Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                             № 367                              гр. София, 21 октомври 2009 година                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и девета година, в състав                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев                                                         ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова                                                                                Блага Иванова   при секретар Румяна Виденова и в присъствие на прокурора Антони Лаков, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 342/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:     Касационната проверка се извършва по жалби на подсъдимите А. М. А. - чрез защитника му адв. М, и М. С. М. - чрез защитника му адв. Т, срещу постановената от Варненския окръжен съд нова присъда № 32 от 12 март 2009 година, по внохд № 916/2008 година, след отмяна на присъда № 116 от 12 март 2008 година на Варненския районен съд, НК, 22 състав, по нохд № 2738/2997 година в частта й относно двамата подсъдими – жалбоподатели и потвърждаването й в останалата й част. В двете жалби са релевирани всички отменителните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Претендира се отмяна на новата въззивна присъда и оправдаване на двамата подсъдими по повдигнатите им обвинения или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Алтернативното искане е за смекчаване на наказателно-правното положение на подсъдимите. В съдебно заседание жалбоподателите-подсъдими А. А. и М. М. не участват лично. Представляват се от защитниците си – адвокати Попов и Т. , които поддържат жалбите при направените в тях оплаквания и отправени до съда искания. Защитата на подсъдимия М представя писмено допълнение към касационната жалба, прието при условията на чл. 351, ал. 3 от НПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С присъдата си първоинстанционният съд е оправдал изцяло подсъдимите А. М. А., М. С. М. и В. Д. Я. по повдигнатите им обвинения по чл. 195, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 4 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК (по отношение на първите двама подсъдими) и по чл. 215, ал. 2, т. 1 от НК (по отношение на третия подсъдим). Срещу присъдата е подаден въззивен протест с искане за нейната отмяна и осъждане на подсъдимите по посочените обвинения. Въззивният съд, при условията на чл. 336, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 334, т. 2 от НПК, е постановил атакуваната сега по касационен ред нова присъда, с която е отменил първоинстанционният съдебен акт в частта му, с която подсъдимите А. А. и М. М. са оправдани по повдигнатите им обвинения и вместо това ги е признал за виновни в това, че на 29. 03. 2006 година, в гр. В., в съучастие като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага, са укрили чужда движима вещ – джип „Тойота Ланд Круизър”, на стойност 64 552 лева – големи размери, за която вещ предполагали, че е придобита от другиго чрез престъпление, поради което и на основание чл. 215, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК, ги е осъдил на по три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от по пет години за всеки от тях, както и на глоба в полза на държавата в размер на по 3000 лева. Осъдил е двамата подсъдими да заплатят направените по делото разноски. Присъдата е потвърдена в останалата й част. Във връзка с очертаване на рамката на касационната проверка е необходимо да се отбележи, че новата въззивна присъда, ангажираща наказателната отговорност само на подсъдимите А. и М. , при това за по-леко наказуемо престъпление от първоначално повдигнатите обвинения, е атакувана по касационен ред само от двамата подсъдими с направени основни искания за оправдаване и изложени доводи в тяхна подкрепа. Обвинителната власт не е възразила потвърждаването на постановеното от първоинстанционния съд цялостно оправдаване на В. Я. по повдигнатото му обвинение по чл. 215 от НК, както и прилагането по отношение на другите двама подсъдими друг, по-леко наказуем престъпен състав от НК. Така че, касационната проверка се развива само по отношение на подсъдимите А. и М. , в рамките на осъждането им по чл. 215 от НК и само по подадените от тях касационни жалби. Доколкото в касационните жалби на двамата подсъдими се съдържат идентични оплаквания и доводи в тяхна подкрепа, то те могат да бъдат обсъдени заедно. Жалбите са неоснователни. В тях фактическите и правни изводи на въззивния съд са оспорени с позоваване на касационни основания. Акцентът е поставен върху оплакване за ненадлежност на доказателствената основа на изводите на съда по фактите, подкрепено с доводи, съдържащи лични оценки за доказателствената стойност на свидетелските показания (най-вече тези на свид. Младенов и на защитен свидетел № 2) и оспорване на процесуалната годност на извършеното на досъдебното производство одорологично изследване, в частност – надлежността на изземването на мирисовата следа и впоследствие – на сравнителната мирисова следа от подсъдимия М. Твърди се също наличие на недостатъци в съдържанието на въззивния съдебен акт, изразяващи се в некоректно обсъждане на доказателствата по делото и при излагане на приетите за установени факти и в липсата на яснота и на логика в съображенията на съда в отговор на направените от защитата възражения по надлежността на доказателствата, направени в хода на изслушване на съдебните прения. Не може да не се отбележи, че мотивите на новата въззивна присъда действително съдържат заявената от защитата на подс. М. неточност, а и не всички изложени в тях съображения по доказателствата могат да бъдат споделени, като това ще бъде обсъдено подробно по-долу във връзка с доводите в касационните жалби. Съществено е да се посочи обаче, че тези обстоятелства не повлияват като цяло крайните изводи на съда по правно-релевантните факти и доказателствената основа за тях и дават възможност да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда. Известно е, че проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наложеното наказание, следва тази за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, защото е възможна само при констатации за тяхното отсъствие, то релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК ще бъде обсъдено първо. В рамките на това касационно основание жалбите съдържат всъщност оспорване на направените от съда изводи по фактите с доводи за „недоказаност” на обвинението, вкл. авторството на подсъдимите по отношение на инкриминираното деяние. В допълнителнението към жалбата на подсъдимия М конкретно се възразява, освен посоченото съдържание на въззивния съдебен акт, годността на извършени на досъдебното производство процесуално-следствени действия, а именно – изземването на мирисови следи от този подсъдим. Най-общо, възраженията на защитата съдържат твърдения за неизпълнение от страна на съда на задълженията по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, на което се основава и основното отправено до ВКС искане за оправдаване на подсъдимите по повдигнатите им обвинения. Действително, на стр. 1 от мотивите на присъдата е посочено погрешно фамилно име „М” при отразяване преценката на съда за частична основателност на въззивния протест. Цялостното съдържание на въззивния съдебен акт обаче, не оставя никакво съмнение относно действителната воля на съда в тази насока и визираните двама подсъдими, по отношение на които протестът е преценен като основателен. Не биха могли да бъдат споделени доводите в касационната жалба на подсъдимия М за некоректно отразени в мотивите на въззивната присъда факти за разговор между свид. Младенов и този подсъдим. Приетите от съда обстоятелства се съдържат в показанията на свидетеля (протокол от с. з. от 12. 03. 2008 година, стр. 135-136 от първоинстанционното съдебно дело) и те са оценени по действителното им съдържание, без да се констатира игнориране или превратност. Изложените от въззивния съд и приети от него за установени факти във връзка със задържането на подсъдимите А. и Я. (л. 3 от мотивите) не пораждат никакви съмнения за това кого от подсъдимите и какви негови действия възприема съдът. Всъщност, основният спорен по делото въпрос касае наличието на предположение у подсъдимите А. и М. за престъпното придобиване на фактическа власт върху инкриминирания лек автомобил и доказването на това предположение по предвидения в закона начин. Изводимо от съдържанието на касационните жалби и допълнителните съображения на защитата, до това се свежда и основното възражение срещу осъждането на двамата подсъдими за престъпление по чл. 215 от НК, доколкото фактът на намирането на автомобила от полицейските служители в склада на подс. А. , е безспорно установено по делото, както несъмнено е установено и престъпното му отнемане от неговия собственик – свид. Шепърд. Възражението е подкрепено с доводи, свързани с представеното по делото пълномощно от собственика на автомобила – свид. Диана Ш. , за управляване и извършване на разпоредителни действия със същия, което обстоятелство, според защитата, е лишило двамата подсъдими от възможност да предположат извършени неправомерни действия по отношение на вещта. Неистинският характер на пълномощното е установен по делото по същия несъмнен начин, както и фактът на укриването на автомобила в склада на подс. Андреев. Извършеният от въззивния съд анализ на обстоятелствата, свързани с начина на представяне на пълномощното по делото (един месец след разкриване на деянието и задържане на подс. А. , без да е съобщено от когото и да било до този момент за наличието на толкова съществен документ, действията на близките на подсъдимия, за които свидетелства С. и пр.), както и направените въз основа на този анализ изводи (л. 7-8 от мотивите), няма причини да не бъдат споделени като обективни и кореспондиращи напълно с доказателствената съвкупност. В тази връзка, съдът адекватно е обсъдил и данните по делото за липсата на практика в склада да се съхраняват автомобили и да се извършва търговия с тях (свидетелите А. , М. ). Не могат да бъдат споделени и личните оценки на защитата на подсъдимите за достоверността на показанията на свид. Младенов. Няма данни по делото, които да пораждат съмнения в тяхната достоверност и да дават основание да бъде отказано тяхното кредитиране и съобразяване при постановяване на присъдата. Те кореспондират не само с показанията на защитения свидетел № 2, но и с установените по делото обективни данни за укриването на автомобила в склада и за неговите външни характеристики, както и със съдържанието на другите доказателствени източници за обичайно извършваната в склада дейност. Изразените по делото съмнения за идентичност на този свидетел и защитен свидетел № 2, също няма как да бъдат споделени, предвид извършваната от съда проверка на самоличността на защитения свидетел, макар и в условията на взети мерки за запазване на тайната на неговата самоличност. Не на последно място, следва да получат отговор и възраженията на защитата на подс. М. , свързани с надлежността на изземване на сравнителен материал от този подсъдим за т. нар. „одорологично” изследване. Действително, изготвеният на досъдебното производство протокол от 04. 05. 2006 година (приложен в т. 1 от сл. д., липсва номериране на страниците) не дава възможност да се направи категоричен извод за подписването му от страна на дознателя – отразено е участие на четири лица и на протокола има четири подписа, вкл. на експерт (Гочев), какъвто не е участвал в следственото действие съобразно отразеното в протокола. Тези обстоятелства обаче не са от съществено значение по делото и това е така, защото: Поначало, реакцията на обучено куче на миризми не е законоустановен способ за събиране и проверка на доказателства, а само оперативно-следствено действие, което може да насочи разследването в една или друга насока и да създаде различни работни версии за разследващите органи (в този смисъл и р. № 590/2003 година на ВКС, І н. о.). В случая, в резултат на така проведеното действие-експеримент с предмет намерени в укрития автомобил мирисови следи, разследването е насочено именно към подс. М. и евентуална негова съпричастност в действията по укриването на автомобила. Впоследствие, по предвидения в НПК процесуален ред и с предвидените в закона способи, са събрани доказателства за такава съпричастност и това е извършено чрез гласни доказателствени източници - показанията на свидетелите М, А. , Н. , защитен свидетел № 2, както и чрез извършеното разпознаване по снимки (протоколи в т. 1 от сл. д.). При изложените съображения относно доказателствената дейност на въззивния съд следва да се приеме, че събраните по делото доказателства и извършеният от въззивния съд анализ на същите, дават възможност на страните и на контролната инстанция да проследят начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите, поради което няма причина да не се признае правилността на атакуваната нова присъда. При условие, че защитната теза на жалбоподателите е останала доказателствено незащитима, с основание е отхвърлена от инстанцията, оправомощена да установява правно-релевантните факти по чл. 102 от НПК. Несъстоятелно е направеното с жалбата на подсъдимия М възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради несъобщаване от съда, по реда на чл. 340, ал. 2 от НПК, на постановената по делото нова присъда. Въззивният съд няма такова задължение в случаите на постановяване на нова присъда, защото произнасянето й е публично и незабавно след приключване на съдебното заседание, както е и направено в конкретния случай. В рамките на така установените фактическите положения, материалният закон е приложен правилно. Предполагането от страна на подсъдимите на предхождащо престъпно придобиване на автомобила (което предполагане също следва да бъде несъмнено доказано) се обективира от установените по делото обстоятелства, подробно обсъдени по-горе. Не е необходимо първоначалното деяние, чрез което неправомерно е придобито владението върху инкриминираната вещ, да е санкционирано, при определени хипотези то дори би могло и да не съставлява престъпление или да не подлежи на наказване (напр. ако е извършено от наказателнонеотговорно лице, ако е последвала неговата смърт, ако отговорността е погасена по давност и пр.). Същественото е, че фактическата власт върху вещта е получена неправомерно (най-често в резултат на извършено престъпление) и укривателят знае или предполага това, но поставя вещта на място, където нейното откриване е затруднено, какъвто именно е настоящият случай. Доколкото подсъдимите оспорват изцяло ангажирането на отговорността си по повдигнатите обвинения, ВКС извърши проверка и на параметрите и тежестта на тази отговорност, при която проверка установи, че индивидуализацията на наложените на подсъдимите А. и М. наказания е съобразена с всички установени по делото обстоятелства по чл. 54 от НК. Наказанията „лишаване от свобода” са определени при минимално предвидения размер за това престъпление и изтърпяването им е отложено при условията на чл. 66 от НК. По делото не са установени обстоятелства, които да могат да бъдат ценени като изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимите по смисъла, вложен в чл. 55 от НК. Така определени по вид, размер и начин на изтърпяване, наказанията удовлетворяват критериите на чл. 54 от НК и изпълняват целите на наказанието по чл. 36 от НК, поради което не биха могли да бъдат преценени като явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Предвид изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА постановената от Варненския окръжен съд нова присъда № 32 от 12 март 2009 година, по внохд № 916/2008 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.