О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 79 гр. София, 03 август 2015 г. Върховният касационен съд на Република България, наказателна колегия, трето наказателно отделение, в закрито заседание на тридесети и първи юли две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря и след становище на прокурор Петя Маринова изслуша докладваното от съдията ПАУНОВА ч.н. дело № 1054/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е инициирано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, по повод постановено определение № 196 от 07.07.2015 г. по ч.н.д. 262/2015 г., по описа за 2015 г. на Районен съд /РС/ – гр.Севлиево, с което е повдигнат спор за определяне на подсъдност между РС – гр.Севлиево и РС – гр.Габрово във връзка с разглеждане на предложението за продължаване на наложената спрямо В. А. В. принудителна медицинска мярка. В писмено становище, прокурор от Върховната касационна прокуратура на Република България изразява мнение, че делото е подсъдно на РС – гр.Севлиево. Върховният касационен съд, в рамките на предоставените му от процесуалния наказателен закон правомощия, за да се произнесе взе предвид следното: В РС – гр.Габрово е постъпила съдебно-психиатрична експертиза на освидетелстваното лице В. А. В., намиращ се на лечение в Държавна психиатрична болница /ДПБ/ - гр.Севлиево. Експертизата е била изготвена на основание чл. 91, ал. 2 от НК и заключението е за продължаване на медицинската мярка на лицето по чл. 89, б. „б” от НК – принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение. С определение № 616 от 02.07.2015 г. по ч.н.д. № 747/2015 г. на РС –гр.Габрово, производството по делото е прекратено, с аргументи, че разпоредбата на чл. 432 от НПК не следва да се тълкува изолирано от уредената в чл. 428 - чл. 431 от НПК процедура, предписваща разглеждане на делото от съда по местоживеене на лицето, за което се иска прилагане на принудителни медицински мерки и то е изпратено на РС – гр.Севлиево по компетентност. С определение № 196 от 07.07.2015 г., по ч.н.д. № 262/2015 г., РС – гр.Севлиево, след позоваване на практика на ВКС по приложението на чл. 428 - чл. 431 от НПК, е констатирал „неправилност” на изводите на РС – гр.Габрово и е приел липса на право и задължение за произнасяне като е повдигнал на основание чл. 44, ал. 1 от НПК отрицателен спор за определяне на подсъдност. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира, че горепосоченото дело следва да бъде разгледано и решено по същество от РС – гр.Севлиево. Буквалното тълкуване на правните норми на чл. 428 - чл. 431 от НПК обосновава заключение, че съдът по местоживеене на лицето е всякога компетентен при прилагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89 от НК. Но това е само при първоначалното вземане на такива мерки. След изтичане на шест месеца от настаняването на лицето за принудително лечение, съдът служебно се произнася за продължаване, замяна или прекратяване на медицинската мярка. По пътя на граматическо и лексикално тълкуване на релевантните правни норми се стига до заключението, че съдът е посочен като родово определено понятие, тъй като само и единствено съд може да се произнася по вече произнесени от друг съд въпроси. Законът не предпоставя изрично изискването това да бъде съдът, постановил първоначално въпросните медицински мерки, нито пък съдът по местоживеенето на лицето. Видно от материалите по делото, през последните месеци, В. В. е лекуван, съответно е пребивавал, на територията на медицинско заведение с местонахождение, различно от неговото местоживеене в страната преди извършването на общественоопасното деяние. Безспорно, най-пълна информация за медицинското състояние на лицето, подложено на принудително лечение, може да бъде дадена от специалистите, а именно: лекари-психиатри, под чието медицинско наблюдение и лечение е било поставено последно, поради което законодателят е предвидил, в нормата на чл. 432, ал. 3 от НПК, съдът да взима първо мнението на съответното лечебно заведение и експертното заключение на вещо лице – психиатър. Казаното, представляващо изследване на целта на законовата норма (телеологично тълкуване на правната норма на чл. 432 от НПК), води до логически обоснован извод, че при разглеждане на принудителната медицинска мярка по чл. 89 от НК подсъдността следва да се определи съобразно местонахождението на лечебното заведение, в което се осъществява принудителното лечение. Воден от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК,Върховният касационен съд на Република България, наказателна колегия, трето наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА ч.н.д. № 262/2015 г. за разглеждане на Районен съд – гр.Севлиево. Определението не подлежи на обжалване. Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд – гр.Габрово, за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ:................................. ЧЛЕНОВЕ:1.................................. 2...................................