Р  Е  Ш  Е Н  И  Е                                                                                                        № 565                                            София 16.06.2010г.                                                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА     ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на  четиринадесети юни през две хиляди и десета година в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1317 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:     Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. Ф. чрез адв. И срещу решение № 1* от 11.06.09г.по в.гр.дело № 736/09г.на Пловдивския окръжен съд . С определение № 1* от 20.11.09г.на ВКС,ІV г.о.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта относно семейното жилище на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Поддържа,че е налице възможност за разпределение на ползването с оглед търпимостта на отношенията,броя ,вида и разположението на помещенията и трайно установения им начин на ползване. Ответницата по касационната жалба С. Б. Ф. /П./ моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като прецени събраните по делото доказателства, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е възложил семейното жилище на майката и детето до упражняване на родителските права от същата по отношение на детето по смисъла на чл.107 ал.3 от СК при безспорното обстоятелство,че същото е изключителна собственост на ответника,придобито от него преди брака му с ищцата. Направен е извод,че в интерес на детето е да се отглежда в спокойна среда,без да е свидетел на недоразумения между родителите си предвид влошените им отношения,както и да разполага със самостоятелна стая с оглед желанието на ответника да обитава стаята,определена за ползване от детето. Посоченият от касатора въпрос е относно критериите за предоставяне на семейното жилище. Поддържано е противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС. В задължителната си практика,изразена в ППВС № 12/1971г. Върховният съд е приел,че за да се разпредели семейното жилище следва да се установи възможността то да се ползва поотделно от двамата съпрузи. Възможността е в зависимост от броя на жилищните и сервизни помещения,такива каквито са към момента на развода,без преустройства,изменения или промяна в предназначението им. При еднофамилно жилище,както е в случая,съдът е длъжен да преценява възможността за едновременно поотделно ползване на жилището и с оглед търпимостта на отношенията. Когато съдът констатира,че жилището не може да се разпредели за поотделно ползване от двамата съпрузи,предоставя същото на единия съпруг,като се ръководи от критериите,посочени в чл.107 ал.2 от СК/отм./- интересите на децата,вината,здравословното състояние и други обстоятелства. Критериите не са изчерпателно изброени,а съдът е длъжен да ги обсъжда поотделно и съвкупно,като преди всичко вземе предвид интересите на децата,защото и двамата родители са длъжни да им обезпечат жилище. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. В разглеждания случай семейното жилище представлява еднофамилна къща на два етажа,състояща се от хол,кухня и самостоятелна стая/детска/ със санитарен възел/ тоалетна /–на първия жилищен етаж,а вторият етаж –от голямо помещение,спалня,баня и тоалетна. Няма доказателства по делото да е възможно технически да се обособят две самостоятелни жилища със сервизни помещения без извършване на преустройство. При тези данни правилно въззивният съд е приел,че семейното жилище следва да се предостави на съпругата,която ще се грижи за непълнолетното дете. Съобразен е интересът на детето като приоритетен критерий,от който се ръководи съда при предоставяне на семейното жилище. Обоснован е изводът,че в негов интерес с оглед възрастта му-14 г.е да ползва самостоятелна стая през целия период от време,а не само докато бащата е в Германия. Липсват доказателства по делото за възможност за задоволяване на жилищните нужди на ответника с обособяване на самостоятелно жилище на втория етаж . По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 от ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.   Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 11.06.09г.,постановено по в.гр.дело № 736/09г.на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.