Р Е Ш Е Н И Е № 32 Гр. София, 22 март 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА С участието на секретаря И Петкова и в присъствието на прокурора С. А. като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 17/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. С. Г., защитник на подсъдимите М. И. Т., Ц. С. Ц. и Е. Ц. Ц. против решение № 215/25. 10. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 266/2018 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново. В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, като наред с това са изложени доводи за необоснованост на решението. Сочи се, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 107, ал. 2 от НПК и неоснователно е отказал да уважи доказателствените искания на защитата. Възразява се срещу извода, че обясненията на подсъдимите са недостоверни, като защитата настоява същите да бъдат кредитирани и касационната инстанция да приеме нова фактическа обстановка съобразно посоченото от подсъдимите. Поддържа се, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като жалбоподателите не са извършили деянията, за които са привлечени към наказателна отговорност, а ако касационната инстанция все пак приеме, че са ги осъществили, то към тях е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Изразено е несъгласие и с приложението на чл. 53 от НК, тъй като отнетите вещи не са били предназначени за извършване на престъпление. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимите с произтичащата от това отмяна на приложението на чл. 53 от НК, а като алтернатива – за намаляване на наказанието и индивидуализирането му при условията на чл. 55 от НК. В съдебно заседание подсъдимите не се явяват, редовно призовани, и не изразяват лично становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и пледира въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 23/23. 05. 2018 год., постановена по н. о. х. д. № 1316/2017 год. Окръжният съд – Плевен е признал подсъдимите М. И. Т., Ц. С. Ц. и Е. Ц. Ц. за виновни в това, че на 30. 07. 2017 год. в землището на [населено място], без съответно разрешение в съучастие като съизвършители търсили археологически обекти, като използвали техническо средство – металдетектор „марка“ и МПС – л. а. „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на подс. Ц. Ц., поради което и на основание чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК са осъдени на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева. На основание чл. 66 от НК наказанието лишаване от свобода, наложено на подс. Е. Ц., е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Подс. Ц. Ц. е признат за виновен и в това, че на 30. 07. 2017 год. в дома си в [населено място], [улица]държал повече от три археологически обекта на обща стойност от 91,00 лева, които не са идентифицирани и регистрирани по реда на Закона за културното наследство (ЗКН) и Наредба № Н – 3/03. 12. 2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, поради което и на основание чл. 278, ал. 6 вр. чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 лева. Подс. Ц. Ц. е признат за виновен и в това, че на 30. 07. 2017 год. в землището на [населено място] противозаконно държал оръдие, за което знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти –металдетектор „марка“, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7 вр. чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подс. Ц. Ц. най-тежкото от така определените наказания – една година лишаване от свобода, като основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил към него наложените глоби в размер на 3 000 лева и 5 000 лева. С присъдата подс. М. Т. е признат за виновен и в това, че на 30. 07. 2017 год. в землището на [населено място] и в дома си в [населено място], [улица] противозаконно държал оръдия, за които знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти, а именно: металдетектор “марка" и два броя антени за металодетектори, поради което и на основание чл. 277а, ал. 7 от НК и чл. 54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода. Подс. Т. е признат за виновен и в това, че 30. 07. 2017 год. в дома си в [населено място], [улица] държал повече от три археологически обекта на обща стойност от 4,00 лева, които не са идентифицирани и регистрирани по реда регламентиран в ЗКН и Наредба № Н – 3/03. 12. 2009 год. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, поради което и на основание чл. 278, ал. 6 и чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000 лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подс. М. Т. най-тежкото от така определените наказания – една година лишаване от свобода, като основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението му за срок от три години от влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил към него наложените глоби в размер на 3 000 лева и 5 000 лева. На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК съдът е отнел в полза на държавата принадлежащите на подсъдимите М. Т. и Ц. Ц. и послужили за извършване на престъплението вещи: - ½ ид.част от л. а. „марка” с рег. [рег.номер на МПС] ; - металдетектор „марка“ и два броя антени за металодетектори; - металдетектор „марка“ и - каталог с византийски монети „вид“. На основание чл. 53, ал.2 буква“б“ от НК съдът е отнел в полза на държавата и вещите – предмет на престъпленията по чл. 278, ал. 6 от НК. Присъдата е проверена по жалба на подсъдимите и с решение № 215/25. 10. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 266/2018 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, е потвърдена. Жалбата е частично основателна. По доводите за съществени нарушения на процесуалните правила: Възраженията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК следва да получат приоритетно разглеждане, защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат обсъждани останалите аргументи на жалбоподателите. Наред с това следва да се подчертае, че настоящият съдебен състав не дължи отговор на доводите за необоснованост на решението, защото същата не е сред касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Тъй като е съд по правото, а не по фактите, касационната инстанция не може да приема нови фактически положения, нито да пререшава въпросите относно достоверността и убедителността на доказателствата като сама кредитира част от тях за сметка на други или даде указания на долустоящия съд в тази насока – последното би означавало да подмени вътрешното му убеждение. Припомнянето на тези принципни положения е наложително не само защото съществен дял от оплакванията в жалбата са именно за необоснованост, но и предвид настоятелното искане касационният съд да кредитира безрезервно обясненията на подсъдимите, които въззивната инстанция е приела за неотговарящи на обективната истина, след което в противоречие с фактическите констатации в проверявания съдебен акт да приеме, че поводът за присъствието на баща и син Ц. и на техния познат М. Т. в района на р. /река/ в землището на [населено място] е търсенето на загубени от подс. Ц. Ц. рибарски принадлежности. От изложеното следва, че в обхвата на касационната проверка се включва единствено доколко въззивният съд е спазил правилата за формиране на вътрешното си убеждение, а прегледът на атакуваното решение дава основание за извод, че с изключение на обвинението по чл. 277а, ал. 7 от НК против подс. Ц. Ц., аналитичната му дейност е съответна на изискванията на НПК. Констатациите му, че подсъдимите са пребивавали в района на реката с цел търсене на археологически обекти, са направени след съпоставяне на обясненията на тримата с показанията на полицейските служители Й. Б., Б. М. и К. К.. Отчетено е не само, че двете групи гласни доказателствени средства си противоречат относно начина, по който са се развили събитията след появата на свидетелите, но и наличието на несъответствие в твърденията на подсъдимите дали са били заплашвани от служителите на реда. В същото време е съобразено, че К., М. и Б. са пресъздали в детайли възприятията си от действията на двама от подсъдимите с металотърсача, както и тези на тримата при извършване на проверката. Съдът е взел предвид, че свидетелите последователно и неотклонно са поддържали, че при появата им Ц. Ц. и М. Т. се смутили, а последният направил неуспешен опит да се освободи от намиращата се в джоба му антична монета, което обяснил с опасението му да не бъде намерена в него; отдадено е дължимото внимание и на факта, че по време на проверката никой от подсъдимите не е посочил, че целта на пребиваването им в местността е търсене на изгубени риболовни такъми, а напротив, подс. Т. е заявил, че отдавна се занимава с иманярска дейност; съобразени са и намерените в домовете на подсъдимите Ц. Ц. и М. Т. археологически обекти и каталог с византийски монети. Именно последните обстоятелства са дали основание за преценка, че не отговарят на обективната истина твърденията на Ц.-баща и Т. за единствено легално предназначение и употреба на намиращите се във фактическата им власт оръдия за търсене на археологически обекти. Отхвърлянето на последната част от обясненията на подсъдимите – тази, отнасяща се до намерените в домовете им артефакти, също не е извършено декларативно и неаргументирано. Преценката за недостоверността им е осъществена след комплексен анализ на доказателствената съвкупност като от съществено значение за това заключение е било констатирането на вътрешни противоречия в обясненията на Ц. Ц. и М. Т., както и на свид. Л. Ц., които от една страна настоятелно са поддържали, че са щели да предадат още на следващия работен ден находките, а от друга са опитали да омаловажат стойността им като археологически обекти, описвайки ги като боклуци. Незаслужен е упрекът към инстанциите по фактите за неизпълнение на задължението за разкриване на обективната истина досежно местоположението на подсъдимите в момент на задържането им от свидетелите Й. Б., Б. М. и К. К.. Вярно е, че експертът не е могъл да даде категоричен отговор дали баща и син Ц. и техният познат М. Т. са се намирали на територията на антично селище „име“, но това обстоятелство би имало значението, което му придава защитата единствено ако повдигнатото обвинение беше по чл. 277а, ал. 2 от НК – за извършване на теренни археологически разкопки, геофизически или подводни проучвания без съответно разрешение или за осъществяване на изкопни работи не по законоустановения ред на територията на недвижима културна ценност или в нейната охранителна зона. В настоящия казус обаче подсъдимите са обвинени за търсене на археологически обекти по чл. 277а, ал. 1 от НК, за чиято съставомерност не е необходимо дейността да се извършва в границите на недвижима културна ценност. Несподеляеми са аргументите за нарушено право на защита на подсъдимите, произтичащо от отказа на съда да приеме като веществени доказателства представените от тях предмети – рибарски принадлежности. Упрек заслужава не отказът на първата инстанция, а начинът по който е процедирала – първоначално да ги предяви на тримата полицейски служители и едва след това да се произнесе с определение, с което да откаже приемането им. Безспорно този начин на действие е незаконосъобразен и апелативният съд не е изразил становище в тази насока, но това обстоятелство не дава основание за отмяна на въззивното решение, защото не е станал причина да останат неизяснени обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Различно е положението относно обвинението против подс. Ц. Ц. за престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК. Внимателният прочит на материалите по делото води до извод, че съдилищата по фактите не са положили дължимите усилия за разкриване на обективната истина. Като веществени доказателства по делото са били приобщени общо три металдетектора – един, предаден доброволно от подс. Т. с марка “марка"; един, иззет при претърсването на автомобила на подс. Ц. Ц., описан в протокола за следственото действие като металдетектор с телескопична метална стойка, с червено копче и две батерии по девет волта, с надпис върху стойката „марка“; един, открит в дома на подс. М. Т., индивидуализиран в протокола за претърсване като металдетектор, черен на цвят, с бяла антена и бял кабел. При извършване на експертно изследване е установено, че работещ е металотърсачът, предаден от подс. Т.. Посочено е също така, че функционира и един от останалите металдетектори. Вещото лице обаче е било изключително лаконично при индивидуализация на тези предмети, като е заявило единствено, че те са от неустановена марка и модел, а в съдебно заседание е посочило, че годен за употреба е детекторът с изтрита марка. Налице е явна неяснота относно това кой от двата детектора – този от автомобила на подс. Ц. или този от дома на подс. Т. е функциониращ и следователно е годен предмет на престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК. Тази неопределеност е можела да бъде преодоляна посредством предявяване на веществените доказателства на експерта и страните – процесуално действие, което е било още по-наложително предвид последователно поддържаната позиция от подсъдимите Ц. и Е. Ц., че именно металдетекторът, иззет от автомобила им, е негоден за употреба. Вместо да изясни посоченото обстоятелство и да отговори аргументирано на това възражение на защитата въззивната инстанция декларативно е приела, че намереният в автомобила металотърсач е функциониращ и държането му от страна на подс. Ц. Ц. осъществява състав на престъпление по чл. 277а от НК. По този начин съдът е игнорирал забраната на чл. 303, ал. 1 от НПК и е основал решението си на недопустимо предположение като същевременно е оставил без отговор едно от основните възражения на защитата. Допуснатото нарушение на правилата, регламентиращи начина на формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по фактите, е съществено и налага атакуваният съдебен акт да бъде отменен в тази част, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на Великотърновския апелативен съд от стадия на съдебното заседание. Логична последица от този изход на делото е и отмяната на въззивното решение в частта, с която на основание чл. 53 от НК в полза на държавата е отнет металдетектор „марка“. По доводите за неправилно приложение на материалния закон: Изводът, че аналитичната дейност на въззивния съд (с изключение на посоченото по-горе относно металотърсача, в чието държане е обвинен подс. Ц. Ц.) не страда от пороците, описани в жалбата, има за последица и неоснователност на преобладаващата част от възраженията за неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка следва да се подчертае, че касационната инстанция преценява материалната законосъобразност на проверявания съдебен акт въз основа на фактите, приети от долустоящия съд и може да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК само ако те обосновават несъставомерност на деянието. В обсъжданата хипотеза попада единствено деянието по чл. 278, ал. 6 от НК, извършено от подс. М. Т., но не и останалите престъпления, за които подсъдимите са били признати за виновни. Във фактическата власт на Ц. Ц. и М. Т. са се намирали предмети от римската епоха и средновековието, датирани от експерта в периода ІІІ – VІ век и ХІІ – ХІV век (тези, иззети от дома на подс. Ц.) и ІІІ – ІV век (открити в жилището на подс. Т.). Независимо от обстоятелството, че по-голямата част от тях представляват само фрагменти от по-големи обекти, те са носители на информация за епохата, към която принадлежат и поради това притежават характеристиките на археологически обект по смисъла на чл. 146 от Закона за културното наследство (ЗКН), а следователно са и годен предмет на обсъжданото престъпление. Въпреки че същите са подлежали на задължителна регистрация и идентификация, подсъдимите Т. и Ц. Ц. не са предприели дължимите действия в тази насока. Тезата на защитата, че посоченото деяние не осъществява състав на престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК, се основава от една страна върху декларираното от подсъдимите намерение за предаване на вещите в регионалния исторически музей при неизтекъл седмодневен срок от намирането им, а от друга – върху явно незначителната обществена опасност на извършеното от М. Т. и Ц. Ц.. Във връзка с първия довод следва още веднъж да се припомни, че инстанциите по фактите аргументирано са отказали да признаят достоверност на обясненията на подсъдимите и на показанията на свид. Л. Ц. и след като съображенията им са убедителни и изчерпателни, ВКС не би могъл да пререши този въпрос. Отделно от това е необходимо да се подчертае, че макар да са разновидност на културните ценности, археологическите обекти се подчиняват на различен режим, съдържащ се в глава VІІ от ЗКН, поради което е без значение дали те са придобити в срока по ч. 93, ал. 1 от НК или извън него. Що се отнася до малозначителността на деянието, въззивният съд незаконосъобразно е отказал да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на подс. Т., като се е позовал на броя на артефактите, които са се намирали във фактическата му власт. Вярно е, че те са петнадесет, но при преценка на действителната обществена опасност на деянието не могат да бъдат игнорирани лошото състояние на предметите, по-голямата част от които са силно деформирани, фактът, че всички те са само фрагменти и следователно научната им стойност е значително по-малка, липсата на парична стойност на по-голямата част от тях и минималната такава на останалите – само четири лева. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства обосновава извод за явно незначителната обществена опасност на деянието, което само формално осъществява признаците на престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК. Ето защо в тази част въззивното решение следва да бъде отменено, а подс. Т. да бъде оправдан по посоченото обвинение. Различно е положението досежно извършеното от подс. Ц. Ц. деяние със същата правна квалификация. Тезата за неговата малозначителност не може да бъде споделена, тъй като във фактическата власт на подс. Ц. Ц. са се намирали значително по-голям брой предмети в сравнение с тези, държани от подс. Т.. От значение също така са и по-голямата им парична стойност, значителното им разнообразие и принадлежността им към различни исторически епохи. Всички тези обстоятелства не позволяват да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 от НК. Що се отнася до това, че част от предметите са в недобро състояние, а друга са фрагменти, тези обстоятелства не се отразяват съществено върху обществената опасност на деянието и следва да бъдат отчетени при индивидуализация на наказанието. На следващо място, инстанциите по фактите са приели в съответствие със закона и доказателствата по делото, че подсъдимите в съучастие като съизвършители са осъществили състава на престъпление по чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Обхождането на реката от тримата с включен металотърсач, така че да бъде засечено наличието на метални предмети във водата или под земната повърхност, е било насочено към установяване местонахождението на археологически обекти, поради което правилно е било квалифицирано като търсене по смисъла на цитираната разпоредба. Както вече беше посочено, за съставомерността на деянието е ирелевантно дали изпълнителното деяние се осъществява в границите на недвижима културна ценност, в охраняемата ѝ зона или извън нея. Нещо повече, съставът на престъплението щеше да бъде осъществен дори и ако подсъдимите изобщо не бяха намерили монетата, от която подс. Т. е опитал безуспешно да се освободи, и това е така, защото престъплението е на просто извършване и законодателят не е поставил изискване търсенето да е дало резултат. Подсъдимите не са имали съответното разрешение за тази дейност, а предвид нормативните изисквания за осъществяването ѝ те не са могли да придобият такова. Правилна е и преценката за наличието на квалифициращите признаци по чл. 277а, ал. 3 от НПК. За установяване местонахождението на търсените археологически обекти подсъдимите са използвали металдетектор, който представлява техническо средство по смисъла на цитираната разпоредба. Законосъобразно е прието, че за осъществяване на деянието е използвано моторно превозно средство – л. а. „марка” с рег. [рег.номер на МПС], тъй като районът на р./река/, в който са се намирали тримата, е извън населено място и за достигането до него е било наложително ползването на транспорт. Следва да бъдат споделени и изводите относно престъплението по чл. 277а, ал. 7 от НК, извършено от М. Т.. Обстоятелството, че намиращият се във фактическата му власт металдетектор „марка“ е бил използван от подсъдимия за търсене на метални пирони в стари дървени греди, не изключва съставомерността на деянието по посочения текст от НК след като е установено, че наред с тази легална употреба уредът е имал и изискуемото от НК предназначение и то е било известно или поне се е предполагало от дееца (в този смисъл и Р. № 111/2017 год. по н. д. № 483/2017 год. на III н. о., Р. № 265/2016 год. по н. д. № 780/2016 год. на III н. о. и др.). Наличието на знание за това, че металдетекторът и двете допълнителни антени, намерени в дома на подс. Т., са предназначени за търсене на археологически обекти е установено по несъмнен начин по делото предвид извършваната от подсъдимия дейност на инкриминираната дата и поведението му при появата на служителите на реда а също така и въз основа на обективните находки в жилището му. Тук е мястото да се отбележи, че обстоятелството, че инкриминираното техническо средство е използвано за осъществяване на престъплението по чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, не е пречка за ангажиране наказателната отговорност за престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК, тъй като двете разпоредби имат различен обект – докато чл. 277а, ал. 3 забранява търсенето на археологически обекти, ал. 7 криминализира притежаването на оръдия, предназначени за извършване на такава дейност (така и Р. № 367/2015 год. по н. д. № 1324/2014 год. на III н. о., Р. 107/2017 год. по н. д. № 180/2017 год. на II н. о.). Предвид тези съображения не може да бъде удовлетворена претенцията на подс. Т. за оправдаването му по това обвинение. При положение, че апелативният съд е направил законосъобразни изводи досежно наличието на квалифициращите признаци по чл. 277а, ал. 3 от НК, не могат да бъдат възприети доводите срещу приложението на чл. 53, ал. 1, б. „А“ от НК. Отнемането на ½ ид. част от л. а. „марка“ и на металотърсач “марка“ е логическа последица от факта, че те са послужили за извършване на престъплението по чл. 277а, ал. 1 от НК. Аналогичен извод следва да бъде направен и досежно отнемането в полза на държавата на каталог с византийски монети „вид“, който има отношение към престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК. По доводите за явна несправедливост на наложените наказания: Настоящият съдебен състав не констатира и наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НК, поне що се отнася до наказанията, наложени на тримата подсъдими за престъплението по чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 1 от НК и по чл. 277а, ал. 7 от НК, определено на подс. М. Т.. За посочените престъпления подсъдимите са санкционирани с минимума, предвиден в особената част на НК. Ето защо намаляване на наказанията за тях би било възможно единствено при условията на чл. 55 от НК, но предпоставките на цитираната разпоредба в случая не са налице. Вярно е, че и тримата подсъдими са с необременено съдебно минало и добри характеристични данни. Тези обстоятелства обаче не притежават изискуемата от закона изключителност и необичайност. Напротив, те са типични, норма, очаквани и желани от обществото. В същото време не могат да обосноват извод и за несъразмерна тежест на наказанието предвид отегчаващите обстоятелства, които за престъплението по чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 1 от НК са свързани с наличието на повече от едно квалифициращо обстоятелство по ал. 3 – употреба на техническо средство и на МПС, а за това по чл. 277а, ал. 7 от НК, извършено от подс. Т. – с факта, че металотърсачът е използван за извършването на друго престъпление. Жалбата е основателна единствено касателно наказанието, наложено на подс. Ц. Ц. за извършеното от него престъпление по чл. 278а, ал. 6 от НК. Апелативният съд се е солидаризирал с поставения от първата инстанция акцент върху броя на държаните от него предмети и върху факта, че той системно се занимава с незаконна иманярска дейност. Тези обстоятелства безспорно са отегчаващи такива, но значението и тежестта им са надценени от долустоящите съдилища. Пренебрегнати са относително ниската парична стойност на предмета на престъплението и недоброто състояние на част от артефактите. Последните обстоятелства рефлектират върху степента на обществена опасност на деянието и макар да не обосновават явната ѝ незначителност, в съвкупност с добрите характеристични данни и чистото съдебно минало на подсъдимите дават основание да се приеме, че целите по чл. 36 от НК могат да се постигнат и с по-малка продължителност на наказанието, а именно: шест месеца лишаване от свобода. В този смисъл следва да бъде изменено въззивното решение. Следва да се отбележи, че намаляването на посочената санкция няма за последица намаляване на общото най-тежко наказание, наложено на основание чл. 23, ал. 1 от НК, доколкото наказание лишаване от свобода за срок от една година е било наложено не само за престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК, а и за това по чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Корекция е наложителна обаче с оглед приложението на чл. 23, ал. 3 от НПК по отношение на подс. Ц. Ц.. След като на основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на подсъдимия най-голямото по размер наказание лишаване от свобода, окръжният съд е присъединил към него и двете глоби – тази в размер на 3 000 лева, определена за престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК и тази в размер на 5 000 лева, наложена за деянието по чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, а апелативният съд е потвърдил присъдата в тази част. Върховният съд е имал повод да отбележи (Р. № 109/71 год. на I н. о., Р. № 46/76 год. на I н. о.), че в разглежданата хипотеза, не се присъединяват всички глоби, а само най-голямата по размер, а настоящият съдебен състав не намира основание да отстъпи от това принципно разрешение, защото то е съобразено с принципа на поглъщане на по-леките от по-тежките наказания. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в частта относно присъединяването на по-малката по размер глоба към наказанието лишаване от свобода, наложено на подс. Ц.-баща. По отношение на подс. М. Т. тази отмяна е наложителна предвид оправдаването му за престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК. След като не констатира други основания за отмяна или изменение на решението извън посочените по-горе, в останалата му част то следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 215/25. 10. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 266/2018 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, в частта му, с която подс. М. И. Т. е признат за виновен за престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 9, ал. 2 от НК го ОПРАВДАВА по това обвинение. ОТМЕНЯ решението в частта, с която към наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимите М. И. Т. и Ц. С. Ц. на основание чл. 23, ал. 1 от НК, е присъединено и наказанието глоба в размер на 3 000 лева. ОТМЕНЯ решението в частта, с която подс. Ц. С. Ц. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. ОТМЕНЯ решението в частта, с която на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК в полза на държавата е отнет металдетектор „марка“. ИЗМЕНЯ решението в частта относно наказанието, наложено на подс. Ц. С. Ц. за престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК, като НАМАЛЯВА размера му от една година лишаване от свобода на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.