Р Е Ш Е Н И Е № 466 София, 29 октомври 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря ........Ив. ИЛИЕВА............................... и в присъствието на прокурора от ВКП ........Ат. ГЕБРЕВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1490/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Л. А. Г. за възобновяване на НОХД № 1490/2012 г. по описа на Софийски районен съд и отмяна на определението, с което е било одобрено споразумение между неговия защитник и прокурор от СРП и на осн. чл. 68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено по НОХД № 8786/2009 г. – лишаване от свобода за срок от три месеца. В искането се изтъкват доводи за допуснато съществено нарушение на материалния закон, поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 68 от НК. Сочи се, че не са били налице предпоставките за прилагането й, доколкото със споразумението, одобрено от съда, на Г. не е било наложено наказание „лишаване от свобода”. В съдебно заседание защитникът на осъдения поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения, като коригира претенцията си за отмяна на определението само в частта относно приложението на чл. 68 от НК. Прокурорът от ВКП намира искането за основателно, тъй като съдът не е приложил правилно материалния закон, като счита, че нарушението му може да бъде отстранено по реда на възобновяването от ВКС, без да се налага връщането на делото за ново разглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанието за възобновяване, намери следното: С определение от 21.06.2012 г., постановено по НОХД № 6753/2012 г., Софийският районен съд е одобрил споразумение между прокурор от Софийска районна прокуратура и защитника на подс. Г. – адв.Б., с което подс. Г. се е признал за виновен по чл. 206 ал.6 т.1 пр.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК и на основание чл. 55 от НК е приел да бъде наказан с пробация чрез следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години и задължителни периодични срещи с пробационен служител два пъти седмично за срок от три години. Със същото определение на осн. чл. 68 ал.1 от НК е било приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено на Г. по НОХД № 8786/2009 г. на СРС, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален общ режим. Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е депозирано в законоустановения срок. Разгледано по същество, същото е основателно. Първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 68 ал.1 от НК, тъй като не са били налице предпоставките за това. За да е приложима тази норма, е необходимо да са налице три предпоставки:1. в изпитателен срок по предходно осъждане подсъдимият следва да извърши друго престъпление; 2. това престъпление трябва да е умишлено и да е от общ характер; 3. за това престъпление да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода”. В конкретния случай спрямо Г. са били налице само първите две предпоставки- деянието, за което е постигнато споразумение, е извършено в изпитателния срок по предходно осъждане – това по НОХД №8786/2009г., който срок е следвало да изтече на 19.05.2013 г. Извършеното престъпление, за което се е признал за виновен по чл. 206 ал.6 вр. ал.1 от НК е умишлено и е от общ характер. Третата предпоставка за приложението на чл. 68 ал.1 от НК обаче не е била налице, тъй като страните по споразумението са постигнали съгласие и то е било одобрено от съда за налагане на наказание „пробация”, а не лишаване от свобода. Следователно, при липсата на кумулативната даденост на трите предпоставки, обуславящи приложението на чл. 68 ал.1 от НК, съдът не е следвало да одобрява тази клауза от споразумението, доколкото тя е била противоречаща на материалния закон. Като не е съобразил това обстоятелство с оглед задължението си по чл. 382 ал.7 от НПК, съдът е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като е приложил закон, който не е следвало да бъде прилаган. Това нарушение не налага отмяната по реда възобновяването на цялото определение, с което е одобрено постигнатото споразумение, доколкото неправилното приложение на чл. 68 ал.1 от НК не влияе на останалите клаузи от него. Освен това, по въпроса за приложението на чл. 68 ал.1 от НК съдът е следвало да се произнесе с отделно определение по реда на чл. 383 ал.2 от НК, което означава, че частта от определението, с което тази норма е приложена, има самостоятелен характер и не влияе на останалата част от определението, с което е одобрено споразумението. Ето защо при наличие на допуснато нарушение от категорията на чл. 348 ал.1 т.1 от НК –нарушение на материалния закон, отстраняването е възможно да стане чрез корекция в определението от самия ВКС в производството по възобновяване, тъй като тя е изцяло в полза на осъдения. Поради тези съображения и на основание чл. 425 ал.1 т. 3 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 6753/2012 г. по описа на Районен съд – София, като ИЗМЕНЯ постановеното по него определение от 21.06.2012г., като го ОТМЕНЯ в частта, с която на осн. чл. 68 ал.1 от НК е постановено подс. Л. А. Г. да изтърпи отложеното наказание по НОХД № 8786/2009 г. на СРС, наложено му с влязла в сила на 19.05.2012 г. присъда, в размер на три месеца лишаване от свобода в затвор при първоначален общ режим. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: