Р Е Ш Е Н И Е № 302 София, 04 август 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и шести май …........... 2011 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Гроздан Илиев ..................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Вероника Имова ................................. .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Румяна Виденова .................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Явор Гебов ......................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .......................... КНОХД № .. 1527 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Русенската окръжна прокуратура. Атакува се въззивна присъда № 17 от 10.03.11 год., постановена по ВНОХД № 135/11 год. по описа на Русенския окръжен съд. Като касационно основание се изтъква необоснованост и от там незаконосъобразност на въззивния акт. Иска се същият да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Протестът не се поддържа в съдебно заседание от представителя на ВКП. Последният пледира присъдата да се остави в сила. Защитата на подсъдимия излага доводи за неоснователност на протеста. Пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Това е и личното становище на подсъдимия. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените по делото съдебни актове, сочените основания и доводи и становището на страните, намира протеста за НЕОСНОВАТЕЛЕН. С присъда № 173 от 01.10.10 год. по НОХД № 1841/10 год. на РС – гр.Русе, подсъдимият Г. Т. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, като на осн. чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба. Оправдан е по първоначалното обвинение по чл. 325, ал. 2 НК. Само по жалба на подсъдимия присъдата е отменена от ОС – гр.Русе и дело е върнато за ново разглеждане. С присъда № 34 от 27.01.11 год. по НОХД № 3098/10 год. на РС – гр.Русе, Т. е признат за виновен в това, че на 02.07.10 год. в гр.Русе, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на осн. чл. 325, ал. 1 и чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лв. Оправдан е по първоначалното обвинение по чл. 325, ал. 2 НК. Съдът му е възложил направените по делото разноски. Отново само по жалба на Т. с атакуваната пред касационния съд присъда е отменена изцяло предходната. Подсъдимият е оправдан и по чл. 325, ал. 1 НК. В оправдателната му част по чл. 325, ал. 2 НК първоинстанционният акт е потвърден. Разглеждайки касационния протест във връзка със сочените в него основания, Върховният касационен съд намира, че не са налице законовите предпоставки за реализиране на правомощията му по чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК. Прокурорът формулира възраженията си срещу въззивния акт във връзка със сочените касационни основания, като резултат на допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила при осъществената от нея доказателствена дейност по въззивната проверка на присъдата на районния съд и постановяване на оправдателната такава. По своя смисъл, обаче, прави единствено извод за необоснованост, свързана с въпроса от обективна и субективна страна извършено ли е деянието от подсъдимия Т., което основание не подлежи на обсъждане и оценка в касационното производство, защото е извън кръга на изчерпателно очертаните с нормата на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Касационният контрол обхваща процесуалната законосъобразност на действията на съдилищата по събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото и формирането на тяхното вътрешно убеждение по фактите. ВКС нееднократно е посочвал в свои решения, че касационната инстанция отменява проверявания от нея съдебен акт, когато намери: че доказателствата са събирани избирателно; липсват източници за установяването на съществени обстоятелства, касаещи предмета на доказване, съобразно повдигнатото обвинение; че доказателствата са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно; че им е придадено съдържание, различно от действителното или фактическите констатации са изградени на базата на негодни доказателствени средства или несъществуваща доказателствена основа. Конкретният казус, обаче, не е такъв и липсват основания да се сподели такъв извод. Проверката на съдопроизводствените действия на въззивната инстанция не сочи същата да е допуснала съществени процесуални нарушения, налагащи упражняване на правомощието на ВКС за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Направен е обстоен анализ на всички доказателствени източници. Кредитирането или некредитирането на показанията на една или друга група свидетели във връзка с евентуалното участие на подсъдимия Т. в деянието, в което е обвинен, и преценката на свидетелските показания не е произволно, а е в резултат на задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства. Крайният резултат на доказателствения процес е обективиран ясно, убедително и по несъмнен начин, така, че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени от страните и контролната инстанция. В решението си ОС – гр.Русе е дал изчерпателен и обоснован отговор на относимите за решаване на делото по същество въпроси и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод. Не са налице обективни данни за нарушение на задължението на съда по чл. 107, ал. 3 НПК – да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства. Окръжният съд е преценил доказателствата и от двете категории, като негово право е да кредитира едната от тях, стига да изложи съображения по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК. В мотивите на присъдата това е направено, поради което съдът не може да бъде упрекнат в нарушение на основните принципи на наказателния процес, очертани с чл. 13 и 14 НПК. Касационната проверка на атакувания второинстанционен акт, отменяващ осъдителната присъда спрямо Т., не констатира решаващата инстанция да е придала на оправдаващите доказателства смисъл и тежест, какъвто те нямат. Законосъобразни са и правните изводи, че от обективна и субективна страни Т. не е извършил престъпление по чл. 325, ал. 1 НПК. В протеста се акцентира, че подсъдимият грубо е нарушил обществения ред, свързан със „създадената организация за провеждане на публичното мероприятие – работна среща с участието на висши представители на изпълнителната власт”. Такива нормативно регламентирани правила липсват в страната. Видно от показанията на свидетеля С. не е имало предвидена някаква специална организация на работната среща. Тя не е била забранена за външни лица. Не е бил предвиден пропускателен режим. Нямало е забрана да не се влиза след началото на срещата. Свидетелят не е възлагал на Д. да следи за спазването на такъв ред, а само да отмята по списък явилите се членове на работната група и да е на разположение като шофьор, ако се наложи транспорт за някой от гостите. От друга страна, няма събрани никакви доказателства за нарушение на общия ред в болничното заведение и за неговото нарушаване. На следващо място, за да е реализиран състава на чл. 325, ал. 1 НК нарушаването на обществения ред следва да е грубо. Прокурорът неправилно интерпретира обстоятелствата по делото. Въпреки общественото място, инцидентът между подсъдимия и Д. е станал достояние само на свидетелите Т., К., С. и П.. Никой от тях, обаче, не свидетелства Т. да се е държал грубо, агресивно, предизвикателна или шумно. Не е отправял обиди и не е нанасъл удари на Д.. Не е блъскал него и вратата. Според С. за инцидента не се е разбрало в залата, а само се е чул шум от счупеното стъкло. Т. само е искал да влезе в залата, обяснил е защо проявява интерес от срещата и е направил опит да отвори вратата, но грубо и неоснователно е възпрян от Д., довело до счупването на стъклото от последния. Не са събрани по делото доказателства подсъдимият да е скандализирал други посетители или лекари в болницата. Следва да се напомни, че само по себе си явяването в пияно състояние на публично място не представлява хулиганство. По делото е установено с техническо средство, че съдържанието на алкохол в кръвта на Т. е 0.47 промила, отразено дори в обвинителния акт /л. 6/, т.е. подсъдимият не е бил в пияно състояние. При възприетата концентрация е възможно да е изпил чаша вино или бира, а не съществува забрана след такава консумация да се посетят публични мероприятия дори с участието на висши представители на изпълнителната власт. Представителят на прокуратурата акцентира, че възприетия израз от рода на „сега ще стане голям панаир”, изречен от Т., води до извод, че престъплението е доказано и от субективна страна. И за прокуратурата съществува задължение за вземане на решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съгласно чл. 14, ал. 1 НПК. Посоченият израз може да се приеме като субективно отношение на дееца към предстояща хулиганска проява, но последната следва да бъде реализирана със съответните обективни признаци от състава на престъплението по чл. 325 НК. Той, обаче, може да е насочен и към друго развитие на нещата – да се предизвика публичното недоволство от обстоятелството, че представител на Федерация „Български пациентски форум”, за какъвто е упълномощен д-р Т. за района на гр.Русе/л. 56 от съдебното дело/ не е допуснат до провеждащата се работна среща с министъра на здравеопазването, с предмет – изготвянето на „областна здравна карта и предложения за структуриране на лечебните заведения за болнична помощ” /л. 33 от досъдебното производство/, тема, която безспорно касае пациентите. Това, което превръща в хулиганство нарушаването на правилата на обществото, е психичното отношение на дееца към извършеното: неговото съзнание, че със своето поведение той подчертава неуважението си към колектива, към обществения ред, т.е. преследва именно тази цел и извършва непристойни постъпки, които не могат да се обяснят с други някакви конкретни мотиви. Възможно е в някои случаи хулиганство да се извърши и при евентуален умисъл, когато деецът, преследвайки друга конкретна цел, допуска това да стане в обстановка и по начин, при които демонстрира едновременно и своето неуважение към обществото, предизвикателното си отношение към обществения ред и морала. С оглед посоченото по-горе, в конкретния случай не е реализирано такова психично отношение. Настоящата инстанция констатира, че виновен за инцидента е свидетелят Д., който е нарушил служебните си задължения. Превишил е правата си и е надхвърлил задачата, която му е поставил свидетеля С., единствено да отмята членовете на работната група по списък и да бъде на разположение при необходимост от съдействие, като водач на лек автомобил. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 17 от 10.03.11 год., постановена по ВНОХД № 135/11 год. по описа на Русенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................