Р Е Ш Е Н И Е № 102 София, 25.11.2016г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1055/2016г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. В. Д. чрез пълномощника му адвокат Н. Б., срещу въззивно решение № 493/23.11.2015г. по гр. дело № 553/2015г. на Врачанския окръжен съд. С определение №229 от 03.06.2016г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за процесуалния въпрос относно дейността на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора, характера на второинстанционното производство като ограничено въззивно обжалване, възможността въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК и за задължението му да обсъди релевираните оплаквания във въззивната жалба, както и защитните доводи и възражения на страните. В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба С. С. И. оспорва касационната жалба. ВКС, състав на ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното: С обжалваното решение е потвърдено решение №29/05.02.2015г. по гр.д.№380/2014г. на Районен съд - Оряхово, с което е допусната делба на земеделски земи – 9 бр. ниви /подробно описани/ при следните права: 12/16 ид.ч. за С. И., 2/16 ид.ч. за Ц. Д. и по 1/6 ид.ч. за А. Д. и Е. Н.. Въззивният съд е приел, че атакуваното решение на районния съд, е законосъобразно. Посочил е, че споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанцинния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на обжалваното пред него решение. С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантите за изхода на спора правни въпроси, поставени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав намира следното : Процесуалните въпроси са относими към правомощията на въззивната инстанция като инстанция по същество и прилагането разпоредбата на чл.272 ГПК. Съобразно задължителната практика на ВКС, вкл. ТР №1/2013г., ОСГТК, въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания.Тя е длъжна да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл.235,ал.2 ГПК и чл.236,ал.2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263,ал.1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи /Р №63/2015г. по т.д.№.674/2014г., ІІ т.о., Р №186/2015г. по гр.д.№4465/2014, ІV г.о./. Въззивният съд трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и не може да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, без да изложи собствени такива след преценка на релевантните към спора обстоятелства. Разпоредбата на чл.272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. По основателността на касационната жалба. За да направи извод относно квотите на страните, въззивният съд е възприел изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и е препратил към тях. Той не е разгледал оплакванията във въззивната жалба във връзка с преценката на доказателствата /удостоверение за наследници №464/2013г/, установяващи кръга наследници на Ц. Н. Д., поч.1975г. /наследник на общия наследодател Н. Д. П./ и не е обсъдил доводите на жалбоподателя, че в кръга на наследници следва да се включат както синовете Н. Д. и В. Н., така и преживялата съпруга Й. Н. /поч.1983г./, а оттук да се достигне и до друг извод относно квотите на съделителите Ц. Д., А. Д. и Е. С.. Не е отговорил на доводите, че В. Ц. е наследник /низходящ/ както на Ц. Д., така и на Й. Н.. В обобщение и във връзка с дадения отговор на процесуалноправните въпроси, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това налага касирането му и връщането му за ново разглеждане. При новото разглеждане въззивният съд следва с оглед рамките на въззивната жалба да обсъди всички относими към спора доказателства и оплакванията, релевирани от въззивника във връзка с наследяването по коляното на Ц. Д., а оттук и квотите на съделителите. По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 493/23.11.2015г. по гр. дело № 553/2015г. на Врачанския окръжен съд. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: