Р Е Ш Е Н И Е № 66 гр.София, 28 август 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:ЛАДА ПАУНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Калин Софиянски като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №1220/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационен протест на Апелативна прокуратура - Бургас, по касационни жалби от защитника на подс. П. Х. М. – адв. В. К. и от защитника на подс. Я. Я. М. – адв. П. С. Н., срещу присъда № 45 от 19.04.2018г., постановена по внохд № 271/2017г. на Апелативен съд - Бургас. С присъда № 40 от 21.11.2014г. по нохд № 316/2014г. по описа на Окръжен съд – Сливен, подсъд. П. Х. М., М. Р. М. и Я. Я. М. са признати за виновни в това, че на 25.02.2014г., в [населено място], в съучастие помежду си като съизвършители, направили опит умишлено да умъртвят по особено мъчителен начин и с особена жестокост М. Б. К. от [населено място], поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и 3 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. чл. 58, ал. 1 от НК са осъдени на дванадесет години лишаване от свобода. Подсъдимите П. Х. М., М. Р. М. и Я. Я. М. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец М. Б. К. сумата от 90 000 лв. /деветдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.02.2014г. до окончателното изплащане на сумата и държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 4500 лв., като гражданския иск до пълния му размер от 150 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. На основание чл. 53, ал.1, б.“а“ от НК са отнети в полза на държавата веществените доказателства. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски. С решение № 30/07.04.2015г. по внохд № 12/2015г. по описа на Апелативен съд – Бургас, първоинстанционната присъда е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане на Окръжна прокуратура – Сливен. С присъда № 8/23.03.2017г. по нохд № 422/2015г. по описа на Окръжен съд – Сливен, подсъдимите П. Х. М., М. Р. М. и Я. Я. М. са признати за виновни в това, че на 25.02.2014г., в [населено място], в съучастие помежду си като съизвършители, причинили на М. Б. К. от [населено място], средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия горен крайник, трайно затрудняване движенията на десния долен крайник и нараняване, което прониква в черепната кухина, като деянието е извършено по особено мъчителен за пострадалата начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 5 и т. 9, предл. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. чл. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 54 от НК са осъдени както следва: подс. П. Х. М. и подс. М. Р. М. на пет години лишаване от свобода, а подс. Я. Я. М. на пет години и шест месеца лишаване от свобода. С присъдата подсъдимите са признати за невиновни по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и предл. 3 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Тримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на М. Б. К. сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законовата лихва, считано от 25.02.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 200 лв. за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като за разликата над 50 000 лв. до 150 000 лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, съдът се е произнесъл по веществените доказателства, като е постановил приобщените като такива предмети да се унищожат като вещи без стойност. По жалби на подсъдимите, чрез защитниците им и жалба на частния обвинител и гражданския ищец, чрез повереник е било образувано внохд № 271/2017г. по описа на Апелативен съд - Бургас и с присъда № 45 от 19.04.2018г., постановена по делото, първоинстанционната присъда е била отменена частично, като подсъд. М. Р. М. е призната за невиновна за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5 и т. 9, предл. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1вр. чл. 20, ал. 2 от НК. По отношение на подсъдимите Я. Я. М. /погрешно посочен в присъдата като Я. М. М./ и П. Х. М., присъдата е изменена като съдът е преквалифицирал осъщественото от подсъдимите престъпление от такова по чл. 131, ал. 1, т. 5 и т. 9, предл. 2 вр. чл. 129, ал 2 вр. чл. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, в такова по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В касационният протест бланкетно са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. В допълнението към него, допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е обосновано с аналитичната дейност на съда на показанията на свидетелите И. В., З. С., М. К. и Н. Ж. и на обясненията на подсъдимите Я. М. и П. М., което според протестиращия прокурор е довело до нарушение на материалния закон с оправдаването на подс. М. М. за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5 и т. 9, предл. 2 вр. чл. 129, ал 2 вр. чл. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и преквалифициране на извършеното престъпно деяние от подсъдимите Я. М. и П. М. по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Изложени са конкретни съображения за наличието на квалифициращите деянието признаци – „особена жестокост“ и „особено мъчителен начин“. Наложените наказания на подсъдимите М. и М. са протестирани като явно несправедливи, с оглед завишената степен на обществена опасност на самото деяние, мотивите за осъществяването и обстоятелствата, че същото е извършено в тъмната част на денонощието и на публично място, както и наличието на причинени три отделни средни телесни повреди на пострадалата. Прави се искане за отмяна /изцяло или частично/ на присъдата на Апелативен съд – Бургас и връщане на делото за ново разглеждане от същия съд. В касационната жалба на защитника на подс. П. Х. М. – адв. В. К., бланкетно е релевирано касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се намаляване размера на наказанието. В допълнението към същата се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. В касационната жалба на защитника на подс. Я. Я. М. – адв. П. С. Н. бланкетно са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Прави се искане за изменение на присъдата на Апелативен съд – Бургас и прилагане на закон за по – леко наказуемо престъпление - по чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Кумулативно се иска намаляване размера на наказанието и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. В допълнението към касационната жалба, допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е обосновано с игнорирането от въззивния съд на събраните по делото гласни доказателства /не се сочат кои/, установяващи, че на инкриминираната дата пострадалата М. К. е провокирала поведението на подсъдимите Я. М. и П. М., като е била отправила към тях тежки обиди, изключителни цинизми и тежки клевети, довели до състояние на силно раздразнение у последните. Твърди се още, че въззивният съд неоснователно е отхвърлил искането, депозирано още с въззивната жалба, за назначаване на съдебно психолого – психиатрична експертиза по отношение на подсъдимите Я. М. и П. М., което според защитата е довело до неправилно формиране на изводите на съда, досежно точната квалификация на престъпното деяние. Според защитата апелативният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелките К. и С., конкретизиращи съдържанието на отправените от пострадалата към двамата подсъдими тежки обиди и клевети. Явната несправедливост на наложено на подсъд. М. наказание е изведена от правната квалификация на престъпното деяние и от броя и силата на нанесените удари. Присъдата на Апелативен съд – Бургас е оспорена и в гражданско – осъдителната част. Прави се искане за изменение на въззивната присъда и преквалифициране на престъплението по чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Кумулативно се иска намаляване размера на наложеното наказание и присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв. на 20 000 лв. В съдебно заседание пред касационната инстанция участват лично подсъдимите Я. Я. М., П. Х. М. и М. Р. М. и упълномощените им защитници, които поддържат касационните жалби по изложените в тях съображения. Гражданският ищец и частен обвинител М. Б. К. не участва в касационното производство. Същата се представлява от повереник – адв. М. М., която намира касационния протест за основателен, а касационните жалби за неоснователни. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационния протест и касационните жалби и пледира за оставяне в сила на присъдата на въззивния съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационният протест и касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. По протеста на Апелативна прокуратура – Бургас: За да оправдае подс. М. М. за извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5 и т. 9, предл. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, въззивният съд, изпълнявайки задълженията си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, е подложил на собствен внимателен анализ доказателствата и средствата за тяхното установяване, като е обективирал този анализ в присъдата си. Събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства – гласни, писмени, веществени и експертни заключения, както и събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства, са били обсъдени поотделно и в съвкупността им. При извършване на тази собствена дейност по оценка и анализ на доказателствата, въззивният съд е достигнал до фактическа обстановка, частично различна от възприетата от първоинстанционния съд. Именно посредством спазването на процесуалните правила, контролираният съд е приел и подробно е обосновал извода си за недоказаност на участието на подс. М. М. в извършеното престъпление от останалите двама подсъдими. В хода на проведеното пред окръжния съд съдебно следствие са били разпитани множество свидетели (на част от които са били четени и приобщени показанията им от ДП). Пред първата инстанция са били депозирани и обяснения от страна на тримата подсъдими, като по отношение на подс. М. са били приобщени и тези от ДП. Въззивният съд е отчел наличие на множество противоречия между гласните доказателствени средства. Безспорно по делото е установено, че между подсъдимите и пострадалата са налице дългогодишни, изключително задълбочени и влошени отношения, но страните и съставът на първоинстанционния съд са отделили излишно внимание на установяването им в подробност, вместо да положат усилия за доказване на обстоятелствата по чл. 102 от НПК. За разлика от първата инстанция, въззивната, при спазване правилата на формалната логика, е оценила доказателствата съобразно действителното им съдържание, като е изложила изключително подробни и убедителни мотиви във връзка с кредитирането им. Правилно съставът на Апелативен съд – Бургас е кредитирал обясненията /некоректно посочени като показания/ на подс. М., депозирани в хода на съдебното следствие по нохд № 422/2015г. по описа на Окръжен съд – Сливен и тези дадени при предходното разглеждане на делото от друг състав на същия съд по нохд № 316/2014г., като е отхвърлил като недостоверни обясненията на този подсъдим от ДП, в частта им, в която се твърди, че подс. М., също е нанасяла удари на пострадалата. Обясненията, депозирани в централната фаза на наказателния процес, са в пълна кореспонденция както с обясненията на останалите двама подсъдими, така и с показанията на свидетелката К., която е очевидец на престъплението. Същата е била разпитвана три пъти в хода на наказателното производство и е последователна и категорична, че нападението над пострадалата е извършено единствено от двама мъже. За да приеме, че подс. М. не е участвала в причиняването на телесна повреда на пострадалата М. К., апелативният съд е съпоставил обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелката К. с показанията на свидетелката Н. Ж., която също е очевидец на престъпното деяние. Независимо, че в показанията си /пред първоинстанционния съд и на досъдебното производство, приобщени по съответния процесуален ред/ Ж. неизменно посочва броя на нападателите, същата никога не е конкретизирала присъствието на жена измежду тях, а ги описва като „трима мъже“, „три черни сенки“. За да не кредитира, в тази част показанията на свидетелката, съдът е отчел наличието и на други противоречия, както в нейните показания, така и с останалите гласни доказателства /виж стр. 30 от мотивите на присъдата/. За това колко и кои точно са лицата взели участие в инкриминираното деяние, свидетелстват и И. В. и З. С., като показанията им косвено потвърждават неучастието на подс. М. в извършеното престъпление. Първата твърди, че към момента на извършване на деянието подсъд. М. е била сама в лекия автомобил, а последната е категорична, че инцидентът е станал „…между П. и М. и другия мъж по прякор Т..“ Апелативният съд е обсъдил изключително подробно и показанията на самата пострадала, като с основание е намерил съществено противоречие с доказателствената съвкупност на твърденията й, че подс. М. я е удряла отзад по главата с острата част на брадвата. На първо място е налице категорична еднопосочност между свидетелските показания на К., С. и В., кореспондиращи с обясненията на подсъдимите, досежно броя на лицата, участвали в побоя. На второ място, описаният механизъм на удара от подсъд. М. и предмета, който последната е използвала за това, е опроверган от заключенията на всички назначени и приети от съда съдебно медицински експертизи. Експертите са категорични, че не са налице наранявания, причинени на пострадалата, които да се дължат и да могат да бъдат обяснени с действието на посочения от пострадалата предмет с „остър ръб“. Поради това, изводът на въззивния съд за липса на достатъчни по обем и категоричност доказателства, обосноваващи единствено възможни и несъмнени констатации за участието на подс. М., заедно с подсъдимите М. и М., в упражненото физическо насилие над пострадалата К., може да бъде оценен като правилен и следва да бъде споделен. При това положение, ВКС не намира основания да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК отмяна на присъдата, в тази й част и връщане на делото за ново разглеждане. Възражението на прокурора от Апелативна прокуратура – Бургас за наличие на материална незаконосъобразност на въззивната присъда, с оглед оправдаването на подсъдимите М. и М. да са причинили телесната повреда по начин особено мъчителен за пострадалата и с особена жестокост, е неоснователно. Законосъобразно въззивният съд е достигнал до правния извод за липса на квалифициращия признак „по особено мъчителен начин“. За да е налице претендираната в протеста квалификация, следва да се установи, че пораженията върху пострадалия са свързани с преживяване на извънредни мъки, болки и страдания в един по – продължителен период от време, че те са в по – висока степен от нормалните такива за даденото престъпление. Следователно, за да се квалифицира телесната повреда като причинена „по особено мъчителен начин“, следва да се имат предвид не тези болки и страдания, които са свойствени за всяко въздействие върху човешкото тяло, а прекомерно създадените мъчения и изключителни страдания на пострадалия, които не биха били налице, ако деецът не е употребил особено средство или е причинил резултата по особен начин с цел създаване на прекомерни мъки и страдания на жертвата. В ПП на ВС № 2/1975г. са посочени примерни начини на причиняване на смърт по особено мъчителен начин, отнасящи се и за причиняване на телесна повреда по този начин. Въззивният съд не се е отклонил от тези принципни положения. Убедително е акцентирал върху причинените силни болки и страдания, като се е позовал на заключенията на КСМЕ и СМЕ по писмени данни. Взел е предвид броя, силата, интензитета, времетраенето на побоя и вида на причинените увреждания, включително и несъставомерните леки телесни повреди. Състоянието на пострадалата след деянието не е било особено тежко, оказана й е своевременна медицинска помощ, била е хоспитализирана само за един ден, като липсват и настъпили допълнителни усложнения. Причинените й болки и страдания обаче не са от характер да се приеме, че престъплението е извършено „по особено мъчителен начин“, тъй като нито начинът на извършването му, нито продължителността и усещанията на пострадалата, макар и силни, са надхвърляли обичайните такива за причиняване на телесна повреда. Приетата от въззивния съд липса на пълна загуба на съзнание, не води до обратен извод. Законосъобразно въззивната инстанция е приела, че квалифициращият признак по чл. 131, ал. 1, т. 9 от НК също не е налице. Въпросът дали към пострадалия е проявена особена жестокост следва да се разрешава съгласно критериите на понятието „особена жестокост“, еднозначно и последователно разяснени от съдебната практика. С особена жестокост се характеризират външно обективираните чрез начина на осъществяването им прояви на изключителна ярост, садизъм, ожесточение, коравосърдечие и отмъстителност на извършителя, които по интензитет явно и очевидно надхвърлят рамките на обичайното жестоко отношение при извършването на престъплението. Тези качества на конкретното деяние обрисуват в негативен план и личността на дееца, който към момента на извършване на деянието се проявява като крайно брутален, лишен от милосърдие и състрадание. В конкретния случай деянието на подсъдимите М. и М. не разкрива признаци на начина на извършване, съществено разграничаващи се от обичайните за този вид престъпления, както и особено драстични черти за личността на дейците, манифестирани при осъществяването му. Насилието към пострадала, упражнено от двамата подсъдими, макар и жестоко като всяка проява на физическа принуда, не се отличава с прекомерен и изключителен интензитет, надхвърлящ типичния при подобни случай. В такъв смисъл във въззивната присъда са изложени законосъобразни съображения, които настоящата инстанция изцяло споделя. Апелативният съд се е занимавал обстойно с броя на нанесените удари, тяхната сила и интензитет, предметите и оръжията, използвани при нанасянето на побоя и липсата на доказателства, които да характеризират подсъдимите като яростни и жестоки хора. Към аргументирания отговор на въззивния съдебен състав може да бъде добавено само, че нанесените на пострадалата при побоя удари не са били извънредно много на брой и не са били с прекалена сила. Съставомерно са причинени три броя средни телесни повреди, всяка от които е нанесена с по един удар, като всичките са умерени до значителна по сила. Поради това, изводът на Апелативен съд – Бургас за липсата на посочените по – горе квалифициращи елементи на извършеното от подсъдимите престъпление, е правилен и законосъобразен. При това положение, ВКС не намира основания да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК отмяна на присъдата, в тази й част и връщане на делото за ново разглеждане. Наличието на посоченото в касационния протест касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, ВКС ще разгледа по същество заедно с касационните жалби на подсъдимите и техните защитници. По жалбата на адв. В. К., защитник на подс. П. М.: В допълнението към касационната жалба, освен допълнителната обосновка на вече посоченото в жалбата основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, се претендират и останалите касационни основания. Присъдата се оспорва и в гражданско – осъдителната й част. Основателността на доводите за нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, посочени за пръв път с допълнението към касационната жалба, не подлежат на преценка по същество. Допълнението към касационната жалба по правилата, уредени в чл. 351, ал. 4 от НПК, предполага излагането на допълнителни съображения само в подкрепа на релевираните в жалбата касационни основания. В допълнението към касационната жалба не могат да се въвеждат за първи път нови отменителни основания. Посочената процесуална норма предвижда единствено допълване на вече изложени доводи, но не и право на допълнителна касационна жалба. В този смисъл по жалбата на адв. В. К., защитник на подс. П. М., настоящата инстанция дължи произнасяне единствено по основателността на изтъкнатите доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, ако въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение от категорията на абсолютните, за които ВКС следи служебно. Наложеното на подс. П. М. наказание в размер на три години и шест месеца „лишаване от свобода“ не е явно несправедливо. Апелативният съд – Бургас е обърнал съществено внимание на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, като е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства – тежкото семейно положение, чистото съдебно минало и изказаното съжаление за стореното. Правилно съдът е отчел липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, което оправдано е довело до намаляване размера на наложеното от първоинстанционния съд наказание. Проявата обаче на по – голяма снизходителност не би могла да изпълни целите на наказанието, така както са посочени в чл. 36 от НК. По жалбата на адв. П. Н., защитник на подс. Я. М.: Основните доводи, изложени в допълнението към тази касационна жалба, се свеждат до оплаквания, че въззивният съд необосновано е изключил наличието на силно раздразнено състояние у подсъдимите Я. М. и П. М., провокирано от изречените тежки обиди и клевети от пострадалата М. К.. В мотивите на въззивната присъда е направен обстоен анализ на признаците, които следва да са налице, за да бъде приета квалификация на деянието по чл. 132, ал. 1 от НК, както в теоритичен план, така и в контекста на наличните по делото доказателствени материали. Достигнатите в резултат на този анализ изводи изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Преценявайки внимателно обясненията на подсъдимите, както и показанията на свидетелите, съдът правилно е достигнал до извода, че поведението им не разкрива признаци на силно раздразнение в юридическия смисъл на понятието, визирано в чл. 132, ал. 1 от НК. В присъдата си съставът на апелативния съд е изложил убедителни аргументи защо се е доверил на показанията на свидетелката К. - очевидец на престъплението. Същата не отрича между подсъдимите и пострадалата да е имало разговор на висок тон на ромски език, който самата тя не владее, но е категорична, че тримата взаимно са си разменяли реплики. В проведените разпити не са намерени съществени противоречия, поставящи под съмнение правдивостта на показанията й, нито стремеж към изопачаване на действително протеклите събития. Изводите за това, че както двамата подсъдими, така и пострадалата са си отправяли реплики, не са опровергани чрез показанията на свид. С., макар тя да е възприела обиди, произнасяни от женски глас, доколкото тя се е намирала далеч и не е възприела цялостното развитие на конфликта. На кредитираните с доверие показания съдът е противопоставил обясненията на подсъдимите. Техните изложения също са анализирани обективно и правилно, но решаващият съдебен състав не е намерил основание да им се довери. Твърденията им, че когато ги видяла пострадалата започнала да ги ругае, обижда и кълне, са останали изолирани от доказателствената съвкупност. Обсъжданите гласни доказателствени средства са детайлно анализирани от въззивния съд, който въз основа на това е направил верни изводи, че пострадалата и двамата подсъдими, в момента, в който са се разпознали, взаимно започнали да си разменят обиди на висок тон. Тези изводи изключват предпоставката за квалифициране на деянието по чл. 132, ал. 1 от НК – състоянието на дейците да е предизвикано от пострадалата К. по някои от указаните в тази материално-правна норма начин, доколкото не са установени фактически данни за изначално провокативно поведение на пострадалата. В допълнение следва да се посочи също и че двамата подсъдими не са пристъпили незабавно към удряне на К., а са се върнали до колата, за да вземат съответните оръдия, което обстоятелство само по себе си изключва невъзможността на дееца да обмисли поведението си, която принципно е характерна за афектния умисъл. С оглед на гореизложеното настоящият касационен състав приема, че оценъчната дейност на въззивната инстанция по фактите не сочи на неправилно приложение на материалния закон и вмененото във вина на подсъдимите престъпление не би могло да бъде преквалифицирано в друг, по – лек престъпен състав. Възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с отказа на въззивния съд да назначи психолого – психиатрична експертиза по отношение на подсъдимите М. и М., която да даде отговор изпадали ли са в състояние на силно раздразнение, е неоснователно. Искането е депозирано още с въззивната жалба, като с определение от 06.11.2017 г. на съда за насрочване на делото, е мотивирано отхвърлено. В съдебната практика е безспорно, че състоянието на „силно раздразнение“, не е медицински критерий, а е фактически въпрос, който се изяснява с всички доказателства по делото. Наличието на такова състояние несъмнено има правно значение, но на първо място, е необходимо да бъде установено по делото, че е налице /да бъде прието като факт/ и едва след това да му бъде дадена правна оценка. Такива факти, обаче, единствено възпроизведени в обясненията на подсъдимите са останали недоказани, поради което и неназначаването на такава експертиза не съставлява процесуално нарушение. По нататък, не се констатира наличието на касационно основание „явна несправедливост“ на наложеното на подсъд. Я. М. наказание в размер на четири години лишаване от свобода. Наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана в хипотезата на чл. 54 от НК. Определянето на наказанието спрямо конкретен подсъдим за конкретно извършено престъпление не съставлява механична преценка на отчетените обстоятелства, влияещи върху отговорността му, а е логически процес на цялостна преценка на всички обстоятелства, относими към решаване въпроса за наказанието. В рамките на този процес въззивният съд правилно и законосъобразно е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства – семейното положение, включително и полагането на грижи за децата на убития член на семейството, заедно с изразеното съжаление за стореното. Не е допусната грешка и при преценката за наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства – предишното осъждане, което характеризира подс. М. като личност със завишена степен на обществена опасност; времето и мястото на извършване на престъплението/на обществено място в тъмната част на денонощието/; причинените три броя средни телесни повреди на пострадалата. В рамките на възприетата квалификация на извършеното и при съобразяване на обстоятелствата, влияещи върху отговорността, въззивният съд правилно е намалил размера на наложеното от първоинстанционния съд наказание от пет години и шест месеца на четири години „лишаване от свобода“. Така определеното наказание отговаря на критериите за справедливост и би могло да изпълни целите на индивидуалната и генералната превенция. Настоящата инстанция не намира да е допуснато и претендираното нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от инкриминираното деяние. Съобразени са всички обстоятелства, имащи отношение към справедливото му определяне, като са изложени съображения, които настоящият състав на ВКС споделя напълно. Изживяните от пострадалата болки и страдания са пряка и непосредствена последица от деянието, поради което искът се явява доказан по основание. При определяне на размера му не е нарушен принципът за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Гражданският иск за неимуществени вреди цели да обезщети пострадалия за претърпените от него болки и страдания, виновно причинени от подсъдимия, поради което при определяне на размера, който следва да бъде уважен, съдът се ръководи от действителния обем на тези болки, действителния времеви интервал, в който са понасяни, прогнозата за тяхното евентуално отшумяване, както и дали те са намерили отражение за в бъдеще върху цялостния физически и психически статус на увредения. Апелативният съд е съобразил всички обстоятелства, имащи значение към правилното отмерване на понесените от М. К. неимуществени вреди и законосъобразно е потвърдил определения от първата инстанция размер на последните от 50 000 лв., който подсъдимите солидарно дължат. Така определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е съответен на критерия за справедливост и е в състояние до обезщети пострадалата. В този смисъл оплакването за нарушение на закона при решаване на въпроса за гражданската отговорност е неоснователно, като не са налице основания за корекция на въззивната присъда и в тази й част. По тези съображения настоящата инстанция констатира, че законът е приложен правилно, не са допуснати съществени процесуални нарушения, а наложените наказания не са явно несправедливи. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК,Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 45 от 19.04.2018г., постановено по внохд № 271/2017г. на Апелативен съд - Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.