Р Е Ш Е Н И Е N 443/11 г. София ,10.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември , две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Даниела Стоянова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 596 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК . С определение № 791 от 11.08.2011 г. по гр.д. № 596 /2010 на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на решение от 3.02.2010 г. по гр.д. № 718 от 2009 г. на Шуменския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 130 от 30.10.2009 г. , постановено по гр.д. № 745 от 2009 г. по описа на Районен съд, [населено място] и е уважен отрицателният установителен иск за собственост, предявен от [община] против РПК”П” – [населено място] за част от имот пл. №...... представляващ поземлен имот с идентификатор №..... с площ от ..... кв.м. Касационното обжалване е допуснато по жалбата на Р. “П.” , [населено място] при условията на чл.280, ал.1,т. 1 и т.2 ГПК по следните въпроси: - придобиването на право на собственост върху имот по реда на чл.2, ал.3 от ЗОС/отм./ , - процесуалния въпрос за наличието на правен интерес от провеждането на осъдителен вместо установителен иск след като ответника осъществява фактическа власт върху имота. Ответника [община] е представил писмен отговор в откритото съдебно заседание, в който оспорва депозираната касационна жалба и подържа изводите направени във въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл.283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна и решението е недопустимо. Решението е постановено съобразно разпоредбата на чл.272 ГПК. В този случай когато намери първоинстанционното решение за правилно, въззивният съд следва да препрати към неговите фактически и правни изводи. С разпоредбата на чл.269, пр. последно ГПК е въведен ограничения въззив, т.е. съдът се произнася за правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, а служебното начало е запазено единствено при проверка на валидността изцяло на съдебното решение и по допустимостта му само в обжалваната част, като въззивният съд следва да се съобрази с императивните разпоредби на материалния закон. Следователно и при новия процесуален закон същността на втората въззивна инстанция е произнасяне по съществото на спора само, че рамкирано от въведените с въззивната жалба основания /Решение по чл.290 ГПК № 643 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 1246 от 2009 г. на ВКС, ІV г. о./ . Въззивната инстанция е задължена да извърши самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция доказателствен материал и по вътрешно убеждение и според разпореденото в закона да направи своите фактически и правни изводи, за да достигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт. Когато обаче има съвпадение на фактическите и правни констатации между двете инстанции съобразно чл. 272 ГПК, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съдилищата, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд и по този начин да ги направи свои. В този случай втората инстанция не действа като контролно-отменителна /дали едно или друго разрешение на първата инстанция е правилно или не/, а се ползва от обосновката в първоинстанционното решение и така осъществява своята решаваща дейност. Преди обаче да приложи разпоредбата на чл.272 ГПК въззивният съд е било необходимо да извърши проверка по валидността и допустимостта на съдебният акт. В конкретност се е налагала проверка по допустимостта, с оглед оплакването на ответника –касатор , че липсва правен интерес от провеждането на отрицателния установителен иск ,тъй като ответника е във владение на имота, а ищеца с оглед характера на иска не претендира право на собственост. В. съд и по този въпрос е препратил към аргументите, изложени в първостепенното решение. Действително правният интерес като абсолютна процесуална предпоставка обуславя допустимостта на установителният иск и особено на отрицателният установителен иск и след като ответника е във владение на имота и се е снабдил с нотариален акт , то правният интерес на ищеца обуславя пълна защита на собствеността, която може да се установи само с предявяването на иска за ревандикация. За да оспориш абсолютното вещно право на ответника, посочвайки ,че смущава правото ти на собственост ,без да твърдиш ,че си собственик налага изрично обосноваване на правен интерес каквото в случая не е сторено и въззивният съд не го е обсъдил. Заинтересуван да предяви установителен иск е именно този, чието право се засяга от правния спор. Това не е само носителят на спорното право, който го предявява с положителен установителен иск. Легитимиран е и този, чието право се засяга от правото, претендирано от друго лице. Надлежният ответник по установителния иск се определя също от интереса по установителния иск. Той трябва да бъде насочен срещу лицето, чието неоснователно оспорване или чиято неоснователна претенция са предизвикали правния спор и с това нуждата от защита. При отрицателен установителен иск надлежен ответник е винаги носителят на отричаното с иска право. В исковата молба не е бил мотивиран правният интерес от провеждането на иска, поради което същата е нередовна. На второ място не е бил обсъден и въпроса за недопустимост на иска с оглед представеното решение от 5.05.1999 г. по гр.д. № 1304 от 1997 г. на Шуменския районен съд. В исковата молба е споменато, че решението от 5.05.1999 г. по гр.д. № 1304 от 1997 г. на Шуменския районен съд касае само стая, което е само част от установеното със сила на пресъдено нещо по отношение на общината право на собственост на Р.”П”. Пропуснато е да се посочи , че е признато ,че кооперацията е собственик и на метален павилион с площ от 120 кв.м. , навес за билки и прилежащият към тях терен. Следователно било е наложително да се изследва обема на признатото право на собственост с това решение с оглед допустимостта на иска, т.е. липсата на отрицателната процесуална предпоставка за сила на пресъдено нещо. Действително е назначена еднолична и тройна техническа експертиза, която казва, че описаните стая и навес не са идентични с имот идентификатор № .... с площ от .... кв.м, като се пропуска обаче , че в решението е посочен и прилежащ терен ,чийто размер на е изследван.Шуменския окръжен съд е уважил отрицателният установителен иск за собственост, предявен от община “Ш.” срещу Р. “П.” , [населено място] за част от имот пл. №...... с идентификатор № ..... с площ от .... кв.м. намирайки, че Кооперацията не е установила оригинерно или деривативно придобиване на имота. Настоящия състав намира, че решението следва да се отмени и делото да се върне на Шуменския окръжен съд за проверка допустимостта на предявеният иск с оглед редовността на исковата молба – съответствие на обстоятелствена част и петитум, обосноваване на правният интерес и проверка относно силата на пресъдено нещо по решение от 5.05.1999 г. по гр.д. № 1304 от 1997 г. на Шуменския районен съд. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 3.02.2010 г. по гр.д. № 718 от 2009 г. на Шуменския окръжен съд . ВРЪЩА делото на Шуменския окръжен съд за повторно произнасяне от друг съдебен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: