Р Е Ш Е Н И Е № 168 София , 07.10.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Галина Тонева Милена Панева при секретар Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Б.Джамбазов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 577/2016 г. Производството по делото е образувано по касационни жалби от подсъдимите А. В. А., А. Н. В., Д. Г. А., Й. Г. З., И. М. Г. и Б. Г. Л., подадени чрез техните защитници адвокатите К. и К. против присъда № 1255 от 02.03.2016 г. по внохд № 354/2014 г. на Окръжен съд-Благоевград. В еднотипните жалби се сочи, че въззивната осъдителна присъда е постановена при съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и е явно несправедлива. Излагат се съображения за несъответствие между събраните доказателства и фактическите изводи на съда и генерално се оспорва авторството на деянията, за които са осъдени подсъдимите. Бланкетно се възразява срещу правната квалификация на престъплението по чл. 325 ал.2, вр. с ал.1 от НК. Заявява се също така, че наказанията, наложени на подсъдимите, са явно несправедливи и не държат сметка за смекчаващите отговорността им обстоятелства. С тези аргументи се отправя искане за отмяна на обжалваната присъда, оправдаване на подсъдимите или ново разглеждане на делото или, алтернативно - изменение на обжалвания акт с намаляване на наложените наказания при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК. В допълнение към жалбите защитниците мотивират несъгласието си с квалифициращия признак „ изключителна дързост”, като акцентират върху личните мотиви за възникналия инцидент, базирани върху предходни отношения между пострадалите и подсъдимите. Касаторите намират, че въззивният съд се позовал на недопустими доказателствени източници, проявил е тенденциозност и избирателност при обсъждане на доказателствените средства и, на последно място , е пренебрегнал забраната на чл. 303, ал.1 от НПК , като основал присъдата си на предположения относно отправените от подсъдимия Л. обидни думи. В съдебното заседание пред касационната инстанция адвокатите на подсъдимите поддържат жалбите по изложените в тях съображения. Прокурорът пледира присъдата да бъде оставена в сила, тъй като не са налице посочените от жалбоподателите касационни основания за отмяна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Районният съд в гр. Разлог, с присъда № 4696 от 29.10.2012 г. г. по нохд № 36/2012 г. признал подсъдимите А. В. А., А. Н. В., Д. Г. А., Й. Г. З. ,И. М. Г., и Б. Г. Л. за невинни и ги оправдал по повдигнатите обвинения по чл. 325, ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 вр с ал.1, чл. 131,ал.2,т.3 вр. чл. 130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 и чл. 131, ал.2,т.4 вр.с чл.130,а л.2 вр. с чл. 20,ал.2 от НК. Окръжният съд в гр. Благоевград, с присъда № 1255 от 02.03.2016 г. по внохд № 354/2014 г. отменил първоинстанционната присъда · в частта, в която подсъдимите А., В., А., Г. и З. били оправдани по обвинението по чл. 325, ал.2, вр. ар.1 вр. с чл.20,ал.2 от НК и след като ги признал за виновни в извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото и деянието се отличава с изключителна дързост, на основание чл.325, ал.2 , вр. с ал.1 и вр с чл.20, ал.2 от НК и чл. 54 от НК им наложил наказания една година лишаване от свобода,чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила,като ги оправдал по обвинението деянието да е съпроводено със съпротива срещу орган на власт и да се отличава с изключителен цинизъм · в частта, с която подсъдимият И. Г. е оправдан по обвинението по чл.131, ал.2, т.3 вр. с чл. 130, ал.1 от НК и след като го признал за виновен в нанасяне на лека телесна повреда на полицейски орган – св.Д. К. при изпълнение на службата му, и на основание чл. 131, ал.2, т.4 вр. с чл.130, ал.2 вр. с чл.54 от НК му наложил наказание три месеца лишаване от свобода , чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал.1 от НК за срок от една година. Съдът повторно оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 130, ал.1 и във вр. с чл. 20, ал.2 от НК и му определил общо наказание по правилата на чл. 23 от НК в размер на една година лишаване от свобода. · в частта, в която подсъдимият Б. Л. бил оправдан по обвинението за извършени престъпления по чл. 325, ал.2 вр. ал.1 и по чл.131, ал.2, т.3 вр. с чл. 130, ал.1 от НК и след като го признал за виновен в извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а деянието се отличава с изключителна дързост, на основание чл. 325, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Съдът повторно оправдал подсъдимия по обвинението деянието да е съпроводено със съпротива срещу орган на власт и да се отличава с изключителен цинизъм. Л. бил признат за виновен и за извършване на престъпление по чл. 131, ал.2, т.3 вр. с чл. 130,ал.1 от НК по отношение на Д. К. и осъден на три месеца лишаване от свобода, а съгласно чл. 23 ,ал.1 от НК - на една година лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок по чл. 66,ал.1 от НК. Първостепенната присъда била изменена в частта за разноските и потвърдена в останалите й части. Жалбите на подсъдимите са неоснователни. Те съдържат оплаквания със съвпадаща аргументация, поради което / с изключение на част от становището на защитника на подсъдимия Л. / ще бъдат разгледани съвместно. 1. На първо място следва да бъдат обсъдени възраженията на защитниците относно процесуалната екзактност на проведената въззивна процедура и формираното въз основа на нея съдийско убеждение по фактите. Тук е мястото да се отбележи, че аргументите на жалбоподателите за несъответствие между възприетата фактическа обстановка и събраните по делото доказателства няма да бъдат осъждани, тъй като са относими към оплакване за необоснованост, която, както е добре известно, не е сред касационните основания за ревизия по чл. 348, ал.1 от НПК. В касационните жалби се поставя акцент върху нарушения на чл.13, чл.14 и чл.104 от НПК, които въззивният съд допуснал, като прочел показанията на свидетели , разпитани от разследващ орган, а по-късно се позовал на данните от тях. Според касаторите тези доказателствени средства и доказателства са недопустими , тъй като са събрани от орган, по отношение на който прокурорът е постановил отвод. Вярно , че в проверяваната присъда се съдържат многобройни препратки към показанията на свидетели, депозирани на 26.08.2011 г. пред орган от досъдебното производство - разследващ полицай при Районно управление „Полиция” /РПУ/–гр. Банско. Не предизвиква спор и фактът, че с постановление от 30.08.2011 г. К. П., прокурор при Районна прокуратура – гр. Разлог, уважил искането на адвоката на обвиняемия Л. и отвел всички разследващи полицаи при РУ на МВР-Банско на основание чл. 29, ал.2 от НПК. От съшествено значение за допустимостта на събраните до отвода доказателствени средства обаче e основанието за отвода, тъй като то дава отговор на въпроса дали процесуалните действия, на които се e позовал въззивнияj съд, са осъществени от предубеден и заинтересуван от изхода на делото, пряко или косвено , разследващ орган. В коментираното постановление е отбелязано, че пострадалите Б., Б. и К. са полицаи от „Охранителна и териториална полиция” към РПУ-Банско, а разследващите полицаи са към ОД на МВР-Благоевград с месторабота РПУ на МВР-гр. Банско. т.е. работят в една сграда, но са към различни структури на МВР. След това прокурорът констатирал, че разследването се провежда по указания на Районна прокуратура–Разлог и на главния разследващ полицай при ОД на МВР-Благоевград и възразил срещу съмненията за заинтересованост у разследващите полицаи поради колегиални отношения със засегнатите. Въпреки това прокурорът П. все пак решил, че „за да не остане и най-малко съмнение в предубедеността и безпристрастието при разследването би трябвало се приеме, че предложението е основателно и следва направеното искане за отвод да бъде уважено.” От цитираното съдържание на постановлението става ясно, че прокурорът не е съзрял данни за пристрастност, опорочаващи извършените до момента на произнасянето му действия по разследването. Отделен е въпросът за процесуалната аргументираност на допуснатия въпреки това отвод. Важно e, че съображенията на прокурора касаят бъдещото развитие на процеса в светлината на неговото възприемане от страните, но не съдържат данни за предубеденост, които биха били основателни при преценка на справедливостта на провеждания процес. Ето защо приобщените чрез прочитане по реда на чл. 281, ал.4 от НПК показания на свидетелите Б., Б., К., Н. и Г. не са недопустим доказателствен източник и въззивната инстанция не е била лишена от възможността да ги цени в общия доказателствен контекст, макар неточно да се е позовала на правилото за неизменност на съдебния състав по чл. 258 от НПК. То охранява принципа на непосредственост на наказателния процес / чл. 18 от НПК/, докато правилата за отводи и самоотводи са базирани върху общата идея, че в органите, ръководещи процеса, не следва да участват лица, по отношение на които съществуват основания да се очаква, че няма да действат с необходимата обективност и безпристрастност С. П. ,Наказателен процес на НРБ , 1979 г. стр.203 /чл.10 и чл.14 от НПК/. Неоснователни са и възраженията за нарушаване на принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото поради пренебрегване на доказателствата, ползващи подсъдимите. Проверяваната инстанция не е подходила едностранчиво и тенденциозно към проверката на доказателствените материали, а ги е ценила в тяхната съвкупност и от позиция на индивидуалната им достоверност, отчитайки справедливо елемента на заинтересованост, който би им повлиял . По делото са изслушани две групи свидетели, които съобщават противоречиви факти. Ето защо съдът е изпълнил задължението си да изложи съображения защо се не доверява на свидетелите , които присъствали като гости на подсъдимия З. /стр.9 - стр.10 от мотивите/,а кредитира останалите гласни доказателствени средства. Не е вярно твърдението на защитниците, че показанията на полицаите са възприети приоритетно без да се държи сметка за професионалната им ангажираност с инцидента. Напротив, съобщените от тях данни са съпоставени с останалите доказателствени източници и са коментирани след сравнителен анализ. Характерно в случая е, че двете групи свидетели не отричат възникването на шумен скандал, в който били ангажирани не само дежурните полицаи, но и техни подкрепления, но дават различни версии за причините на възникването му и поведението на участниците. В тази връзка съдът правилно е откроил значението на показанията на незаинтересованите свидетели – двама от музикантите на празненството - Г. и Н.. Последните съобщили за агресивно поведение на гостите на годежа след полицейското предупреждение да спрат музиката, за псувни, крясъци и бутане - информация, която се съдържа и показанията на полицейските служители, но напълно се отрича от посочените в жалбата свидетели Ч., О., Б., Т., К. и К.. Техните показания също не са пренебрегнати без обсъждане, както твърдят жалбоподателите. Те са проверени преди всичко във връзка с информацията ,съобщена от свидетелите Н. и Г., но и на фона на картината след пристигането на подкреплението от полицейски служители , очертана от свидетелите В. , П., П., Г. , П. и В.. Неприемливо е становището на жалбоподателите, че необходимостта от това сериозно полицейско присъствие била обусловена единствено от отказ на празнуващите да изпълнят полицейското разпореждане , тъй като то противоречи на посочените по-горе доказателства за агресивно и арогантно поведение по отношение на полицейския патрул. Неоснователно е и оплакването, че присъдата тенденциозно отразява само част показанията на свидетеля Б.. Съдът коректно е установил ,че в останалата част свидетелят описва колебливо и непоследователно лицата, които са го бутали в областта на гърдите и поради това е отказал да свърже с тези данни релевантни фактически изводи. Лишено от основание е и заявлението, че съдът не е оценил грубото поведение на полицаите, които започнали да дърпат инструментите на оркестъра. Подобни факти не се съобщават от изслушаните от въззивния съд музиканти, които съобщават единствено за предупреждение да спрат изпълнението си на зурни и тъпани. Обобщено, съдът е обсъдил както доказателствата, които разобличават подсъдимите, така и тези, които защитата им свързва с тяхното оневиняване. Изводите за авторството на деянията не са произволни и не почиват на предположения, поради което не е нарушен цитираният в жалбите чл. 303, ал.1 от НПК. Това заключение не може да бъде разколебано от възражението на защитата на подсъдимия Б. Л., че той е осъден на базата на „вероятностни съждения”, тъй като посочените в присъдата обидни думи не се съдържат в показанията на свидетеля П., към когото били насочени. Това не е вярно, тъй пред районния съд П. цитира два израза , единият от които е възпроизведен в присъдата. Останалите обиди не пораждат съмнение за денотативното им значение, което е изцяло в циничния контекст на поведението на подсъдимия, който посягал да прегръща и целува полицая. Обстоятелството, че свидетелят не е възпроизвел буквално всички ругатни, а си е послужил със смисловия им еквивалент, не опорочава фактическите изводи за отправяне на обидни изрази и за тяхното въздействие. 2. На второ място касационната проверка не установи нарушение на материалния закон при правната квалификация на инкриминираните деяния. Според защитата съдът не е имал основание да приложи квалифицирания състав на чл. 325, ал.2 от НК, тъй като не е налице изключителна дързост по смисъла на ППВС №2/1974 г. по н.д. № 4/1974 г. Настоящият състав не споделя критичния коментар на жалбоподателите. Въззивният съд е отбелязал, че подсъдимите са извършили непристойни действия на обществено място, през нощта, след отправени предупреждения, като псували, обиждали и блъскали полицейските служители и ги дърпали за дрехите. Свидетелят К. получил и две леки телесни повреди. Тези данни са достатъчни за извод, че интересите на обществото са засегнати в груба форма чрез пренебрежително отношение към обществения ред. Съдът не е създал несъществуващ легален статус за завишена защита на полицаите чрез разграничаването им от „обикновените граждани”, както се поддържа от касаторите. Напротив, той е ценил действията на охранителните органи в контекста на тяхната служебна функция и е коментирал действията срешу тях единствено като поведение, обективиращо оскърбление на чувствата на членовете на обществото, свързващи с полицията очаквания за спокойствие и обществен ред. Няма доказателствена подкрепа и позицията на касаторите за лични мотиви у подсъдимите А. , З. , В., А. и Г. да обиждат полицаите К., Б. и Б. поради предходни отношения. Ноторно е ,че обект на престъплението хулиганство, е общественият ред , разбиран като съвкупност от установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот” ППВС №2/1974 г. т.1 от мотивите В тези широки граници се вписват специфичните признаци на това престъпление, които го разграничават от останалите престъпни състави. Хулиганството предполага едновременно грубо нарушаване на обществения ред и демонстрация на явно неуважение към обществото като специален субективен признак. Въззивният съд правилно е заключил , че действията на подсъдимите обективират хулигански мотив. Те не са били насочени към конкретни лица поради изпитвани към тях чувства на неприязън и антипатия, а към полицейските служители, които са се опитвали да преустановят шумното среднощно празненство. 3. Касационната проверка не установи и очевидно несъответствие между размера на наложените на подсъдимите санкции и начина на изтърпяването им от една страна и обществената опасност на деянията и извършителите и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства – от друга. Въззивната инстанция правилно е дефинирала като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимите към момента на деянието, семейните ангажименти, трудова ангажираност и отдалечеността на инкриминираните събития от момента на наказването им. В интерес на подсъдимите е изтълкувано и обстоятелството, че след 2011 г. те не са осъждани . В същото време съдът е изтъкнал и отегчаващите отговорността им обстоятелства - проявената упоритост и късния час, който допълнително е увеличил обществената опасност на деянието. При определяне на санкциите напълно е спазен принципа за индивидуализация на приложения обем наказателна принуда. Санкциите са конкретизирани при превес на смекчаващите обстоятелства в размери на легалния минимум / за телесните повреди / и близко до него / за хулиганството/. Изтърпяването им е отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК и по този начин подсъдимите са получили възможност за поправяне извън ограниченията на пенитенциарно заведение и без да променят социалното си обкръжение. Смекчаващите обстоятелства,посочени в жалбите , са оценени по най-благоприятен за касаторите начин. Те обаче не са многобройни и нито едно от тях няма характеристиката на изключително, поради което правилно въззивната инстанция не е намерила основание да приложи разпоредбата на чл. 55,ал.1 от НК . Определените наказания са справедливи и имат потенциал да постигнат целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция, поради което този съдебен състав отхвърля искането за тяхното намаляване . Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 1255 от 02.03.2016 г. , постановена по внохд № 354/2014 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.