Р Е Ш Е Н И Е № 121 София 04.04.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти април двехиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при участието на секретар Аксения Григорова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1147/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С въззивно решение на Софийски апелативен съд от 19.02.2010 г. по гр. д. № 2665/2008 г. ответниците Р. Х. С. и Г. Х. Р. са осъдени на основание чл. 31, ал. 2 ЗС солидарно да заплатят на ищцата Е. Г. М. сумата 79 695 лв., съставляваща обезщетение за лишаването им от ползване на съсобствен недвижим имот за времето от 20.11.2001 г. до 20.11.2006 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.11.2006 г. до окончателното изплащане. Ответникът Г. Х. Р. е осъден на основание чл. 31, ал. 2 ЗС да заплати на Е. Г. М. още сумата 5 465 лв. обезщетение за същия исков период, ведно със законна лихва от 28.11.2006 г. до окончателното плащане. Оставено е в сила решението на Софийски окръжен съд, 4 състав № 498/9.07.2008 г. по гр. д. № 76/2007 г. в отхвърлената част на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС до пълния предявен размер от 132 000 лв. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Е. Г. М. чрез адвокат Т. в отхвърлената част на иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата от присъдения размер 79 695 лв. до пълния предявен размер от 132 000 лв. Поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно-необосновано и незаконосъобразно. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата Р. Х. С. чрез адвокат Р. Ч. в осъдителната му част, с която тя е осъдена солидарно с Г. Х. Р. да заплати на ищцата Е. М. обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 79 695 лв. Поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Ответникът Г. Х. Р. чрез адвокат Р. Ч. е обжалвал решението в частта на солидарното му осъждане с Р. Х. С. да заплати на Е. М. сумата 79 695 лв. Поддържа, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Писмено възражение срещу жалбите е подадено от адвокат Т., като процесуален представител на ищцата Е. М.. Касационните жалби са подадени от легитимирани страни срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. С определение № 1023/21.10.2010 г., постановено по гр. д. № 1147/2010 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само по касационната жалба на ищцата Е. Г. М. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправни въпроси относно приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС, а именно: какъв е размерът на дължимо от съсобственика обезщетение, когато е ползвал изцяло общата вещ, лишавайки друг съсобственик от ползите с оглед правото на последния в съсобствеността на общата вещ; обстоятелството, че ищцата е прехвърлила част от притежаваното от нея право на собственост на трето лице преди образуване на съдебното производство /погрешно в определението е посочено „в рамките на съдебното производство”/ по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС релевантно ли е за размера, в който предявеният иск за обезщетение на това правно основание следва да се уважи. Отговор на правните въпроси: Размерът на дължимо от съсобственика обезщетение, когато е ползвал изцяло общ имот, лишавайки друг съсобственик от ползите от имота на основание чл. 31, ал. 2 ЗС се определя съобразно притежавания от съсобственика-ищец дял в собствеността на общия имот. Ако преди образуване на производството по делото спорното право или част от него бъде прехвърлено върху другиго спорът се разрешава с оглед правата на страните към момента на предявяване на иска. За да се произнесе по основателността на жалбата на Е. Г. М. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: Въззивният съд е приел, че ищцата, като съсобственик в имота притежава ¼ идеална част, че е налице писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, че имотът се ползва единствено от ответниците, че последните са предложили ползването на имота от ищцата само формално и че предявеният от нея иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е доказан по основание. По отношение на размера на иска съдът е посочил, че размерът на средногодишния наем за ползване на процесния имот за периода 20.11.2001 г.-20.11.2006 г. за дела, съответстващ на правата й /1/4 ид. ч./ възлиза на сумата 79 695 лв., до размер на която искът е уважен. Прието е и че с извършено от ищцата дарствено разпореждане в полза на сина си Д. М. ищцата се е разпоредила с половината от притежаваната от нея по силата на влязло в сила съдебно решение ½ идеална част от процесния имот. Касационната жалба на ищцата Е. Г. М. е неоснователна. Установено е по делото, че към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело /вх. № 3772/28.11.2006 г./ ищцата е доказала притежавано от нея право на собственост върху само ¼ идеална част от процесния съсобствен имот. За тази притежавана от нея идеална част от имота съдът й е присъдил дължимото от ответниците обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Много преди завеждане на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС /с нот. акт № 100/19.12.1997 г., том VІІ, нот. дело № 2100/97 г.-л. 4 от гр. д. 2665/08 г. на САС/ ищцата е дарила на сина си Д. А. М. притежавана от нея ¼ ид. ч. от имота и в настоящия процес тя няма право да претендира обезщетение за прехвърлената от нея преди завеждане на делото ¼ идеална част от имота. Неоснователно е позоваването на посочените с касационната жалба на ищцата решения Р. № 2411/9.10.1956 г. по гр. д. № 4746/1956 г., ВС, ІV г. о. и Р. № 286/9.05.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г., ВКС, І г. о. Посочените решения не са относими за конкретния случай. Тези решения са по приложението на чл. 121 ГПК/отм./ и се отнасят за случаи на прехвърляне на спорно право в рамките на съдебното производство, но процесният случай не е такъв. По оплакването в писмената защита на процесуален представител на ответниците Г. Х. Р. и Р. Х. С. за допусната очевидна фактическа грешка във въззивното решение относно пазарната цена на имота въззивният съд се е произнесъл с решение № 281/29.03.2010 г. по в. гр. д. № 2665/2008 г. и е влязло в сила, тъй като не е предмет на обжалване в подадените от тях касационни жалби. Касационните жалби, подадени от името на ответниците са неоснователни. Изложените с тях доводи са обсъдени от въззивния съд и изразеното разбиране се споделя от настоящия състав. Предвид изложеното въззивното решение следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав от 19.02.2010 г., постановено по гр. д. № 2665/2008 г. по описа на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: