Р Е Ш Е Н И Е
№ 287
София,27.10.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 717 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303,ал.1,т.1 и т.4 ГПК.
Образувано е по молбата на Д. К. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивския районен съд по гр.д.№1216/2005г.,постановено на 16.10.2006г.,оставено в сила с решение №2029/10.12.2007г. от Пловдивския окръжен съд по гр.д.№3050/2006г., което пък е оставено в сила с решение №707/28.10.2009г. на ВКС,ІІІ ГО по гр.д.№815/2008г.
С решението,чиято отмяна се иска,е отхвърлен предявеният от П. Ц. С.,Л. И. С.,Е. П. К.,И. К. Т.,Г. Б. Б.,Н. П. Н.,П. П. Н.,М. М. М.,Д. К. С. и Е. З. С. иск за признаване за установено по отношение на М. П. П.,Е. В. Е., М. Х. Ч.,Х. М. Ч. и Ч. М. Ч., че предявилите иска лица притежават 7/18 ид.части от правото на строеж върху дворно място,съставляващо ПИ №* с обща площ от 376кв.м.,попадащи в УПИ *-жилищно строителство,кв.* нов,* стар по плана на ІІ градска част на [населено място] от 1983г.
В молбата за отмяна се поддържа,че след приключване на производството по делото са се осъществили нови обстоятелства,имащи значение за изхода на спора,а именно,че с решение №107/26.01.2010г. на Административен съд-Пловдив по адм.д.№1990/2009г. е обявена нищожността на решение №13 на Общински съвет на [населено място],взето с протокол №1 от 22.01.2004г.,в частта относно включването на заповед №ОА-48 от 22.01.1997г. на зам.кмета и главен архитект на [община] в приложението /стр.32,ред 9/ към решението,което решение е било взето предвид от съда при постановяване на решението,чиято отмяна се иска,както и че след приключване на производството молителят и останалите предявили иска лица,са заявили претенции за закупуване на имота по реда на §27 ЗС. Навежда също така и доводи,че прогласяването на нищожността на решението на Общински съвет-П. от административния съд съставлява и основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.4 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответниците по молбата М. П. П.,Е. В. Е. изразяват становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
С определение №112/06.07.2010г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане,като е прието,че същата е подадена в срока по чл.305,т.5 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна,приема следното:
Влязло в сила съдебно решение,с което спорът между страните е решен по същество,може да бъде отменено на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК само ако след влизането му в сила бъде открито ново обстоятелство, респ. страната се снабди с ново доказателство,имащо значение за изхода на спора,които при решаването му да не са могли да бъдат известни на молителя по обективни причини,респ. по обективни причини молителят да не е имал възможността да представи доказателствата и поради тази причина да не са взети предвид от съда при постановяване на решението. В случая се поддържа,че такова ново обстоятелство представлява прогласяването на нищожността на решение №13 на Общински съвет-гр.П.,взето с протокол №1/22.01.2004г.,с което са били потвърдени заповедите на зам.кмета и главен архитект на [община],издадени на основание чл.6,т.6 и 7 З./отм./ за периода 11.09.1991г. до 31.12.2001г.,включително и заповед № ОА-48 от 22.01.1997г.,с която е урегулиран реституирания на М. П. П.,Е. В. Е.,М. Х. Ч., Х. М. Ч. и Ч. М. Ч. недвижим имот,като е обособен в самостоятелен УПИ *.
В решението,отмяна на което се иска,е прието,че предявилите иска лица притежават права върху конкретни обекти на индивидуална собственост в сградата,построена в УПИ *-жилищно строителство,както и че в полза на Ж.”С.” е било отстъпено право на строеж върху държавна земя за реализирането на същата сграда. Правото на строеж е реализирано,което е довело до преминаването на суперфицията като акцесорна част от правото на собственост върху отделните обекти /апартаменти/ за всеки от член-кооператорите в Ж.. Това обстоятелство според първоинстанционния съд дава на предявилите иска лица правото да ползват мястото доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. Прието е също така,че със съдебно решение по гр.д.№634/1993г. на Пловдивския окръжен съд по реда на ЗВСОНИ по З. и др. за част от имот пл.№*,кв.* с площ около 350кв.м. в полза на ответниците е отменено отчуждаването и е възстановена собствеността,като правата им на реституирани собственици и идентичността на имотите се установява и в настоящето производство. Прието е,че в частта,за която отчуждаването е отменено,попадат само гаражни клетки,поставени обаче след отмяна на отчуждаването,които не касаят мероприятието,за което имотът е бил отчужден и не съставляват пречка за възстановяване на собствеността-тази част от дворното място не е била засегната от мероприятието,за което е била отчуждена. Изложени са и съображения,че последващото урегулиране на възстановената част от имота и попълването на кадастралната основа не рефлектират върху правата на предявилите иска лица,доколкото не засягат правото им да ползват мястото доколкото това е необходимо за използването на построената жилищна сграда според нейното предназначение.
В решение №707/28.10.2009г. на ІІІ ГО на ВКС по гр.д.№815/2008г. обаче са изложени и други съображения за неоснователността на исковата претенция-прието е,че не е налице пасивна материалноправна легитимация,тъй като е следвало исковете да бъдат предявени и срещу общината,а не тя да бъде привлечена като трето лице-помагач на ищците по причина,че се претендират права на строеж върху терен,част от който представлява общинска собственост и пасивно легитимиран е носителят на право на собственост върху терена,върху който се твърди,че е била учредена суперфицията. Споделен е и изводът,че след като правото на строеж е реализирано с построяването на жилищната сграда,същото се е трансформирало в право на собственост върху конкретни жилищни обекти, като предвидената в §27 ЗС възможност в случая не обуславя наличието на правен интерес от установяване обема на правото на строеж,тъй като не е доказано да са били предприети действия по нейната реализация.
Обстоятелството дали и с какъв акт възстановената по реда на ЗВСНОИ по З. и др. част от УПИ *-жилищно строителство е била обособена като самостоятелен урегулиран поземлен имот,следователно е прието от съдилищата при разрешаването на правния спор за ирелевантно. Напротив,прието е в решението,чиято отмяна се иска,че правото на собственост е възстановено по реда на ЗВСНОИ по З. и др. с влязло в сила съдебно решение и последващото нанасяне на имота не е от съществено значение за правата на предявилите иска лица,доколкото същите основават своите претенции на изявление за учредяване на право на строеж,изходящо от собственика на терена,който не оспорва правата на ползващите се от възможността за възстановяване на правото на собственост лица. В основата на изводите на съдилищата е именно това обстоятелство,както и обстоятелството,че правомощията на носителя на ограничено вещно право на строеж са винаги производни от правомощията на собственика на терена. Основният извод на съдилищата е основан на факта на осъществяване на строителството,както и на намаления обем от права като последица от възстановяването на собствеността,което не е пряко свързано с нанасянето на имота в регулационния план,след като в административното производство по възстановяване на собствеността е установено,че са налице предпоставки за възстановяване на собствеността. Именно поради тази причина имотът е описан в диспозитива на решението на първоинстанционния съд с индидивуализиращите го белези по кадастрална основа. С настоящата молба за отмяна не са представени доказателства, установяващи осъществяването на нови обстоятелства, които биха могли да променят констатациите на съда в тази насока-както беше отбелязано обстоятелството дали възстановеният имот впоследствие е бил урегулиран е прието от съдилищата за ирелевантно,а оттам и без правно значение е обстоятелството дали впоследствие решението,с което имотът е бил обособен като самостоятелен по действащия регулационен план е било обявено за нищожно по съдебен ред не би могло да промени тези решаващи изводи на съдилищата. Поради същите съображения не може да бъде споделена и тезата на молителя,че обявяването на нищожността на решение №13 на Общински съвет-гр.П. обуславя наличие на основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.4 ГПК.
Неоснователни са и доводите за наличие на основание за отмяна по причина,че молителят е заявил правата си на изкупуване за съответната идеална част от правото на собственост върху терена,върху който е построена сграда въз основа на отстъпено право на строеж в полза на Ж., тъй като с молбата не са представени доказателства правата действително да са били заявени пред [община].
И тъй като представеното с молбата доказателство не съдържа данни за осъществяване на обстоятелства,от значение за изхода на спора,които ако биха били известни на съда при постановяване на решението,биха могли да обусловят различни правни изводи за основателността на предявения иск, настоящият състав приема, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 и т.4 ГПК и подадената от Д. К. С. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение, като на основание чл.78,ал.8 ГПК на ответника по молбата М. П. П. бъде присъдена сумата 200лв.,а на ответницата по молбата Е. В. Е. сумата 500лв.,представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Д. К. С. молба за отмяна на влязлото в сила решение Пловдивския районен съд по гр.д.№1216/2005г.,постановено на 16.10.2006г.,оставено в сила с решение №2029/10.12.2007г. от Пловдивския окръжен съд по гр.д.№3050/2006г., което пък е оставено в сила с решение №707/28.10.2009г. на ВКС,ІІІ ГО по гр.д.№815/2008г.
ОСЪЖДА Д. К. С. на основание чл.78,ал.8 ГПК да заплати на М. П. П. сумата 200лв./двеста лева/ и на Е. В. Е. сумата 500лв./петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове:
|