Р Е Ш Е Н И Е № 143/2015 г. гр.София, 20.01.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Никова гр.дело № 2667 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Р. А. Ч. и Г. П. Ч. с вх. № 2861 от 11.03.2015 г., уточнена с молба вх. № 682 от 07.04.2015 г., за отмяна на влязло в сила решение № 168 от 30.12.2013 г. по гр.д.№ 77/2011 г. по описа на Районен съд - Златоград. Поддържат, че са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Постъпили са отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК от ответника по молбата Р. М. П. чрез адвокат А. Х. от АК – С. и писмена защита, в които се оспорва допустимостта и основателността на молбата за отмяна. Ответникът претендира разноските за настоящото производство. По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 99 от 11.06.2015 г. След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е неоснователна, както по отношение хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, така и по отношение хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Атакуваното решение № 168 от 30.12.2013 г. по гр.д.№ 77/2011 г. по описа на Районен съд – Златоград е влязло в сила в частта му, в която то е потвърдено с решение № 137 от 08.04.2014 г. по в.гр.д.№ 73 /2014 г. по описа на Окръжен съд – Смолян, а именно - в която е уважен иск на Р. М. П. срещу Г. П. Ч. и Р. А. Ч. с правно основание чл. 108 ЗС за установяване собствеността /на основание покупко-продажба, обективирана с нотариален акт № 111, том 1, рег.№ 1213, д.№ 111/2009 г. на нотариус М. Д. с район на действие РС – З./ и предаване владението на УПИ ХХ-230, кв. 24 по ПУП на [населено място], с площ 754 кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м., с описани в решението граници на УПИ. Посоченото решение № 168 от 30.12.2013 г. по гр.д.№ 77/2011 г. по описа на Районен съд – Златоград е потвърдено и съответно е влязло в сила и частта му, в която са отхвърлени иск на Г. П. Ч. и Р. А. Ч. срещу Р. М. П. с правно основание чл. 124 ГПК за признаването им за собственици на същия имот на основание давностно владение, осъществявано в периода след 1994 г., както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт І 11, том 1, рег.№ 1213, д.№ 111/2009 г. на нотариус М. Д. с район на действие РС – З.. В частта, в която с решение № 168 от 30.12.2013 г. по гр.д.№ 77/2011 г. по описа на Районен съд – Златоград са отхвърлени иск на Г. П. Ч. и Р. А. Ч. срещу Р. М. П. с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на настоящите молители за собственици на процесния имот на основание давностно владение, осъществявано в периода от 1969 г. до 1994 г., първоинстанционното решение е обезсилено и производството е прекратено с окончателното (на основание чл. 296, т. 1 ГПК) въззивно решение. В тази му част първоинстанционното решение не съставлява влязъл в сила съдебен акт и видно от съдържанието на молбата за отмяна не е обект на молбата по чл. 303 и сл. ГПК. За да се постанови уважаването на иска по чл. 108 ЗС и съответно – отхвърлянето на иска по чл. 124 ГПК, е прието, че Р. М. П. е придобил собствеността на процесния имот (земя и сграда) по силата на покупко-продажба, изповядана и вписана на 02.07.2009 г. Прието е, че имотът е бил собственост на бащата на Г. П. Ч., като с нотариален акт от 1987 г. процесното дворно място било прехвърлено на сестра му В. П. В. срещу задължение за гледане и издръжка, а през 1993 г. отново на В. П. В. била дарена и жилищната сграда, построена в същия УПИ. С нотариален акт от 22.10.2004 г. В. П. В. и съпругът й М. Н. В. продали на Е. П. Л. целия имот (земя и сграда), а последната и съпругът й го продали на Р. М. П. на 02.07.2009 г. със сделка, обективирана в нотариален акт № 111, том 1, рег.№ 1213, д.№ 111/2009 г. на нотариус М. Д. с район на действие РС – З.. Последвало (на 24.08.2009 г. – след смъртта на майката на Г. Ч.) предявяване на иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД от страна на Г. П. Ч. срещу сестра му В. П. В. и съпругът й М. Н. В. за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот от 1987 г. С влязло в сила решение съдът развалил договора от 1987 г. до размера на 1/3 идеална част от дворното място, полагаща се на наследника Г. П. Ч.. Констатирано е, че исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е вписана на 26.08.2009 г., а Р. М. П. е закупил имота на 02.07.2009 г. - преди вписване на исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. По тази причина е прието, че Р. М. П. се ползва от разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД – развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата на трети лица, придобити преди вписване на исковата молба. С нотариалния акт, вписан преди исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е ограничено обратното действие на развалянето на договора – то се разпростира само между страните, без да засяга придобитото право на собственост от последващите приобретатели на имота. Обсъдено е поддържаното както в писмения отговор на иска по чл. 108 ЗС, така и в предявения от Г. и Р. Ч. иск по чл. 124 ГПК твърдение, че те са придобили имота по силата на давностно владение в период от 1969 г. насетне (с направено уточнение, че давността е изтекла към 22.05.1981 г.), а Г. Ч. - и по наследство от родителите си П. (Ш.) и К. Ч.. В тази връзка е съобразена силата на пресъдено нещо на решение № 559 от 01.07.1994 г. по гр.д. № 117/1994 г. на РС - Златоград, влязло в сила на 16.09.1994 г. с потвърждаването му с решение № 947 от 16.09.1994 г. по гр.д.№ 896/94 г. на ОС - Смолян, с което са отхвърлени предявените от Г. Ч. срещу В. П. В. насрещни искове за собственост и за обезсилване на нотариален акт от 09.02.1993 г. с мотиви за неоснователност на твърдението на Г. Ч., че дареното по НА от 09.02.1993 г. не е било собственост на дарителя П. (Ш.) Ч.. Прието е, че за Г. и Р. Ч. /съобразно т. 12 от ППВС 2/77 г./ - от една страна, и Р. П. – от друга, като правоприемник /на основание чл. 298, ал. 1 и ал. 2 ГПК/ това решение има сила на присъдено нещо по отношение неоснователносността на претенцията на Г. и Р. Ч. за придобиване на процесния имот по силата на давностно владение за периода от 1969 г. до 1994 г. (което е мотивирало обезсилването на първоинстанционното решение № 168 по гр.д.№ 77/2011 г. на РС – Златоград и прекратяването на производството по делото по отношение претенцията на Ч. за периода от 1969 г. до 1994 г.). Установено е, че въз основа на решение № 559 от 01.07.1994 г. по гр.д. № 117/1994 г. на РС – Златоград е проведено принудително изпълнение по изп.д.№ 633/1994 г. по описа на СИС при РС – Златоград посредством извършване на въвод във владение срещу Г. Ч. в полза на В. П. В. по отношение на процесния имот. Обсъдени са показанията на свидетелите В. Г., М. В., К. А., Р. Б., Н. Ч., Р. Г., З. Д. и Р. Д., въз основа на което е прието, че не се установяват твърденията на Г. и Р. Ч. да са придобили процесния имот по силата на давностно владение. Кредитирани са показанията на свидетелите В. Г., М. В., Р. Г., З. Д. и Р. Д., които са посочили, че след като построили новата си къща на същата улица, Г. и Р. Ч. заживели в нея и това станало около 1980 г. - 1986 г., както и че отношенията между Г. Ч. и баща му били влошени в такава степен, че по поръчка на П. (Ш.) Ч. зетя му М. В. изградил масивна ограда на процесния имот, за да се ограничи достъпа на Г. Ч. до същия. Показанията на тези свидетели са обсъдени във връзка със събраните писмени доказателства за проведено принудително изпълнение за изпълнение на влязлото в сила решение по гр.д.№ 117/94 г. – за изваждане на вещи на Г. и Р. Ч. и отстраняването им от процесния имот. Обобщено е, че по никакъв начин не би могло да се говори за спокойно и необезпокоявано владение на имота с намерение за своене, а е установено епизодично ползване на градината в дворното място, както и отглеждане на животни в процесния имот, при това след смъртта на майката - К. Ч.. Формиран е крайният извод, че Г. и Р. Ч. не са придобили процесния имот по силата на давностно владение; като собственик на имота П. (Ш.) Ч. валидно е прехвърлил същия на дъщеря си В. П. В. чрез договора за гледане и издръжка и чрез дарение. Съответно - В. П. В. и съпругът й са извършили валидна продажба в полза на Е. П. Л., както и Р. М. П. валидно е придобил собствеността, като правата му са защитени при условията на чл. 88, ал. 2 ЗЗД. Ето защо ревандикационния иск на Р. М. П. срещу намиращите се в имота Г. и Р. Ч. е приет за основателен и доказан, поради което е уважен. Най-напред следва да се отбележи изрично, че (видно от съдържанието на уточнителната молба с молба вх. № 682 от 07.04.2015 г.) настоящият състав на съда не е сезиран с искане за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК поради противоречие между влезлите в сила решение № 168 от 30.12.2013 г. по гр.д.№ 77/2011 г. по описа на Районен съд – Златоград и решение № 57 от 31.03.2010 г. по гр.д. № 6/2010 г. по описа на РС - Златоград, с което е отхвърлен иск на Р. М. П. срещу Г. П. Ч. и Р. А. Ч. с правно основание чл. 76 ЗС за същия имот. Дори да бе сезиран с подобно искане, то би било процесуално недопустимо, тъй като молба по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, обоснована с твърдение за противоречие между двата акта вече е била депозирана от Г. П. Ч. и Р. А. Ч. (с вх.№ 955 от 08.05.2014 г.) и е разгледана в производството по гр.д.№ 4866/2014 г. на ВКС, І г.о. (приложено по настоящото дело в цялост), което е приключило негативно за молителите с окончателното решение № 283 от 18.12.2014 г. В настоящото производство искането за отмяна на влязлото в сила решение се обосновава на първо място с довод за съществуването на нови обстоятелства и нови доказателства от значение за изхода на делото, за които се поддържа, че са приложени към молбата за отмяна (първоначално регистрирана с вх. № 2861 от 11.03.2015 г. и озаглавена „Жалба / Спешен сигнал”). Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство, т.е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела, като незнанието следва да се дължи на причини извън процесуалното поведение на молителя. С разясненията на ТР № 138 от 01.12.1967 г. на ОСГК на ВС, новооткритото обстоятелство е дефинирано като такова обстоятелство, което е съществувало преди постановяване на решението, но което не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание се дължи на обективни причини, а не на небрежност на позоваващата се страна. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора - т.е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат. Под ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК пък се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. По тази причина не съставляват основание за отмяна документи, които са представени и приети като доказателства при разглеждане на делото. Не съставляват основание за отмяна и документи, които макар да не са били представени при разглеждане на делото, не се отнасят до релевантни за делото обстоятелства или не са от значение за изхода на делото, тъй като не биха довели до промяна на формираните решаващи изводи. И по отношение на новите писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. Съпоставката между приложените към молбата за отмяна документи и съдържанието на преписките по гр.д.№ 77/2011 г. на РС – Златоград и по в.гр.д.№ 73 /2014 г. на ОС – Смолян показва, че част от приложените към молбата за отмяна документи вече са били представени в хода на гр.д.№ 77/2011 г. Касае се за : * Удостоверение за данъчна оценка изх.№ 94-Г-32 от 05.07.2013 г. (л. 35 от настоящото дело - намира се в делото на РС, том ІІ, л.39), * Нотариален акт за сключен договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка от 09.03.1987 г. (л. 56 от настоящото дело - намира се в делото на РС, том І, л.25), * Нотариален акт за сключен договор за дарение от 09.02.1993 г. (л. 57 от настоящото дело - намира се в делото на РС, том І, л.27), * Декларация от К. М. Ч. с нотариална заверка на подписа й на 10.04.2009 (л. 67-69 и л.89-91 от настоящото дело - намира се в делото на РС, том ІІ, л.113-114), * Пълномощно, изходящо от К. М. Ч. с нотариална заверка на подписа й на 10.04.2009 (л. 70-71 и л.92 от настоящото дело - намира се в делото на РС, том ІІ, л.111-112) и * Нотариален акт за право на собственост по давност от 19.12.1970 г. (л. 94 от настоящото дело - намира се в делото на РС, том І, л.33). С оглед изложеното по-горе, тези документи не съставляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК и не са годни да обосноват наличие на така релевираното отменително основание. По отношение на друга част от документите пък изобщо не може да се приеме да са „писмени доказателства”, тъй като не съставляват материализирани изявления, удостоверяващи съществуването на факти от значение за спорното право. Касае се за документи, обективиращи актове на съда или материализиращи процесуални действия на страни по настоящото и по гр.д.№ 6/2010 г. по описа на РС – Златоград. Касае се за : * Решение № 57 от 31.03.2010 г. по гр.д.№ 6/2010 г. на РС – Златоград, * Съдебно удостоверение № 352/2013 от 04.10.2013, послужило за обединяването на гр.д.№ 352/2013 г. на РС – Златоград с гр.д.№ 77/2011 г., * Отговор с вх.№ 286 от 10.02.2010 г. на адв.Г. по гр.д.№ 6/2010 г., * Допълнение на подаден отговор с вх.№ 920 от 28.04.2011 г. на адв.Г. по гр.д.№ 77/2011 г., * Въззивна жалба на Г. и Р. Ч. срещу решение № 168 от 30.12.2013 г. по гр.д.№ 77/2011 г. С оглед изложените по-горе принципни положения, и тези документи не съставляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не са годни да обосноват наличие на това отменително основание. По отношение на останалите представени от молителите документи (Постановление на РП-З. от 19.02.2010 г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка вх.№ 24/2010 г.; Декларация на Р. Б. с нотариална заверка и Молба на Р. Б. до Председателя на ОС-Смолян от 26.03.2014 г.; Декларация на К. А. с нотариална заверка и Молба на К. А. до Председателя на ОС-Смолян от 26.03.2014 г.; Обяснение от А. И. с дата 15.05.2014 г.; Обяснение от С. К.; Обяснение от М. А. М. с дата 17.07.2014 г.; Удостоверение на ОС-Смолян за отсъствие на дело за поставяне под запрещение на К. М. Ч.; Медицински удостоверения относно К. М. Ч. № 923 от 20.05.2010 г., № 6 от 17.05.2010 г. и № 5 от 19.04.2010 г.; „Служебна бележка” от С. К. с дата 14.10.2011 г.; Служебни бележки относно К. М. Ч. , изходящи от ЦСМП – филиал Н. /за 02.02.2009 г. и за 11.02.2009 г./ и БМП – Н. от 02.06.2010 г.; Амбулаторен лист относно К. М. Ч. № 73 от 25.03.2009 г.; Пълномощно от К. М. Ч. с дата 10.04.2009 г. (л.72 и л.93); Писмо на EVN-България за извършени промени в партидата за имота № 66-1 от 09.01.2014 г. и опростена фактура от 01.10.2004 г.; Удостоверение относно Н. Г. Ч. от ДСП – З.; Епикриза относно К. М. Ч. по ИЗ № 10247 от 02.02.2009 г.; Протокол от о.с.з.02.06.2014 по н.о.х.д.№ 73/2014 г. на РС – Златоград по обвинението за самоуправство срещу Р. М. П.; Констативен протокол за извършено от Р. М. П. на 15.12.2013 г. самоуправство и Удостоверение изх.№ 225 от 28.05.2010 г. от ПГ „Х. Б.” – З. относно В. П. В.) също не може да се приеме, че са „нови писмени доказателства” в смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В основната си част те нямат никакво отношение към релевантните за спора по разгледания иск по чл. 108 ЗС обстоятелства. Ирелевантни са всички документи, касаещи здравословното, включително психическото, състояние на майката на молителя Г. П. Ч. - К. М. Ч., както и отношението й към начина, по който дъщеря й В. П. В. се е отнасяла към изпълнението на задълженията й, произтичащи от сключения на 09.03.1987 г. договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка. Тези обстоятелства са били релевантни към спора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и като се има предвид резултата, с който той е приключил, налага се извода, че същите са били съобразени със съдебното решение, с което е постановено развалянето на този договор до размера на наследствените права на Г. П. Ч.. Същественото за спора по чл. 108 ЗС е, че, независимо от резултата по спора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД - предвид защитното действие на вписването, регламентирано с чл. 88, ал. 2 ЗЗД - развалянето на договора не е годно да засегне правата, придобити от Р. М. П. по силата на нотариалния акт от 02.07.2009 г., предхождащ датата на вписването на исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В този ред на мисли, ирелевантни са и документите, касаещи извършено от Р. М. П. самоуправство на 15.12.2013 г. и писмото на EVN-България за извършени промени в партидата за имота – приобщаването им с нищо не е в състояние да промени изхода на спора по чл. 108 ЗС и чл. 124 ГПК. Негодни от гл.т. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са декларациите, молбите, обясненията и „служебната бележка” на С. К., Р. Б., К. А., А. И., С. К. и М. А. М.. По отношение на тях следва да се имат предвид разясненията, дадени с т. 4 от ППВС № 2 от 1977 г., съгласно които не може да се допуска отмяна на влязло в сила решение въз основа на писмени декларации на лица, които биха могли да бъдат разпитани като свидетели пред съда. Не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, съгласно което се изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Под „установяване по надлежния съдебен ред” се има предвид да е налице влязла в сила осъдителна присъда или споразумение по наказателно дело или решение по чл.124, ал.5 ГПК (за случаите, когато наказателно производство не може да бъде образувано). В случая не е налице нито една от тези хипотези, които биха обосновали извод за осъществен престъпен състав по чл. 290, ал. 1 НК от някое от лицата, сочени от молителите като лъжествидетели – В. Г., М. В., Р. Г., З. Д. и Р. Д.. Ето защо не може да се постанови отмяна и в приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Предвид изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се присъдят разноски на заявилия искане за това ответник по молбата. Искането е основателно и доказано общо за сумата 700 лева - разноски за защита в производството за отмяна за един адвокат, видно от представените с отговора на молбата за отмяна Договор за правна защита и съдействие №[ЕИК] от 23.04.2015 г. и с писмената защита Договор за правна защита и съдействие №[ЕИК] от 23.09.2015 г. Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК и чл. 81 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на Р. А. Ч. и Г. П. Ч. с вх. № 2861 от 11.03.2015 г., уточнена с молба вх. № 682 от 07.04.2015 г., за отмяна на влязло в сила решение № 168 от 30.12.2013 г. по гр.д.№ 77/2011 г. по описа на Районен съд - Златоград, потвърдено с решение № 137 от 08.04.2014 г. по в.гр.д.№ 73 /2014 г. по описа на Окръжен съд – Смолян. ОСЪЖДА Р. А. Ч. и Г. П. Ч. ДА ЗАПЛАТЯТ на Р. М. П. сумата 700 (седемстотин) лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: