3 Р Е Ш Е Н И Е № 107 София, 02 април 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 224 по описа за 2015 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК – „Възобновяване на наказателни дела”, образувано по искане на осъдения Н. Г. Н.. С последното е заявено, че са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК за възобновяване на внохд № 1269/14 г. на Окръжния съд-гр.Стара Загора. Молителят счита, че следва да бъде оправдан по възведеното обвинение, а алтернативно предлага делото да се върне за ново разглеждане. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат направеното искане, като първият иска „...да бъде намалена присъдата...”. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на делото и счита, че искането на осъдения Н. следва да бъде оставено без уважение. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 885/13 г. РС-гр.Стара Загора, за деяние, извършено на 05.07.2012 г., признал подс.Н. за невинен и го оправдал по предявеното му обвинение по чл.343б, ал.1 НК. С решение по внохд № 1069/14 г., образувано по протест на прокурора с искане за постановяване на нова присъда и осъждане на Н. по предявеното му обвинение, ОС-гр.Стара Загора на основание чл.335, ал.2, във връзка с чл.348, ал.3, т.2 НПК отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С присъда по нохд № 672/14 г. СЗРС осъдил подсъдимия на основание чл.343б, ал.1, във връзка с чл.55, ал.1, т.2 НК на пробация, включваща пробационните мерки – шест месеца задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и шест месеца задължителни периодични срещи с пробационен служител, а на основание чл.343г НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца, като зачел времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това свое право. С решение № 10 от 24.01.2015 г. по внохд № 1269/14 г., образувано по жалба на подсъдимия с искане за оправдаване, СЗОС потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно. Съображенията в искането на осъдения очертават две основни възражения. Най-напред се твърди, че първото по ред въззивно решение е незаконосъобразно. Така направеното възражение игнорира предмета на настоящата проверка, а това ВКС не може да си позволи. На следващо място, осъденият оспорва оценката на обясненията, дадени от него в качеството му на подсъдим, като претендира, че съдът по същество не имал основание да не ги кредитира в тяхната цялост. Възражението е неоснователно. ВКС не намира основание за критично отношение към дейността на решаващия съд по оценка на събраните по делото доказателства, в това число и на обясненията на обвиняемия. На съдебното следствие, подсъдимият заявил, че преди проверката с техническо средство е приел медикамент, свързан с нивото на кръвното налягане, а след проверката със същото средство се е жабурил с ракия. В тази част обясненията му не са кредитирани от СЗОС, като съображенията на последния, предопределили извод за недостоверност, са свързани с данните произтичащи от протокола на л.52 от досъдебното производство. В последния са отразени констатациите на лекаря при освидетелстването на подсъдимия, преди вземане на кръв за химическо изследване, събраните анамнестични и клинико-диагностични данни, доказващи заболявания, и приетите от водача лекарства през последните 24 часа. Приложение № 2 към чл.10, ал.2 от Наредбата обективира, че в протокола, в р.І се отразяват редица обстоятелства свързани с алкохол – предварителна проба за алкохол; данни от лицето за употреба на алкохол; вид на алкохолната напитка; количество; време на консумация, дата и час. От надлежно приетия протокол от 05.07.2012 г. добре е видно, че Н. е заявил употребата на лекарствени препарати аналгин и упсарин и на алкохол ( приет от него на 04.07.2012 г. в 22.30 часа, водка, 200 мл), но пропуснал да заяви употребата на препарата изоптин и на алкохол след 07.20 часа на 05.07.2012 г. – ракия, под формата на жабурене. Жабуренето с алкохол се приравнява на прием на такъв, щом при попадането му първо в устата лигавицата позволява всмукване на определено количество алкохол, що остава за случая, когато след жабурене алкохолът ползван за целта се поглъща (виж съдебно медицинската експертиза по писмени данни). Коментираните обстоятелства са заявени от подсъдимия едва пред съда по същество, макар да е имал възможност да стори това значително по-рано. При правилно установени факти и наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, съдът е имал основание да ангажира отговорността на молителя за престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Наложеното наказание, индивидуализирано по реда на смекчената наказателна отговорност, по чл.55, ал.1, т.2 НК, не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. ВКС не намира причини за намаляването му. Водим от изложеното на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Г. Н. за възобновяване на внохд № 1269/14 г. на Окръжния съд-гр.Стара Загора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: