Ключови фрази
Делба * разпределение на наследствените имоти без теглене на жребий


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 91

София, 20.06. 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
при участието на секретаря Емилия Петрова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4198 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. Б. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Монтана, постановено на 12.07.2016г. по в.гр.д.№281/2015г., с което след отмяна на решението на първоинстанционния съд делбата е извършена по реда на чл.353 ГПК като в дял на З. Д. Д. е разпределен първи етаж, представляващ самостоятелно жилище, от сграда с идентификатор 48489.11.390.1 по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], ведно с 1/3 ид.част от ПИ с идентификатор 48489.11.390 по КККР на [населено място]; в дял на Д. И. Д. е разпределен втори етаж, представляващ самостоятелно жилище, от сграда с идентификатор 48489.11.390.1 по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], ведно с 1/3 ид.част от ПИ с идентификатор 48489.11.390 по КККР на [населено място] и в дял на Е. И. Б. е разпределена сграда с идентификатор 48489.11.390.2 по КККР на [населено място], с административен адресна [населено място], [улица], разположена в ПИ с идентификатор 48489.11.390, с предназначение: гараж и депо, ведно с 1/3 ид.част от ПИ с идентификатор 48489.11.390 по КККР на [населено място].
С определение №147/13.03.2017г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно задължението на съда при разпределянето на делбените имоти по реда на чл.353 ГПК да се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност разпредели на всеки съделител, респ. група съделители, равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Излага съображения, че въззивният съд е игнорирал възможността в допуснатия до делба имот да бъдат обособени три реални жилищни обекта и така всеки от съделителите да получи реален дял, като вместо това на нея, въпреки че притежава равни дялове с останалите съделители, е разпределил само с обект с предназначение „гараж и депо“; допуснал е съществен нарушения на съдопроизводствените правила при провеждане на процедурата по обособяване на отделните жилищни имоти в съответствие с одобрения инвестиционен проект, като не е назначил необходимите СТЕ; пропуснал е да обсъди в решението и не е взел предвид оплакванията, съдържащи се в нейната въззивна жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това делбата бъде извършена като се осигури възможност всеки съделител да получи реален дял. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителите Д. И. Д. и З. Д. Д. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излагат в писмени защити, представени преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
С влязло в сила решение, постановено на 08.03.2011г. по в.гр.д.№322/2010г. на Окръжен съд-Монтана е допуснато извършването на съдебна делба на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 48489.11.390 по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], целият с площ от 304 кв.м.; сграда с идентификатор 48489.11.390.1, разположена в този ПИ, с предназначение: жилищна, еднофамилна, с обща застроена площ 120кв.м., на два етажа и сграда с идентификатор 48489.11.390.2, разположена в същия ПИ, с предназначение: гараж и депо, между съделителите Е. И. Б., Д. И. Д. и З. Д. Д., при равни квоти.
Производството е във фазата по извършването на делбата.
С обжалваното решение е прието, че съществуващите обекти в жилищната сграда – първи и втори етаж, фактически представляват самостоятелни жилища – самостоятелни обекти, като фактическото съществуване на самостоятелни обекти в обща сграда изключва необходимостта от изготвянето на инвестиционен проект и съдебната делба би била действителна дори при разделянето на делбения имот и обособяването му в самостоятелни реални дялове, без последните да имат самостоятелен идентификатор. Предвид това, както и предвид обстоятелството, че до делба е допуснат и друг обект – сграда с идентификатор 48489.11.390.2, с предназначение гараж и депо, съдът е приел, че броят на делбените обекти съответства на броя на съделителите и е възможно делбените обекти да бъдат разпределени между съделителите по реда на чл.353 ГПК.
Посочено е, че са налице съществени различия в стойностите на допуснатите до делба имоти – жилищната сграда и гаража, както и в предназначението и характера им – с жилищно предназначение и с предназначение за други, нежилищни нужди, но предвиденият в чл.353 ГПК способ за извършване на делбата е приет за приложим.
Прието е, че се касае до три самостоятелни обекта и трима съделители, при което приложение следва да намери разпоредбата на чл.69 ЗН и всеки съделител да получи дял в натура.
При така изложените от въззивния съд съображения касационното обжалване е допуснато по въпроса относно задължението на съда при разпределянето на делбените имоти по реда на чл.353 ГПК да се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност разпредели на всеки съделител, респ. група съделители, равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им, доколкото разпределеният на съделителя Е. И. обект е гараж, а разпределените на останалите двама съделители обекти са жилищни.
В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №100/27.07.2015г. по гр.д.№6463/2014г. на Първо ГО на ВКС е прието, че към извършване на делбата чрез разпределяне на делбените имоти по реда на чл.353 ГПК съдът пристъпва когато броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите и същевременно жребият е невъзможен или много неудобен по критериите, посочени в ППВС №7/1973г., т.5: когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни или съделителите са направили с отделен дял подобрения на значителна стойност; жребието е невъзможно и тогава, когато делбата се извършва по колена или имотите се разпределят при групиране на съделителите, защото тогава не се получава самостоятелен дял от всеки съделител. При разпределянето по чл.353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците като по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделителити, да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им.
В случая по настоящето дело до делба е допуснат ПИ с идентификатор 48489.11.390 по КККР на [населено място] с площ от 340кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда на два етажа с идентификатор 48489.11.390.1, както и сграда /гараж и депо/ с идентификатор 48489.11.390.2, между трима съделители и при равни квоти, като според изслушаната по делото СТЕ на в.л.С. и в.л.Д. целият втори етаж представлява самостоятелно жилище, а първият етаж може да се подели на два самостоятелни дяла /жилища/, след извършване на съответни преустройства. Внесеният от Е. Б. в [община] инвестиционен проект, изработен въз основа на това заключение, обаче не е одобрен от главния архитект на общината /решение №10/12.05.2015г./, тъй като не отговаря на действащите СПН – липсва информация за разстоянието на долния ръб на прозорците до прилежащия тротоар.
По делото обаче е представен и втори инвестиционен проект, който е одобрен от главния архитект на [община], но доколкото не е бил изготвен въз основа на заключение на изслушана по делото СТЕ и не е приет като доказателство по делото, не е взет предвид от съда при постановяване на решението по извършване на делбата, макар според този проект да е предвидено обособяване на три самостоятелни жилища в допуснатата до делба сграда.
Игнорирането на възможността от допуснатия до делба имот да бъдат обособени реални дялове, включващи имоти от един и същи вид и предназначение обуславя извода, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по поставения въпрос за задължението на съда при разпределянето на делбените имоти по реда на чл.353 ГПК да се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност разпредели на всеки съделител, респ. група съделители, равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им, в противоречие със задължителната практика на ВКС, с оглед на което обжалваното решение се явява и по същество неправилно. При постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при извършването на преценката за поделяемостта и възможността от допуснатия до делба имот да бъдат обособени повече на брой дялове, представляващи имоти от един и същи вид и с еднакво предназначение.
След като по делото в проведеното от първоинстанционния съд открито съдебно заседание на 20.09.2012г. е представен надлежно одобрен от главния архитект на [община] инвестиционен проект, предвиждащ възможност за обособяване на три самостоятелни жилищни обекта, в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не се е произнесъл по направеното в подадената от Е. И. въззивна жалба искане за приемането му като доказателство по делото и не е обсъдил възраженията й срещу изразеното от първоинстанционния съд становище, че само проект, изготвен въз основа на изслушана по делото СТЕ може да бъде взет предвид от съда.
Така допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила следва да се приеме за съществено по смисъла на чл.281 ГПК, тъй като ако по делото се установи, че обособяването на самостоятелните жилищни обекти по така одобрения инвестиционен проект може да бъде извършено без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, делбата може да се извърши по начин всеки съделител да получи в реален дял жилищен имот, т.е. имот от същия вид и предназначение както и останалите съделители. Още повече, че във всички случаи, когато във втората фаза на делбеното производство е представен надлежно одобрен инвестиционен проект за обособяване на самостоятелни обекти в допусната до делба сграда, съдът е длъжен да допусне поисканата от съделителите, респ. от един от тях, експертиза за установяване на необходимите за реалното обособяване преустройства, за тяхната стойност, както и за неудобствата, които би създало тяхното извършване, независимо дали проектът е изработен въз основа на допусната, изслушана и приета по делото СТЕ или по инициатива на съделител. Одобреният по предвидения в закона ред инвестиционен проект представлява доказателство, удостоверяващо възможността за реално поделяне на сградата, като контролът на съда по законосъобразността на одобряването може да бъде извършен и след одобряването.
Действително не съществува пречка делбата да бъде извършена по реда на чл.353 ГПК като съделителите получат в реален дял обекти с различно предназначение, но ако съществува възможност от допуснатия до делба имот да бъдат обособени реални дялове с еднакво предназначение и всеки съделител да получи такъв реален дял, съдът следва да извърши необходимите съдопроизводствени действия по обособяването. Само ако от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че обособяването на такива самостоятелни обекти е невъзможно по причина, че за извършването му са необходими значителни преустройства или такива, които биха причинили неудобства, по-големи от обикновените, съдът може да извърши разпределение по реда на чл.353 ГПК и на обекти, съществено различаващи се по предназначение и стойност.
Наведените от съделителите Д. И. Д. и З. Д. Д. доводи за невъзможност обособяването на самостоятелни жилища на първия етаж от сградата да бъде извършено по причина, че всяко преустройство на строената през 1951-53г. сграда, свързано с разбиване на стени, е противопоказано за същата, могат да бъдат обсъдени, респ. да бъде преценена тяхната основателност, само след изслушване на експертно заключение за въздействието на предвидените с одобрения инвестиционен проект преустройства върху конструкцията на сградата, касаещо неудобствата, които това преустройство би създало.
По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за приемане като доказателство по делото на представения от съделителя Е. И. одобрен инвестиционен проект, приложен към писмо изх.№11-02-711-3/05.09.2012г. на главния архитект на [община], като се вземе предвид и обстоятелството, че инвестиционният проект е изпратен на главния архитект на основание чл.203 ЗУТ от районния съдия с писмо №546/26.07.2012г. за извършване на необходимото за неговото одобряване или отказ, както и за изслушване на съдебно-техническа експертиза за установяване на необходимите за обособяването на самостоятелните дялове според този инвестиционен проект преустройства, за тяхната стойност, за неудобствата, които би причинило тяхното извършване, както и за точно описание на обособените самостоятелни обекти и пазарната стойност на всеки един от тях.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение, постановено от Окръжен съд-Монтана на 12.07.2016г. по в.гр.д.№281/2015г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението е окончателно.

Председател:

Членове: