Ключови фрази
Квалифицирани състави на документни престъпления * длъжностно лице * официален документ * лъжливо документиране * техническа грешка при изписване на акт * смекчаващи вината обстоятелства * обществена опасност на деец * обществена опасност на деяние * явна несправедливост на наказанието * несъставомерно деяние

Р Е Ш Е Н И Е

                                      Р Е Ш Е Н И Е

                       

                                               № 363

 

                            София, 15 октомври  2009г.

 

                   В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

                    Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 септември 2009 година, в състав:

                                                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ

 

         ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

 

                                 ИВЕТА АНАДОЛСКА

                                          

        

 

      при  участието на секретаря  Аврора Караджова

      и в присъствието на прокурора Руско Карагогов

изслуша докладваното от Ивета Анадолска

н.дело № 363/09 година

 

 

Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия И. А. Г. срещу въззивна присъда № 6/14.05.2009 год., постановена по в.н.о.х.д. № 30/09 год. на Окръжен съд-Кърджали. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, са релевирани доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане в алтертанивна даденост, за отмяна на атакувания съдебен акт и упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2,пр.последно НПК, респ.-неговото изменение, с определяне на наказание при условията на чл.55 НК.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата, само по отношение оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.

Върховният касационен съд, след като съобрази становището на сраните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното:

С възивния съдебен акт, е отменена присъда №137 от 10.12.2008год., постановена по н.о.х.д. № 887/08 год. на Районен съд-Кърджали и постановена нова, с която подсъдимият Г е признат за виновен за извършено престъпление по чл.311,ал.1НК и осъден на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.68, ал.1 НК е активизирано наказание лишаване от свобода, за срок от четири месеца, наложено с присъда, постановена по н.о.х.д. №112/06год.наВоенно-окръжен съд-Пловдив. В останалата част е потвърдена присъдата.

С първоинстационната присъда е признат за невинен и оправдан подсъдимия по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.202,ал.1,т.1 НК.

 

Жалбата на подсъдимия е частично основателна.

При постановяване на атакувания съдебен акт, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложени са в достатъчен обем съображения, какви факти са приети за установени, въз основа на какъв доказателствен материал и правните съображения за взетото решение. Инкриминираният документ е оценен съвкупно с останалите доказателствени източници-показанията на свидетелите С, К. , К. , Ч. , Б. , съдебно-графическа, счетоводна и съдебно-техническа експертизи.

Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд, относно възприетите правнорелевантни факти, но е длъжна да извърши проверка за спазване на процесуалните правила, гарантиращи правилното му формиране, в унисон с разпоредбите на чл.13 и чл.14 НПК. Настоящият съдебен състав счита, че не са нарушени тези принципни изисквания на закона. Доказателственият анализ е извършен в унисон с процесуалните норми, изводите на Окръжния съд почиват на задълбочен и съвкупен анализ и доказателствените източници са оценени съобразно действителното им съдържание.

 

При установената по предвидения процесуален ред фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. Вън от всякакво съмнение, подсъдимият е “длъжностно лице” по смисъла на чл.93,т.1,б”б”НК и е действал в кръга на службата си. Инкриминираните покупко-изплащателни сметки и декларации са „официален документ” по смисъла на чл.93,т.5НК, представляващи конкретни, изрични писмени изявления на определено лице, имащи пряко правно значение и са истински, относно авторството. По своя характер, те са удостоверителни, защото с тях се установява съществуването на определени факти, които авторът възпроизвежда в документа-вида и количеството на предаденото желязо. За това, този вид документ, може да бъде предмет на “лъжливо документиране”, по смисъла на чл.311,ал.1 НК.

Не може да бъде споделено виждането на защитата за допусната „техническа грешка”при изготвяне на процесните документи, база, върху която са изградени доводите, свързани с несъставомерност на деянието, поради липсата на субективния елемент на престъпния състав. Двете покупко-изплащателни сметки са издадени с един и същи номер и дата, неизвестно лице е подписало едната от тях на мястото на „предал” желязото, извършени са поправки в регистъра, в който се отразяват данни за предадените отпадъци именно от касатора - факти, които безспорно сочат на умишлени, целенасочени действия. Не подлежат на коментар от настоящата инстанция доводите, свързани с липсата на присвоителна дейност от касатора, защото същият е признат за невинен и оправдан в извършване на престъпление по чл.202,ал.1,т.1 НК.

Основателни са изтъкнатите доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивната инстанция в недостатъчна степен е оценила смекчаващите отговорността обстоятелства, многобройни по своята същност-добри характеристични данни, трудова ангажираност, липса на противобоществените прояви за продължителен период от време, извън предходното осъждане. Правилата, регламентирани в разпоредбата на чл.55НК, са изключение и приложимостта на правната норма е свързана с постигане на справедливо наказание, в случаите, когато извършеното деяние по своя характер е по-леко от посочения в закона престъпен резултат. За това, касационната инстанция счита, че в конкретния случай, с оглед ниската степен на обществена опасност и на деянието и на дееца и най-лекото, предвидено наказание е несъразмерно тежко. Воден от тези съображения, намира, че предвид липсата на предвиден минимум в санкционната част на правната норма, наказанието лишаване от свобода следва да бъде заменено с „пробация”, с налагане на двете задължителни по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 НК пробационни мерки/втората-два пъти седмично/ за срок от една година и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година.

 

По изложените съображения, ВКС коригира въззивния съдебен акт по отношение на наложеното наказание, а в останалата част - го оставя в сила, като правилен и законосъобразен.

 

Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 НПК, Върховния касационен съд на РБ, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 6/14.05.2009 год, постановена по в.н.о.х.д. № 30/09 год. на Окръжен съд – Кърджали, като при условията на чл.55,ал.1,т.2,б”б” НК заменя наложеното на подсъдимия И. А. Г. наказание лишаване от свобода с „пробация”, при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”- два пъти седмично за срок от една година, за всяка една от тях и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: