неоснователни. Въззивният съд е счел за неоснователно искането на процесуалния представител на ищците за присъждане на адвокатско възнаграждение с аргумент, че такова не се дължи поради неоснователност на подадената въззивна жалба. Решението е допуснато до касационно обжалване в атакуваната от касаторите част с определение № 399 от 23.06.2010 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по значимите за изхода на делото материалноправни въпроси, свързани с размера на дължимите обезщетения и приложението на установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Касационната жалба е частично основателна. С т.ІІ от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между него и лицето, което търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Извън общите критерии, преценката на обективно съществуващите обстоятелства, които са релевантни за размера на обезщетението и формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД, е конкретна и зависи от спецификите на разглеждания правен спор. При определяне на обезщетенията, полагащи се на касаторите като еквивалент на претърпените по повод смъртта на общия им наследодател неимуществени вреди, въззивният съд не е спазил съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. указания и се е отклонил от задължителната съдебна практика по приложението на чл.52 от ЗЗД. Нарушена е разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, въвеждаща справедливостта като ръководен принцип при присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на което се е стигнало до необосновано и незаконосъобразно занижаване на дължимите обезщетения. Безспорно е установено по делото, че наследодателят на ищците - сега касатори, И. Х. Ч. е починал на 76 г. в резултат на тежка черепно-мозъчна травма, получена при пътно-транспортно произшествие на 02.06.2006 г., причинено виновно от водач на превозно средство, застрахован в ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност”. В първоинстанционното производство са депозирани неопровергани свидетелски показания, които сочат категорично, че между починалия и неговите наследници - съпругата В. Ч., с която той е живял до смъртта си, и синовете Х. Ч. и М. Ч., са съществували близки отношения, изпълнени с взаимна обич, подкрепа, уважение и привързаност. Въззивният съд не е съобразил характера и действителното съдържание на тези отношения, а е акцентирал върху възрастта на починалия и здравословното му състояние, за което няма доказателства да е било влошено преди увреждащото събитие. Не са преценени обстоятелствата, при които е настъпила смъртта - неочаквано и като последица от тежка черепно-мозъчна травма, несъмнено предизвикала неприятни емоционални изживявания за близките на пострадалия. Игнориран е и интензитетът на претърпените морални болки и страдания, който има съществено значение за справедливия размер на обезщетенията. Посочените обстоятелства мотивират настоящия състав да приеме, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от касаторите неимуществени вреди по повод загубата на техния съпруг и баща е в размер на 60 000 лв. - за съпругата В. Ч., и по 35 000 лв. - за синовете Х. Ч. и М. Ч.. Предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ са основателни до размер на тези суми и неоснователни за разликите до претендираните размери - 120 000 лв., 100 000 лв. и 100 000 лв., за които подлежат на отхвърляне. Неоснователни са доводите на касаторите за присъждане на обезщетения в по-висок размер, предвид значителния лимит на поетата от ответника застрахователна отговорност. При отсъствие на доказателства за претърпени неимуществени вреди в по-голям обем от действително установения по делото лимитът на застрахователна отговорност сам по себе си не може да обоснове завишаване на дължимите от застрахователя обезщетения. В съответствие с изложеното и на основание чл.293, ал.1 вр. с ал.2 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част за разликите над сумите 50 000 лв. до 60 000 лв. - по иска на В. Ч., и над 30 000 лв. до 35 000 лв. - по исковете на Х. Ч. и М. Ч., вместо което ответникът следва да бъде осъден да заплати на касаторите обезщетения за неимуществени вреди в размер на още 10 000 лв. за първата и по 5 000 лв. за другите двама. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на касаторите разноски /за такси и експертиза/, съразмерно на уважената част от исковете, в размер общо на сумата 42.50 лв., а в полза на съда - държавна такса по чл.78, ал.6 от ГПК в размер на 400 лв. върху допълнително присъдените обезщетения /предвид частичното освобождаване на касаторите от държавна такса с определение по ч. гр. д. № 604/2007 г. на Софийски апелативен съд/. Независимо от изхода на спора, не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, каквото не се дължи и за въззивното производство. Касаторите са представлявани по делото от адв. П. К. и адв. А. Б., които са представили пред съда пълномощни и договори за правна защита и съдействие, съотв. договор № 016549 от 28.08.2006 г. и договор № 005753 от 03.06.2008 г. В р.ІІІ на договорите „Договорено възнаграждение” е отбелязано „безплатно на основание чл.38 от ЗА”, без да е посочено конкретно основание от кръга на визираните в т.1-3 на чл.38, ал.1 от ЗА, при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита по делата. Формалното позоваване на разпоредбата на чл.38 от ЗА не е достатъчно, за да обоснове извод за възникнало в полза на процесуалните представители основание да претендират и получат възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ при предпоставките на чл.38 от ЗА. Частичното освобождаване на касаторите от държавна такса също е без значение за приложението на чл.38 от ЗА, доколкото законът не създава презумпция за съществуване на основанието по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за безплатно процесуално представителство пред съд. В аналогичен смисъл е произнасянето в решение № 97/06.07.2009 г. и определение № 92/23.10.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., постановени при действието на ГПК от 2007 г. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 във вр. с ал.2 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1429 от 19.11.2009 г. по гр. д. № 2280/2009 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, в частта, с която е оставено в сила решение от 15.07.2008 г. по гр. д. № 158/2007 г. Софийски градски съд, І-7 състав, в частта за отхвърляне на предявените от В. Р. Ч., Х. И. Ч. и М. И. Ч. против ЗК „Б.и” АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ за разликите над 50 000 лв. до 60 000 лв. - за В. Ч., и над 30 000 лв. до 35 000 лв. - за Х. Ч. и М. Ч., вместо което постановява : ОСЪЖДА ЗК „Б.И” АД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Б.”, блок № 8, да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ на В. Р. Ч.А, Х. И. Ч. и М. И. Ч., тримата със съдебен адрес гр. К., ул. „П. Х.” № 33, офис 3 - адв. П. К., допълнително сумите 10 000 лв. /десет хиляди лв./ - за В. Ч., и по 5 000 лв. /по пет хиляди лв./ - за Х. Ч. и М. Ч., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на И. Ч., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие от 02.06.2006 г., ведно със законната лихва от 02.06.2006 г. до окончателното плащане, както и общо сумата 42.50 лв. /четиридесет и два лв. и петдесет ст./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1429 от 19.11.2009 г. по гр. д. № 2280/2009 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, в частта, с която е оставено в сила решението по гр. д. № 158/2007 г. на Софийски градски съд, І-7 състав, в частта за отхвърляне на предявените от В. Р. Ч., Х. И. Ч. и М. И. Ч. против ЗК „Б.И” АД искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ за разликите над сумите 60 000 лв., 35 000 лв. и 35 000 лв. до претендираните размери от 120 000 лв., 100 000 лв. и 100 000 лв. В останалата част решението по гр. д. 2280/2009 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, не е обжалвано и е влязло в сила. ОСЪЖДА ЗК „Б.И” АД да заплати по сметката на Върховен касационен съд сумата 400 лв. /четиристотин лв./ - държавна такса върху допълнително присъдените обезщетения, на основание чл.78, ал.6 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :