Р Е Ш Е Н И Е № 5 С о ф и я, 12 февруари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 я н у а р и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 2128/2012 година. С касационен протест от военно-апелативна прокуратура се атакува решение № 46/23.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 44/2012 г. на военно-апелативен съд-София с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване допуснати съществени нарушения на процесуални правила и неправилното приложение на материалния закон. Против решението е подадена и касационна жалба от гражданския ищец Министерство на отбраната, Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, касаеща отхвърлянето на гражданския иск, ангажираща също касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК с искане за отмяната му в тази част и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд за отстраняване допуснати съществени процесуални нарушения и на материалния закон за уважаване на гражданската претенция за обезвреда на причинените на ведомството имуществени вреди от престъпната деятелност на подсъдимата. Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения протест и жалбата на гражданския ищец. Гражданският ищец Министерство на отбраната, чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба и моли както тя, така и протестът да бъдат уважени по изложените в тях съображения. Подсъдимата М. Ф. С.-Г. и защитникът й адв.Д.Д. от САК молят протеста и жалбата да бъдат оставени без уважение, като неоснователни, а атакуваното решение, като правилно и законосъобразно постановено, да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение разгледа протеста и жалбата в пределите по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 200 от 02.05.2012 г. по НОХД № 200/2011 г. Софийският военен съд е признал подсъдимата М. Ф. С.-Г. от София за невинна да е извършила на 10.06.2009 г. в София, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Социални дейности на Министерство на отбраната”(ИА”СД на МО”) престъпление по чл.220, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и е оправдана по това обвинение. Отхвърлен е предявеният от Министерство на отбраната, Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” граждански иск за възстановяване на причинените от деянието на подсъдимата имуществени вреди в размер на 27 403,17 лв, като неоснователен. Разпоредено е направените по делото разноски в размер на 1760 лв да останат за сметка на държавата. Присъдата е била протестирана от военно-окръжна прокуратура-София като постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно анализа на доказателствените материали, заради необосноваността й и при неправилно приложение на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна съобразно предявеното на подсъдимата обвинение, с налагане на съответно наказание с лишаване от свобода, алтернативно, след отмяната й делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав за отстраняване на процесуалните нарушения и постановяване от първата инстанция на осъдителен съдебен акт. Присъдата е била обжалвана и от гражданския ищец Министерство на отбраната, Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” (бивша ИА”СД на МО”), с оплаквания за необосноваността й и искане за отмяната й и постановяване на нова за уважаване на предявения иск, със съответните последици. С решение № 46 от 23.10.2012 г. по ВНОХД № 44/2012 г. военно-апелативният съд-София е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. В касационния протест се развиват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и от въззивния съд при анализа на доказателствените материали и при изграждане на вътрешното му убеждение по правно релевантните факти, довело до неправилното приложение на материалния закон, като се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд за отстраняване на визираните процесуални и материалноправни пропуски. С касационната жалба на гражданския ищец Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” (ИА”ВКВПД”), която повтаря изложените в касационния протест основания за претендираната касационна проверка на въззивното решение, но в гражданско-отхвърлителната част, се подкрепя искането за отмяна в тази му част и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационните протест и жалба са подадени в законния срок, от страни, имащи право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК и са допустими. Разглеждайки ги по същество, касационната инстанция намира протеста и жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения : По протеста на военно-апелативна прокуратура – София : В касационния протест, макар да са ангажирани двете основания за неправилност на въззивното решение по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, с наведените в тяхна подкрепа доводи всъщност се отправят упреци към правните съждения на двете съдилища по фактите, по установяването на които не се спори от страните, включително и пред настоящата инстанция. За разлика от въззивния протест, в който е компютърно пренесена обстоятелствената част на обвинителния акт, без каквито и да е съображения за необоснованост или незаконосъобразност на атакуваната с него първоинстанционна оправдателна присъда, в настоящия изложените такива също не убеждават доколко възприетите факти удовлетворяват изискванията за съставомерност на инкриминираните деяния като продължавано престъпление по чл.220, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК. Като се търси подкрепа в няколко решения на състави на Върховния административен съд, по които страна е било МО, за престъпно се счита, от една страна, бездействието на подсъдимата да поиска да се прогласи нищожността на административните актове при проведени от св.Д. тръжни процедури с последващо прекратяване на сключените от него като лице без представителна власт наемни договори за двата процесни обекта и изземването им от наемателите, а от друга, като незаконосъобразно ги е счела за нищожни (а те били и валидирани със сключените от св.С. анекси от 30.07.2008 г.), неправомерно провела нови процедури и сключила нови наемни договори при облекчени за наемателите условия, увредили имуществото на МО с разликата в наемната цена на обектите до края на срока на „заварените” от нея наемни договори, което се установявало от показанията на членовете на тръжните комисии и от заключението на експерта Р.М.. В тези правни рамки се настоява за връщане на делото на въззивния съд за осъждане на подсъдимата по предявеното й обвинение. Това становище на протестиращия прокурор не се възприема от представителя на Върховната касационна прокуратура и то с основание. Проблемите около сключените от изпълнителния директор на ИА „ВКИ”-МО св.С. наемни договори за отдадени под наем предоставени за стопанисване от МО обекти (дейност, преминала през лятото на 2008 г. към ИА „СД на МО”) са възникнали във връзка с виждането на ръководството на министерството (св.Ц. и негови подчинени) за тяхната нищожност, породена от незаконосъобразното делегиране от св.С. на св.Д. на права по провеждане на тръжните процедури и по сключване на съответните договори. За разрешаването им били ангажирани експерти по извършения вътрешен одит, така и прависти както към изпълнителната агенция, така и на ниво МО. С оглед формираното становище, след встъпването си в длъжност като изпълнителен директор на ИА„СД на МО” на 20.11.2008 г. подс.С. предприела действия по прекратяване на наемните правоотношения с наемателите и за двата процесни обекта, не срещнала „съпротива” от тяхна страна и след тръжна процедура сключила със спечелилите търговете стари наематели нови наемни договори, но за 5-годишен срок и на по-ниска месечна наемна цена, съобразно заложените в условията на търговете параметри. С това, според обвинението, тя умишлено не е изпълнила свои правомощия и е сключила неизгодни за МО, в частност за ИА „СД на МО” договори и е причинила значителни вреди на ведомството. В протеста като съществен порок на правните изводи на съда се сочи възприемането на „най-важното обстоятелство по делото” – че сключените от св.Д. договори били нищожни, а всъщност те били унищожаеми, около което се развиват обилни съображения с позоваване на практика на ВАС по дела, касаещи заповеди относно други отдавани под наем обекти на МО. Не обаче това е същественото от предмета на доказване по делото. Съставът на престъплението по чл.220, ал.1 от НК изисква съзнателно, т.е. умишлено сключване на неизгодна сделка от длъжностно лице, комуто са дадени правомощия да стори това, от което са последвали значителни вреди за стопанството или предприятието, учреждението или организацията, което то представлява. Правилно въззивният съд е отбелязал противоречието в позицията на прокуратурата при очертаване на фактите, въз основа на които претендира осъждането на подс.С. за коментираното престъпление. Следва да се отбележи, че част от тях, например свързаните с опита на прокурора да героизира св.К. заради противопоставянето й на св.Ц. или тези за подсъдимата, избрала обратната позиция, нямат правно значение. От друга страна, тезата за проявено от нея бездействие няма как да се свърже с обвинението за сключване на неизгодни за агенцията договори, освен ако от тези факти може да се извлече умисъла й за това, но в случая такива изводи не се следват. И от мотивите на цитираните от прокурора решения на ВАС по сходни случаи в този период се вижда, че са били пропуснати редица възможности за прогласяване нищожността на постановени при провеждане на тръжните процедури административни актове, имало е разнопосочни действия, като св.С. е потвърдил извършените от св.Д. действия за други обекти, не и за процесните, впоследствие пък е започнало отстраняването на наематели на обекти, по чиито жалби има произнасяне на ВАС. От това се вижда, че при различните становища за разрешаване на забелязания при одита проблем не може подс.С. да бъде упрекната, че не е избрала правилния път, а оттам – това да й бъде вменено във вина за осъществяване на престъплението, за което е обвинена. Ако тя е имала умисъла да бездейства (не изпълни задълженията си) с цел да облагодетелства наемателите, както твърди обвинителя, и от това са настъпили или са могли да настъпят значителни реални вреди, то тогава може да се говори за друго престъпление. При двата процесни обекта обаче не е имало усложнения, за което свидетелства и св.Р.М., като наемателите са били правно посъветвани да възприемат становището на ИА „СД на МО”, изразено в уведомителните писма за прекратяване на наемните им правоотношения. Последващите действия на подсъдимата са били съобразени с изискванията за определяне на съответните комисии, на параметрите, при които се предлага да се сключат бъдещите наемни договори. Обвиненията за по-ниска цена и по-дълъг наемен срок, с което агенцията била ощетена също не са съобразени с доказателствения материал. Вещото лице Р.М. при разпита му от военния съд подробно е изяснил недостатъците на методиката при формиране на наемната цена за отделните обекти и възможностите за проява на субективизъм, но като е утвърдил оценките на „колегите-оценители” като „коректно определени” и съобразени с променилата се стопанска ситуация от тази, при която са били сключени „заварените” към началото на 2009 г. наемни договори. За по-дългия наемен срок на двата процесни договора не може да се приеме, че той е в полза на наемателите, защото при неблагополучия в дейността им, за което са наели обектите, те имат разписан в договорите и в гражданското законодателство механизъм за прекратяването им и в този случай срокът е в полза на наемодателя, който има интерес обектът да е нает, а не празен. И на последно място, от обективна страна за престъплението по чл.220, ал.1 от НК е необходимо да са настъпили реално значителни вреди за ведомството, представлявано от подс.С. в онзи период, в случая ИА „СД на МО” (понастоящем ИА „ВКВПД” на МО) и те да са целени или най-малкото съзнателно допускани от нея. Вещото лице М. е дал заключение за такива вреди във вариантите, поставени като задача на експертизата му, но като е заявил, че не е компетентен да заключи дали има щети за МО. Прокурорът ги е формулирал като настъпили от това, че „С. се е отказала от възникнали вземания и е договорила нови вземания в значително по-малки размери”. Наемната цена е вземане за наемодателя на датата на падежа на месечната вноска, като в инкриминираните договори не е предвидено предплащането й, за да се говори, че за останалия срок на „заварените [фирма] на МО” (без значение какъв начален момент ще се избере от разработените от експерта М. варианти) е имало ликвидно и изискуемо вземане, от което последната да се е отказала и от това да е настъпила щета за агенцията. Какъв следва да е характерът на съставомерната щета от инкриминираното деяние е уточнено и в ППВС № 7/76 г., р.І, т.3, а в т.6 на същото постановление е изяснено въз основа на какви обстоятелства следва да се оценява неизгодността на анализираната сделка, като икономическата й значимост, доколкото всяка неизгодна сделка касае или намаляване на имущество, или увеличаване на задължения съобразно и необходимостта от сключването й, следва да се преценява именно към момента на сключването й. И в принципното решение № 103 от 28.12.1987 г. по н.д.№ 96/87 г. на ОСНК е изразено категоричното становище, че престъпление по чл.220, ал.1 от НК е налице само когато деецът е действал умишлено, а не по непредпазливост, когато пък то би съставлявало престъпление по чл.219, ал.1 от НК. В случая и такава непредпазливост липсва, тъй като подс.С. нито е могла, нито е била длъжна да оцени вярно сама или с помощта на юристи правното състояние на сключените от св.Д. наемни договори, законосъобразността на предхождащата ги тръжна процедура въз основа на издадени пак от него заповеди, както и да настоява да се запази досегашната наемна цена за съответните обекти, а не да се съобрази с формираната от съответните специалисти в агенцията. Като краен извод, ВКС намира, че апелативният съд е анализирал събраните по делото обилни доказателства във връзка с наново проведените процедури за и по изпълнение на сключените със спечелилите ги търговци договори за наем на двата процесни обекта на МО на територията на София обективно, всестранно и пълно и убедително е обосновал изводите си по фактите от кръга на тези по чл.102 от НПК. Съгласявайки се с изложената от военния съд фактическа обстановка, той ги е обосновал със собствени съображения, дал е дължимия се отговор на направените във въззивния протест доводи във връзка с доказателствения анализ на първата инстанция, в изпълнение на задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК, като е отрекъл да има превратно интерпретирани или игнорирани доказателства и доказателствени средства. На тази основа са изградени изводите му относно приложимите правила (като фактическо обвинение), очертаващи правата и задълженията на подс.С. в качество й на длъжностно лице от системата на военното ведомство и като изпълнителен директор на ИА „СД на МО” за осъществяване на дейността по отдаване под наем на стопанисвани от ведомството имоти, включително процесните. Поради това ВКС намира, че няма допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ВКС намира, че в рамките на надлежно установените факти съдът правилно е приложил материалния закон и не е налице и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК, за да се уважи искането на прокурора за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с цел отстраняване неправилното му приложение. Не са налице съставомерните елементи на престъплението по чл.220, ал.1 от НК в поведението на подсъдимата както от обективна, така и от субективна страна и законосъобразно е постановено оневиняването й изцяло по предявеното обвинение. ВКС се солидаризира, с горните допълнения, с правните изводи на въззивния съд и не съзира основание за ангажиране на наказателната й отговорност за инкриминираната й деятелност. Всичко изложено определя подаденият касационен протест за неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. По жалбата на гражданския ищец Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело” на МО: Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Безспорно, основанието на иска е деянието, но за да бъде основателен, следва да е доказана вредата за ищеца, авторството на дееца и виновното му и противоправно, на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, поведение, намиращо се в пряка причинна връзка с вредите. Реална вреда за ищеца не е доказана, а това обезмисля обсъждането на другите елементи за ангажиране на гражданската й отговорност. Поради това ВКС прие, че при така очертаните с жалбата параметри на касационната проверка на решението в гражданската му част не се дължат повече съображения, при изложените за липса на противоправно поведение на подсъдимата и за реално причинени на ищеца вреди. Жалбата, като неоснователна, следва също да бъде оставена без уважение. При липсата на касационно основание за отмяна на атакувания съдебен акт същият следва да бъде оставен в сила. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46/23.10.2012 г., постановено по ВНОХД № 44/2012 г. на военно-апелативен съд-София. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :