4 Р Е Ш Е Н И Е № 101 гр. София, 11 март 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1823 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.1 от НПК. Постъпила е саморъчна касационна жалба от подсъдимия А. В. Б. против въззивно решение № 121/13.10.2014 г., постановено по ВНОХД № 138/2014 г. по описа на Бургаски апелативен съд. В жалбата са наведени доводи за нарушения на процесуалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че незаконосъобразно е отказано на подсъдимия да сключи споразумение с прокуратурата, както и че първоинстанционният съд в разрез с разпоредбата на чл. 371 т.2 и сл. от НПК, въпреки направеното от Б. самопризнание, го е лишил от възможността делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. Според подсъдимия тези нарушения на процесуалните правила са довели и до определянето му на наказание, което било явно несправедливо. Претендира се да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или алтернативно да бъде намален размера на наложеното му наказание. В съдебно заседание подсъдимият - лично и чрез защитника си адв.Д. Д., моли жалбата да бъде уважена по посочените в нея доводи. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С Присъда № 60/09.04.2014 г., постановена от ОС - Бургас по НОХД № 16/2014 г. подсъдимият А. В. Б. е признат за виновен в това, че: - на 14.08.2014 г. в к.к. „Слънчев бряг”, при условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1080,69 лв. от владението на германския гражданин У. М. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „Б” и вр. с чл.54 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.199 ал.1 т.4 вр. с чл.198 от НК. - на 14.08.2014 г. в к.к. „Слънчев бряг” без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – коноп – 0,210 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 11,60 % на стойност 1,26 лв., поради което и на основание чл.354а ал.3 т.1 и вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което е постановено да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затвор. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, а на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски в размер на 406 лв.. По жалба на защитника на подсъдимия Б. – адв.С. е образувано ВНОХД № 138/2014 г. по описа на Апелативен съд - гр. Бургас. С Решение № 121/13.10.2014 г., постановено по същото дело и изменена първоинстанционната присъда като е прието, че държането на наркотичното вещество е в маловажен случай и престъплението е преквалифицирано по чл.354а ал.5 вр. с ал.3 т.1 от НК, и на Б. е наложено наказание Глоба в размер на 200 лв., която на основание чл.23 ал.3 от НК не е присъединена към наложеното общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Възраженията на подсъдимия за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са свързани с лишаването му от възможност да признае вината си и да сключи споразумение, както и да се възползва от процедурата на съкратено съдебно следствие. Тези възражения са неоснователни. Регламентираните в НПК диференцирани процедури по решаване на делото със споразумение и провеждането на съкратено съдебно следствие с признание на фактите от страна на подсъдимия, са изключение от общия ред за разглеждане на делото и за да бъдат проведени трябва да са налице предвидените в закона предпоставки за това. За да е било възможно постигането на споразумение между прокурора от ОП - Бургас и защитника на Б. е било необходимо да е налице възстановяване или обезпечаване на причинените имуществени вреди от престъплението. Действително в конкретния случай са били върнати 1 205 лв., но са останали невъзстановени 685 лв., още повече, че обвинението е било за грабеж, докато подсъдимият се е признавал за виновен в извършването само на кражба. Очевидно това са били причините да не бъде поставен въпросът за постигане на споразумение. Към настоящия процесуален момент делото се намира пред инстанция, в която е недопустимо прилагането на този институт, а липсват каквито и да е основания, които да налагат провеждането на ново наказателно производство от стадия на първоинстанционното такова. По отношение на съкратеното съдебно следствие наведените от страна на подсъдимия доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от първонистанционния съд са получили изключително подробен отговор във въззивното решение, който изцяло се споделя от касационния състав, тъй като е в съответствие със задължителните указания, дадени в ТР № 1 от 06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС. В случая решаващият първоинстанционен съд не е намерил основания да постанови предварително изслушване. От материалите по делото е видно, че подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но не е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти, още повече че така направеното самопризнание е било частично – само за част от вещите, при това без употреба на сила. При това положение съдът законосъобразно е приел, че направеното самопризнание не се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, въпреки че извършените действия по разследването са осъществени при спазване на реда и изискванията, предвидени в НПК. Това е наложило провеждането на съдебното производство по общия ред - чрез събиране и проверка на доказателствата, в хода на който са спазени принципите на състезателния процес и са създадени условията за пълноценното осъществяване на процесуалните права на подсъдимия. В резултат на положените усилия от първоинстанционния съд за разкриване на обективната истина по делото Б. е признат за виновен в извършването на по-леко наказуемо престъпление, отколкото възведеното в обвинителния акт. Ето защо обстоятелството, че съдебното производство не е протекло по реда на посочените диференцирани процедури, не може да бъде оценено като нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал. 3 НПК. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на Б. наказание от две години лишаване от свобода за така извършеното от него престъпление кражба, а от там и за общото най-тежко наказание, също се явява неоснователно. Определената санкцията за извършеното престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „Б” от НК е в минималния предвиден в закона размер. Предходните съдилища са отчели всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и те законосъобразно са намерили отражение при индивидуализация на наказанието в хипотезата на чл. 54 от НК. Настоящият състав не констатира наличието на обстоятелства от кръга на визираните в чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, които да обосновават налагане на подсъдимия на наказание под предвидения в специалната норма минимум. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила Решение № 121/13.10.2014 г., постановено по ВНОД № 138/2014 г. по описа на Бургаски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: