Ключови фрази
Искове за нарушение на правата върху марка и географски означения * обезщетение за неимуществени вреди * обезщетение за имуществени вреди


Р Е Ш Е Н И Е
№ 253
София, 12.04.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2923 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на N. I. L.. /Н. И. Л.., чрез [фирма] – юридически представител за територията на Р България, срещу решение № 16 от 05.01.2015г. по т.д. № 4351/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1417 от 28.07.2012г. п т.д. № 2480/2010г. на СГС, ТО, VI-13 състав и касаторът е осъден да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на адв. А. А. Х. сумата 943,20 лева – адвокатско възнаграждение по чл.47, ал.6 ГПК. С потвърденото първоинстаницонно решение са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора против А. Т. Д. обективно съединени искове за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лева, претърпени вследствие използването от страна на ответника в търговската му дейност на стоки, означени с търговската марка на ищеца „N.” с рег. № 12063 на ПВ на РБ, чрез съхраняването с цел продажба и предлагането за продажба на 313 бр. спортни обувки, означени с марката на ищеца, през периода 01.09.2008г. – 06.11.2008г. в [населено място], на основание чл.76, ал.1, т.3 ЗМГО; за присъждане на обезщетение за забава върху сумата 5 000 лева в размер на 1 269,74 лева за периода 01.09.2008г. – 27.10.2010г. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД и за разгласяване за сметка на ответника на диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда, на основание чл.76, ал.2, т.3 ЗМГО.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо на основание чл.293, ал.4 вр. чл.270, ал.3 ГПК, тъй като е постановено по непредявен иск. Твърди, че действително предявеният от него иск е насочен към възстановяване на всички вредни последици от деликта, в т.ч. имуществени вреди /претърпени загуби, пропуснати ползи под формата на лицензионна такса/ и неимуществени вреди, като размерът на вредите е определен съгласно въведения в закона презумптивен механизъм по чл.76б, ал.1, т.2 ЗМГО. Поддържа, че дори и въззивното решение да се приеме за допустимо, същото е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, както и необоснованост. Твърди, че липсват мотиви, в които съдът обосновава своето заключение, че ищецът не е доказал настъпването на вреди като пряка и непосредствена последица от нарушението на правата върху неговата марка. Поддържа още, че въззивният неправилно е приложил закона – чл.76а ЗМГО, приемайки, че ищецът не е претърпял вреди като пряка и непосредствена последица от доказано нарушение на неговата търговска марка, използвана без неговото съгласие. Счита, че решението е постановено и в нарушение на чл.76б, ал.1, т.2 ЗМГО. Поддържа, че съгласно практиката на ВКС в случаите, когато има нарушение на правото на марка, вредите настъпват от самия факт на нарушението, тъй като се уврежда търговската репутация и търговският статус на търговеца и на търговската му марка, които няма как да бъдат установени точно. Поради това следва да намери приложение чл.76б ЗМГО. Сочи, че е ангажирал доказателства за изпълнение на презумптивния механизъм на чл.76, ал.1, т.2 ЗМГО, а именно експертиза, установяваща стойността на маратонките по цени на дребно, а също така и писмено доказателство – писмо от оторизирания дистрибутор на Н. И. Л.. за България. Моли, ако съдът приеме исковете за доказани по основание, но не и по отношение на размера на всички конкретни вреди, да приложи разпоредбата на чл.162 ГПК, като определи размера на обезщетението по своя преценка и вземе предвид заключението на вещо лице. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и за присъждане на разноски.
Ответникът А. Т. Д., [населено място], представляван от особен представител адв. А. А. Х., оспорва касационната жалба. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено изцяло при спазване на материалния и процесуалния закон. Счита за правилен извода на въззвния съд, че за уважаване на предявения иск следва освен установения факт на нарушението върху търговските марки, да има налице и реално причинена вреда. Поддържа, че въззивният съд правилно е приел за установено по безспорен начин, че пропуснатите ползи, които ищецът цели да му бъдат заплатени и възстановени, реално не са понесени от него, тъй като такива пропуснати ползи не са настъпили – не е доказано, че съхранението от ответника на 313 броя спортни обувки с посочената търговска марка е довело до невъзможността да бъде реализирано същото количество стоки от страна на ищеца, която обща стойност от тези стоки се претендира като пропусната полза. Позовава се на посоченото в споразумението по наказателното дело, че имуществени вреди от деянието няма и че стоките, предмет на престъплението, са отнети в полза на държавата и са унищожени. Счита, че липсва и активна процесуална представителна власт по чл.32, ал.1 ГПК за водене на делото, тъй като „Н. И. Л..” не е предоставило представителна власт за водене на делото по конкретния случай. Поради това моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
С определение № 659 от 29.07.2016г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния материалноправен въпрос: Причиняват ли се на притежателя на регистрирана търговска марка имуществени вреди, когато същата е използвана в търговската дейност без необходимото по закон съгласие на маркопритежателя /в хипотезата на фалшиви/неоригинални стоки/, и за уважаване на предявения иск за обезщетяване на вредите следва ли да са доказани всички конкретни твърдения за причинени вреди?
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд, за да отхвърли предявения иск с правно основание чл.76, ал.1, т.3 ГПК за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се /съгласно направеното в съдебното заседание на 07.03.2012г. уточнение/ в пропуснати ползи, съизмерими с невъзможността на ищеца като притежател на марката да получи продажната цена по цени на дребно на стоки, идентични на иззетите и унищожени от полицията стоки – предмет на нарушението, е приел за доказано, че ищецът е притежател на марка N. – словна за клас 25 от МКСУ, рег. № 12063 и срок на закрила до 22.03.2019г., че е налице нарушение на правото на търговската марка от ответника, но че липсват ангажирани от ищеца доказателства, че съхраняването с цел продажба и предлагането за продажба от ответника на 313 бр. спортни обувки, означени с процесната марка, е довело до невъзможността му като маркопритежател да реализира същото количество стоки, носещи неговия знак, неполучавайки по този начин продажната им цена по цени на дребно, каквото обезщетение като пропусната полза се претендира. Посочил е, че нормата на чл.76б ЗМГО, на която жалбоподателят се позовава, съдържа презумпция единствено относно размера на вредата, но не и относно нейното настъпване като пряка и непосредствена последица от увреждането, което следва да бъде доказано от ищеца.
По поставения правен въпрос:
С постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 22 от 10.05.2012г. по т.д. № 1157/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. по въпроса, причиняват ли се на притежателя на регистрирана търговска марка имуществени вреди при внос на стоки, означени със знак, идентичен или сходен с търговската марка, без неговото съгласие, е прието, че при нарушение на правото върху марка нейният притежател може да претърпи вреди с различен характер, които са последица от засягане не само на субективни права, но и от нарушаване на защитени от правото блага, които не са предмет на субективни права, както и от накърняването на фактически отношения. Прието е, че имуществените вреди могат да бъдат два вида – претърпени загуби и пропуснати ползи, и представляват разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане. В хипотезата на нарушено право на марка чрез внос на неоригинални стоки, означени със знак, идентичен или сходен с марката, без съгласието на маркопритежателя, притежателят на марката може да понесе отрицателни икономически последствия, например да пропусне да реализира печалба, печалбата да бъде реазилирана несправедливо от нарушителя и други. В този случай може да бъде накърнена репутацията на марката, в резултат на което маркопритежателят може да претърпи освен загуби, изразяващи се в разходи за възстановяване на накърнената репутация, също и да пропусне да реализира очакваната печалба. Прието е още, че при определяне на размера на дължимото обезщетение в резултат на нарушението следва да се отчитат всички необходими аспекти и отрицателни икономически последствия, например пропусната печалба от страна на маркопритежателя или получената от нарушителя печалба, или, ако има, и други причинени вреди /претърпени загуби или пропуснати ползи/. Като алтернатива, когато е трудно да се определи размерът на понесената действителна вреда, размерът на обезщетението може да се определи като еднократна сума, най-малко размерът на лицензионните възнаграждения, които биха били дължими, ако нарушителят беше поискал разрешение от притежателя за ползване на марката.
По въпроса за вредите от нарушаване на правото върху търговска марка в ТР № 1 от 31.05.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСНК е прието, че същите са свързани със същностните белези на правото върху марка като специфично нематериално благо, част от интелектуалната собственост. Посочено е че приложението на марката в стоковия оборот е резултат на разходи на средства и време за създаване на търговската репутация на притежателя й и отрицателните икономически последствия от нейното засягане са реални и различими, но трудни за остойностяване с познатите механизми на непозволеното увреждане. Прието е, че националният законодател, при съобразяване на съществуващите международни стандарти, е създал в чл. 76б, ал. 1, т. 2 от ЗМГО презумптивен механизъм за оценка на вредите при нарушение на правото върху марка, според който, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението.
Въз основа на възприетото в постоянната съдебна практика следва да се приеме, че при надлежно сезиране на съда с искова молба, съдържаща твърдения за произтекли от нарушението на правото върху марка вреди във вид на пропуснати ползи и посочен размер на претендираното обезщетение, следва да бъде доказано нарушаване на правото на ищеца върху търговска марка чрез използването й в търговската дейност без съгласие на маркопритежателя /в хипотезата на фалшиви/неоригинални стоки/ и настъпването на вреди от претендирания вид. При проведено такова доказване, съдът следва да определи размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди в резултат на нарушението, като отчете всички необходими аспекти и отрицателни икономически последствия за маркопритежателя и специалните норми на чл.76а и чл.76б ЗМГО.
По основателността на касационната жалба:
С исковата молба ищецът е изложил твърдения, че ответникът е нарушил правото му върху търговска марка „N.”, като без необходимото съгласие на правоносителя Н. И. Л.. е предлагал за продажба и съхранявал с цел продажба 313 броя спортни обувки, носещи регистрираната търговска марка при сходство на процесните стоки със стоките, за които марката е регистрирана и при сходство между поставените върху процесните стоки знаци и тази търговска марка. Твърди, че от нарушението са му причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропускане на възможността да получи възнаграждение, каквото би се дължало, ако ответникът беше сключил с него лицензионен договор по смисъла на чл.22 ЗМГО, както и че това го е възпрепятствало и ограничило да сключи договори с нови контрагенти, поради което не би могъл да си възвърне под формата на договорно възнаграждение средствата, вложени в развиване на пазара чрез реклама и маркетинг на своите продукти. Твърди, че е претърпял и неимуществени вреди, които имат имуществено изражение, оценимо в пари, изразяващи се в накърняване на имиджа му на световноизвестен производител на качествени стоки, които потребителите разпознават посредством поставените върху тях марки Н., което води до спадане на нейната репутация и до отдръпване на лоялните клиенти. Посочил е, че поради липса на данни за конкретния размер на нанесените вреди, претендира обезщетение при условията на чл.76б, ал.1, т.2 вр. чл.76, ал.1, т.3 ЦМГО на базата на равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението, както и че на основание чл.76б, ал.1, т.2 ЗМГО изчислява размера на нанесените му вреди на 54 775 лева, от които претендира част в размер на 5 000 лева. Уточнил е, че размерът на претендираните вреди е определен въз основа на усреднени цени на дребно на стоки, сходни със стоките, предмет на конкретния деликт, предоставени от оторизирания дистрибутор на стоки с марки Н. на територията на Република България, към периода септември – ноември 2008г., когато е преустановено нарушението.
В първоинстанционното производство в с.з. на 07.03.2012г. ищецът е уточнил, че претърпените вреди са предявени в хипотезата на чл.76б, ал.1, т.2 ЗМГО като съвкупност, като в изложението е посочено, че принципно настъпват имуществени и неимуществени вреди, но доколкото не разполага с възможност и данни да ги формулира, стъпва на база специалната разпоредба за определяне на размера. Уточнил е, че претенцията по частичния иск от 5 000 лева е за имуществени вреди, които се изразяват в пропуснати ползи, ако би продал тези стоки по цени на оригинални артикули, тъй като маркопритежателят е пропуснал продажбата по цени на дребно на стоки, които са идентични.
Неоснователен е доводът на ответника за ненадлежно предявяване на иска поради липса на представителна власт на [фирма] за предявяването му. Видно от представеното с исковата молба пълномощно, посоченото дружество е упълномощено от Н. И. Л. да предприема действия, да завежда наказателни и/или граждански производства срещу трети лица за всяко нарушение на правата върху интелектуална собственост на Н. в България, както и да представлява юридически Н. по всички правни и други въпроси, при и пред всички компетентни органи, физически и юридически лица и пред всички съдебни инстанции при такива производства, включително, но не само, да подава молби, искове и други искания, да оттегля молби, искове и други искания.
С оглед безспорно установения по делото факт на осъществено от ответника през периода 01.09.2008г. – 06.11.2008г. нарушаване на правото на ищеца върху търговска марка „N.“ , изразяващо се в използването й без съгласието на притежателя чрез предлагане за продажба и съхраняване с цел продажба на 313 броя спортни обувки „N.“, следва да се приеме за установено настъпването на твърдените от ищеца имуществени вреди. Само по себе си посоченото нарушение води да увреждане на репутацията на търговската марка и по характера си е годно да доведе до настъпване на твърдените вреди във вид на пропуснати ползи поради отлив на клиенти и пропускане на възможността за реализиране на оригинални стоки, означени с марката, идентични на тези, предмет на нарушението. С оглед обективната трудност и липсата на достатъчно данни за установяване на точния размер на сочената вреда следва да намери приложение специалната разпоредба на чл.76б, ал.1, т.2 ЗМГО, според която ищецът може да иска като обезщетение равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението. В случая няма място за прилагане на чл.76б, ал.2 ЗМГО поради липса на данни за приходите на ответника – физическо лице.
Неоснователен е и доводът на ответника, основан на одобреното от наказателния съд споразумение и посоченото в него, че липсват имуществени вреди от деянието. Тази констатация на наказателния съд, предшестваща одобряването на споразумението, не е част от самото споразумение и неговия диспозитив и поради това не обвързва глажданския съд.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза общата стойност на 313 чифта спортни обувки по цени на дребно на оригинални стоки с марки „Н.“, идентични или сходни на тези процесни стоки, към месец септември – ноември 2008г. се равнява на 54 775 лева.
Поради това предявеният от ищеца частичен иск за сумата 5 000 лева са явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати обезщетение в посочения размер, ведно със законната лихва от нарушението – 01.09.2008г. до завеждане на исковата молба в размер на 1 269,74 лева, на основание чл.86, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД. С оглед основателността на иска по чл.76, ал.1, т.3 ЗМГО, следва да бъде постановено на основание чл.76, ал.2, т.3 ЗМГО разгласяване на диспозитива на съдебното решение за сметка на ответника.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото пред трите инстанции разноски в размер на 2 472 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 16 от 05.01.2015г. по т.д. № 4351/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. Т. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.5, ет.6, ап.18, представляван от назначения му особен представител адв.А. А. Х., [населено място], [улица], ет.2, ап.5 да заплати на N. I. L.. /Н. И. Л.., със седалище Бауърман Д. 1, Б., щата О., САЩ, чрез [фирма] – юридически представител за територията на Р България, [населено място], [улица], ет.5, ап.33 сумата 5 000 лева /пет хиляди лева/ - обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие използването от страна на ответника в търговската му дейност на стоки, означени с търговската марка на ищеца „N.” с рег. № 12063 на ПВ на РБ, чрез съхраняването с цел продажба и предлагането за продажба на 313 бр. спортни обувки, означени с марката на ищеца, през периода 01.09.2008г. – 06.11.2008г. в [населено място], изразяващи се в пропуснати ползи поради лишаването му от възможност да продаде оригинални стоки, означени с марката, идентични или сходни с тези, предмет на нарушението, част от общо дължимото обезщетение в размер на 54 775 лева, на основание чл.76, ал.1, т.3 вр. чл.76б, ал.1, т.2 ЗМГО, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.10.2010г. до окончателното й заплащане, да заплати сумата 1 269,74 лева /хиляда двеста шестдесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки/ - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.09.2008г. до 27.10.2010г., на основание чл.86, ал.1 ГПК, както и да заплати сумата 2 472 лева /две хиляди четиристотин седемдесет и два лева/, представляваща разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 76, ал. 2, т. 3 от ЗМГО по иска на N. I. L.. /Н. И. Л.. против А. Т. Д. диспозитивът по иска с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО да се публикува в два ежедневника - вестниците "Сега" и "Труд", както и да се оповести от Българска национална телевизия в часовия пояс 18ч. – 19ч., за сметка на А. Т. Д..
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: